10 от най-добрите филми на Уди Алън

Уди Алън – гениален режисьор, блестящ сценарист, забележителен актьор. Колкото и суперлативи да се изсипят върху него, няма да са достатъчни, за да опишат неговия безапелационен, извънземен талант. Макар от години да е замесен в секс скандал и дори някои актьори да се дистанцираха от него, неговите филми все така възхищават със своята лекота, финес и така характерния алъновски интелигентен хумор.

Повечето от актрисите, негови музи, взели участие в негов проект, се увенчават със заветния Оскар. Сред тях са Даян Кийтън – „Ани Хол“, Даян Уийст – „Пурпурната роза от Кайро“ и „Хана и нейните сестри“, Пенелопе Крус – „Вики Кристина Барселона“, Кейт Бланшет – „Син Жасмин“.

Днес съм се заела с трудоемката задача да ви представя 10 от най-добрите филми на Уди Алън. Каквито и математически приоми да използвам, това си е почти мисията невъзможна. Толкова е богат арсеналът му от шедьоври.

Макар и с известна доза субективизъм, при подредбата на класацията съм се водила от процентната награждаемост на лентите – всяка от великолепните десет на Алън е носител на оскаровата награда. Изключение прави само „Почти нормален“ (той си е мой фаворит). Ето кои са и останалите.

1. Ани Хол

1977 година

Всеки заклет киноман с чисто сърце може да определи „Ани Хол“ като перлата сред останалите блестящи филми на Уди Алън. Според класация на BBC Culture това е една от най-добрите комедии на всички времена. Филмът не парадира със сложен сюжет, но именно в неговата простота се крие и гениалността му. Филм, превърнал се в еталон за правене на кино, психологическа комедия с остроумен диалог, чийто реплики се помнят дълго след това.

Великолепният тандем Алън – Кийтън ни превежда през романтичната история на Алви и Ани с техните върхови моменти и спадове. За да не загубите част от очарованието на лентата, няма да повдигам повече завесата. Гледайте го!

2. Манхатън

1979 година

Емблематичен филм, емблематична сцена – главните герои (отново Алън и Кийтън), седнали на пейка по зазоряване край Бруклинския мост. С две номинации Оскар и куп спечелени награди, филмът разказва за 42-годишния Айзък Дейвис (Алън), невротичен писател от Манхатън. Той има 17-годишна приятелка, която не обича, работа, която не харесва и бивша жена лесбийка, която пише скандална книга за техния брак.

Така затънал в собствените си проблеми, Айзък се запознава с любовницата (Кийтън) на най-добрия си приятел и веднага се влюбва в нея… Една „красива любовна поема, заснета в ритъма на блус, завършен и абсолютен шедьовър“ (Карлос Ередеро, кинокритик).

3. Пурпурната роза от Кайро

1985 година

„Истински бисер, един от най-остроумните, смешни, горестни анализи на киното като машина за произвеждане на блянове и механизъм за бягство от действителността.“, казва Джак Крол по отношение на филма. Според някои това е дори най-съвършенният от всички. Действието се развива в Ню Джърси, годината е 1935-по времето на Голямата Депресия. Сесилия (Миа Фароу) е притеснителна сервитьорка в малко ресторантче, чийто груб съпруг съсипва всеки неин ден.

Единствена утеха на героинята от грозното ежедневие е мекият удобен стол в киносалона, където тя попада в друг магичен и красив свят. Един ден, докато гледа за пореден път „Пурпурната роза на Кайро“, на Сесилия се случва най-голямото чудо – главният герой от филма, в когото тя тайно е влюбена, ѝ се обяснява в любов, после излиза от екрана и двамата се впускат в истинския живот. Дали тази фантастична любов ще пребъде и в реалността – настанете се удобно и гледайте!

4. Хана и нейните сестри

1986 година

Не само носител на три награди Оскар – най-добър оригинален сценарий, най-добър поддържащ актьор за Майкъл Кейн и най-добра поддържаща актриса за Даян Уийст, филмът е най-печеливш по приходи от всички останали ленти на Уди Алън. Той отново е напипал правилната формула в тази трагикомедия. Нейният сюжет се върти около три сестри – Хана, Лий и Холи. Макар и силно привързани една към друга, тяхната семейна идилия е на път напълно да се разруши.

Този обрат настъпва след като Елиът, съпругът на Хана, се влюбва в Лий, а Холи започва да излиза с Мики – бившия съпруг на Хана. Дали героите ще намерят обратен път и ще спасят ли разпадащите си семейства?

5. Куршуми над Бродуей

1994 година

„Куршуми над Бродуей“ е може би най-цитираният филм на Уди Алън. Тази черна криминална комедия поставя екзистенциалния въпрос изкуството или живота. Годината е 1928. Главният персонаж е младият идеалист и драматург Дейвид, който току-що е пристигнал на Бродуей. Вместо да спечели пари, с които да финансира своята пиеса, той се замесва с мафията.

