Блясък и скука. Така специалистите определиха 87-та церемония по връчването на най-престижните награди в областта на кино индустрията „Оскар“.
Водещ на шоуто в „Долби тиътър“ беше комикът Нийл Патрик Харис, когото познаваме като Барни от сериала в „Как се запознах с майка ви“.
Всъщност един от силните моменти беше именно появата пред публика на водещия. Той излезе на сцената само по бельо, с което предизвика бурните овации на всички гости в „Долби Тиътър“, а всичко това беше заигравка с аналогична ситуация с Майкъл Кийтън във филма „Бърдмен“.
Хитът на Алехандро Гонзалес Иняриту бе големият победител. Холивуд прояви самоирония, връчвайки на черната комедия на мексиканеца четири от най-елитните отличия. Шон Пен, който обяви триумфа на Иняриту, се пошегува: „Ех, кой ти е дал зелена карта?“. Историята за изхабения екшън герой, който се опитва да пробие като режисьор на Бродуей, се спрягаше за безспорен първенец. Режисьорът поздрави сънародниците си от сцената и призна, че винаги се е учил от Гилермо дел Торо и Алфонсо Куарон, а после пожела имигрантите в Щатите да намерят по-добър прием.
След 4 номинации Джулиан Мур най-после избухна в плач на подиума на “Оскарите” на 87-ата церемония. Червенокосата дама стисна в ръце първата си статуетка за най-добра актриса след 5 номинации. Сега наградата изглежда справедлива за една от 25-те най-велики актриси, според класацията на “Entertainment Weekly”.
Толерантността към различните бе другата тенденция в раздаването на оскарите. „Когато бях на 16, се опитах да се самоубия, защото се чувствах различен, сякаш не съм на място. Посвещавам наградата на онова хлапе, което днес се чувства така. Остани си особен, остани си различен. И един ден, когато е твой ред да застанеш тук, отправи същото послание“, каза Греъм Мур, приемайки отличието за адаптиран сценарий за „Игра на кодове“. Филмът е за Алън Тюринг, гениалния математик, самоубил се вследствие на хормонална терапия „против“ хомосексуализъм.
„Борихме се за равни права. Сега е нашият ред да получаваме същите заплати като мъжете“, извика Патриша Аркет на финала на речта си при получаването на „Оскар“ за поддържаща роля в „Юношество“. Изказването й бе бурно аплодирано на крака от Мерил Стрийп и Дженифър Лопес, седнали една до друга. Аркет вече има в колекцията си „Златен глобус“, БАФТА, „Изборът на критиците“, „Независим дух“.
„Академията допусна епохална грешка, като не даде “Оскар” за най-добър филм на шедьовъра “Юношество”, пише Дан Коис в американското онлайн списание Slate. Академията можеше да направи не просто добър избор, а правилният избор. Тя го е правила с филми като “Отнесени от вихъра”, “Казабланка”, “Кръстникът”, “Мълчанието на агнетата”, “Списъкът на Шиндлер”, “Титаник”. И е допускала епохални грешки, като е пренебрегвала за най-добър филм “Гражданинът Кейн”, “Абсолвентът”, “Криминале”, “Апокалипсис сега”, “E. T.”, смята Коис.
Всъщност това не е първата голяма грешка на филмовата академия. Телевизионният канал AXN още месеци преди церемонията състави списък с някои от най-големите гафове, сътворявани по време на дългогодишната история на наградите „Оскари“. Ето ги, подредени от 1 до 10.
1. „Криминале“ губи от „Форест Гъмп“
Това се случва в категориите за „Най-добър филм“ и „Най-добър режисьор“: всички предпочитат „Форест Гъмп“, а той е просто една добре направена, но все пак обикновена драма. Връщайки се назад, не може даже да изброим филмите, повлияни от шедьовъра на Тарантино.
2. Липсата на значими номинации за „Черният рицар“
През 2009 г. очаквахме Академията да присъди множество номинации на епичния шедьовър на Кристофър Нолан, включително за „Най-добър филм“ и „Най-добър режисьор“. Е, това не се случи и ние все още не знаем защо!
3. През 2004 г. Бил Мъри изгуби в категорията „Най-добър актьор“ за играта си в „Изгубени в превода“
Академията избра да даде наградата на Шон Пен за неговата посредствена роля в безличния филм на Клинт Истууд „Реката на тайните“. Но в нашите очи Бил трябваше да спечели наградата за неговата фина и заедно с това силна роля.
4. „Гадни копилета“ печели само един Оскар
През 2010 г. всички награди отиват при надценения филм „Войната е опиат“, така че е съвсем ясно и кой ще спечели голямата награда на вечерта. Мнозина все пак се надяваха да видят как Тарантино получава напълно заслужения Оскар за „Най-добър сценарий“ за „Гадни копилета“. Но „Войната е опиат“ спечели и в тази номинация.
5. „Добри момчета“ губи от „Танцуващият с вълци“ в категориите за „Най-добър филм“ и „Най-добър режисьор“
По някакъв начин филмът на Кевин Костнър успя да разбие шедьовъра на Скорсезе и получи наградите за „Най-добър филм“ и „Най-добър режисьор“. Накрая „Добри момчета“ си тръгнаха само с един Оскар за Джо Пеши.
6. „Момиче за милиони“ печели четири Оскара, включително за „Най-добър филм“
„Момиче за милиони“ не е лош филм, но в основата си той е обикновена боксьорска лента, препълнена с клишета и сантиментална драма. Онази година имаше много по-добри филми, които бяха номинирани – „Авиаторът“, „Отбивки“…, а и защо „Блясъкът на чистия ум“ въобще не беше номиниран?
7. Стенли Кубрик никога не спечели Оскар за режисура, а негов филм никога не е печелил в категорията за „Най-добър филм“
Нищо около номинациите и наградите на Академията не е толкова очевидно объркващо и смущаващо, както фактът, че Стенли Кубрик никога не е печелил Оскар за режисура. Като че ли това не е достатъчно, ами и всичките му филми, номинирани за „Най-добър филм“, също не са били награждавани.
8. Франсис Форд Копола губи в номинацията за „Най-добър режисьор“ за „Кръстникът“
Вярвате или не, Копола беше победен от Боб Фос, награден за режисурата му на „Кабаре“. Не искаме да обидим „Кабаре“, който е чудесен мюзикъл. Но ако сравним работата на режисьорите в двата филма… Всъщност, сравнение не може да има.
9. „Облакът Атлас“ остана зад вратите на Академията
Филмът на Уашовски и Том Тиквер беше велик, смел, много амбициозен и иновативен, но въобще не получи номинации. Причината беше повече от очевидна – членовете на Академията вероятно бяха твърде объркани, за да знаят какво да правят с него.
10. „Телевизионна мрежа“ губи от „Роки“ в категориите за „Най-добър филм“ и „Най-добър режисьор“
През 1976 г. имаше няколко невероятни номинации за „Най-добър филм“, включително сатиричният филм на Сидни Ламет „Телевизионна мрежа“. След като вече беше спечелил наградата за „Най-добър сценарий“ и три актьорски награди, за ужас на всички „Роки“ взе статуетката за „Най-добър филм“, а режисьорът му – за „Най-добър режисьор“. Наистина, „Роки“ е страхотен, но „Телевизионна мрежа“ е далеч по-добър.
