10-те най-патриотични български песни

Повод да си припомним тези музикални произведения е 3 март – Освобождението на България, провъзгласено на тази дата през 1878 година. В град Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Оттогава изминаха 139 години и всеки сам за себе си може да определи доколко свободен се чувства днес, което е гарантирано чисто законово в Конституцията на Република България.

Без да навлизаме в полемики, нека да изясним понятието „патриотична песен“. Това е музикално произведение със силно патриотично съдържание, което най-често възхвалява историята, културата, традициите и борбите на народа на дадена нация.

Националните химни са видни примери за патриотични песни, респективно българския химн „Мила Родино“ е най-значимата патриотична песен за всеки българин.

Повечето от патриотичните ни песни са създадени по стихотворения. Работейки по материала се натъкнахме на песни по полулярните Ботеви творби. В изследванията си музиковедът и фолклорист Николай Кауфман казва:

„От всичките 20 стихотворения на Христо Ботев, 15 се пеят на мелодии, които най-често сам народът е нагодил към текстовете. Всичките мелодии (известни засега) са 35. Колкото е по-известно едно стихотворение, толкова повече мелодии има. Най-много мелодии сме открили на песните „Хаджи Димитър“ (5) и на „Майце си“ (4).“

Възрожденски, революционни, народни и естрадни, ето и 10-те най-познати и обичани патриотични песни, които подбрахме за днешния празничен ден.

1. „Хубава си, моя горо“

Няма българин, който да не го побиват тръпки, щом чуе песента „Хубава си, моя горо“. Написана в навечерието на Априлското въстание през 1875 година от Любен Каравелов, тя остава и до днес свидетелство за силата на българския дух от това време. За първи път е публикувана в създаденото с лични средства от Каравелов списание „Знание“, но остава под формата на стихотворение почти до началото на 20-ти век. Тогава младият композитор Георги Горанов добавя мелодия към текста, създавайки една от най-запомнящите се възрожденски песни. Към днешна дата песента е изпята от десетки изпълнители, в различни жанрове – народни певци, естрадни, поп-фолк и рок изпълнители. Преведена е на няколко езика, включително и на немски.

2. „Моя страна“

„Моя страна“, по-известна като „Моя страна, моя България“, e патриотична песен от 1970 г. на българския поп певец Емил Димитров и е посветена на неговия син – Емил Димитров – младши. Обявена е за „Песен на столетието в България“ и „неофициален химн на България“. Музика: Емил Димитров, текст: Васил Андреев, аранжимент: Митко Щерев, съпровод: оркестър „Синьо-белите“, диригент: Митко Щерев. Първоначално песента излиза във Франция под името „Моника“ – с френски текст. Няколко години е хит и там. Впоследствие „Моя страна“ е била забранена, защото в нея цензурата открива „буржоазно влияние и намеци за емигрантство“.

3. „Боят настана“

„Боят настана“ е една от най-отличаващите се български патриотични песни. Нейният ритъм кара сърцето на истинския българин да забие учестено и да се докосне до славата и духа на подвига на някогашните българи. Текстът ѝ е взет от „Панагюрските въстаници“ – творба от първата стихосбирка на Иван Вазов – „Пряпорец и гусла“.

4. „Една българска роза“

Песента „Една българска роза“ е по музика на Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев, изпълнена от Паша Христова. Печели „Златният Орфей“ през 1970 г., както и „Мелодия на годината“ през 1972 г., а през 2000 г. е обявена за песен на столетието. Заради своето сценично присъствие, неоспорим талант и богат диапазон на гласа, става любима на публиката още от самото начало.

5. „Къде си вярна, ти любов народна“

Една от най-популярните възрожденски бунтовни песни – „Къде си, вярна ти любов народна“ е част от творчеството на големия български поет, педагог и композитор Добри Чинтулов. Тя е композирана през 1863 г., като текстът ѝ е публикуван 3 години по-късно. Добри Чинтулов поставя началото на революционната поезия у нас. Малък брой от произведенията му са запазени до днес. Въпреки това в народната памет завинаги ще останат безсмъртните възрожденски песни „Къде си, вярна ти любов народна“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“.

6. „Тих бял Дунав“

„Тих бял Дунав“ е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното ѝ преминаване през река Дунав с парахода „Радецки“. Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 година „…при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй…“, както самият той си спомня. Музиката е композирана през 1909 г. от революционера, общественик и учител Иван Караджов, докато е учител по музика в Българската мъжка гимназия в Солун, заради което е преследван от турските власти. Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.

7. „Кой уши байряка“

Преди 100 години 20-годишната учителка от Панагюрище Райна Попгеоргиева получава нареждане от Георги Бенковски да създаде символа на въстанието. Емблематичната българска народна песен възпява и увековечава нейното дело. Кога е създадена точно песента не се знае, а според специалистите в „Кой уши байряка“ тупти общият ритъм на балканските народи.

8. „Вятър ечи, балкан стене“

Песента „Вятър ечи, Балкан стене“ е най-често изпълняваната и до днес Чинтулова творба. Тя отразява съдбините на българския народ под османско иго и е посветена на Габровското въстание от 1862 г. Чрез „Вятър ечи, Балкан стене“ авторът акцентира върху народния унес.

9. „Върви, народе възродени“

„Върви, народе възродени“ е една от най-емблематичните български песни, будеща спомни за ученическите години и честванията на 24 май. През 1892 г. големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“ в Русе. Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. „Върви, народе възродени“ е изпълнена официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета.

10. „Стани, стани юнак балкански“

За Добри Чинтулов е важно да се пробуди революционният порив у народа. Сънят е незнанието на хората. Народът трябва да се вдигне на борба, свободата може да бъде извоювана. Борбата за свобода е безкомпромисна. Българите с всички сили трябва да се стремят към нея. С апела си за общонародно пробуждане Чинтулов е актуален и днес.