Дейвид се съгласява да наеме бездарната актриса Олив само защото е любовница на един от гангстерите, който ще даде парите и за пиесата. По ирония на съдбата представлението жъне голям успех, но проблемите се появяват след това. Лентата има 6 номинации за Оскар и един спечелен за Даян Уийст.

6. Да разнищим Хари

1997 година

Още един забележителен филм на Уди Алън. В заглавието на тази трагикомедия с елементи на фантазъм има явна препратка към фолософията на Жак Дерида и деконструктивизма. „Да разнищим Хари“ е елегантна дисекция на човешките взаимоотношения и причините за тяхното пораждане и прекъсване. Във филма намираме героя на Алън -Хари Блок, успешен писател, в творческа криза, изхарчил аванса за следващата си книга, която още не е започнал.

Зад гърба си Блок има един бестселър и ги очаква награда, но няма кого да заведе със себе си. Този бестселър обаче е вдъхновен от реалните истории на неговите близки. Повдигайки булото на техните най-дълбоки и съкровени тайни, той си навлича само куп жестоки отмъстители. Няма да разкривам повече детайли, казаното дотук ясно предвещава една катастрофа и буря от безумно смешно-тъжни ситуации.

7. Вики Кристина Барселона

2008 година

Според критиците това е един от най-изящните му филми – едно дълбинно изследване на любовта в нейните красиви (и не чак толкова) прояви. Сюжетът разказва за две млади приятелки американки – Вики и Кристина, които отиват в Барселона, за да прекарат ваканцията си там. Двете героини са диагонални противоположности. Вики е по-предпазлива, докато Кристина е авантюристка със свободен дух, която веднага се впуска в интимна авантюра с привлекателния художник Хуан Антонио, към когото обаче и Вики е силно привлечена.

В заформилата се геометрична любовна форма се намесва и психологически нестабилната бивша жена на Хуан – Мария Елена, към която той все още има чувства. Така преплели се, техните съдби предизвикват вълни от емоции, които ще завладеят и вас.

8. Полунощ в Париж

2011 година

„Ясно е, че съм пристрастен към Ню Йорк, защото съм роден и израснал там, но ако не живеех в Ню Йорк, щях да живея в Париж“, споделя Алън. Магичното повествувание в „Полунощ в Париж“ е едно своеобразно обяснение в любов към града на влюбените. Действието на филма се развива в наши дни и ни отвежда при Гил и неговата годеница Инес, за която ще се ожени през есента. Двамата заедно с нейните родители отиват в Париж, където бащата има бизнес среща.

Една нощ, докато Гил се разхожда в града, се загубва. Отчаян сяда на улицата, когато внезапно пред него спира ретро кола и хората отвътре го канят да се присъедини към тях. Така Гил попада в миналото, в 20-те години на 20 век, наричани „златната ера“. Там той се запознава с известни личности като Салвадор Дали и Хемингуей и открива една нова любов…

9. Син Жасмин

2013 година

В този филм Уди Алън напуска доскорошните очертания на трагикомедията, за да се впусне в тази драма с много тъмносини оттенъци. „Син Жасмин“ често е съотнасян и то неслучайно към класическата пиеса „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс. Жасмин е аристократична дама от висшето общество на Ню Йорк, която тъне в разкош и богатство. „Заровила глава в пясъка“, години наред тя отказва да приеме безбройните авантюри на мъжа си плейбой Хал. Така води безметежно съществуване със широко затворени очи.

До деня, в който нейна доброжелателка не ѝ дава още веднъж знак, че нещо в семейството ѝ не е наред. Изправена пред голямата лъжа, в която живее, Жасмин не може повече да я отрича. В същото време мъжът ѝ е уличен в измами за милиони долари и за да си отмъсти, Жасмин го предава на полицията и губи цялото си състояние. Изпаднала в дълбока нервна криза, се мести при осиновената си сестра Джинджър в Сан Франциско. Това е история за пълния крах, за психологическия разрив на една душа, показана в най – уязвимите ѝ моменти.

10. Почти нормален

2015 година

Въпреки че не е награждаван и е приет със смесени чувства от критиката, според мен „Почти нормален“ заслужава почетното десето място в класацията. Тази, ако можем да я наречем екзистенциална драма с неочакван финал, има какво да покаже. Главните роли са поверени на Хоакин Финикс и Ема Стоун. Ейб Лукас (Финикс) е професор по философия, който се мести в малко американско градче, за да преподава. Както всеки персонаж на Алън, и този блести със своите странности.

Ейб е на средна възраст, алкохолизиран и в екзистенциална криза. Лъч светлина в неговия тъмен тунел на безсмислието се появява след като се запознава с младата и витална Джил (Стоун). Тя бързо се превръща освен в негов довереник, но и в нещо повече. Тя става и неволен съучастник в зловещото деяние на Ейб, с което той иска да осмисли съществуването си. Един филм, успешно жонглиращ с моралните въпроси за доброто и злото.