Роденият в малкото градче Калсада де Калатрава, принадлежащо към бедния регион Ла Манча, испанец Педро Алмодовар празнува рождения си ден на 24 септември. Днес Педро категорично е извоювал място сред най-великите режисьори в историята на киното. Той е едно от най-ярките имена в новата вълна творци, нахлули в испанския кинематографичен живот, след смъртта на диктатора Франко през 1975 г. Алмодовар говори от името на поколението, загърбило франкистското минало, за да се отдаде с цялата си страст на живота тук и сега. Още преди неговият филм „С какво съм заслужила това?“ (Que He Hecho Yo Para Merecer Esto?, 1985) да стане международен хит, той се превръща в култова фигура за съвременното кино.
Прави го благодарение на една от ранните си творби „Лабиринт от страсти“ (Laberinto De Pasiones, 1982). След пристигането си през 1967 г. в Мадрид, Алмодовар се влива в кръга на артистичната бохема, сътрудничи си с авангардната театрална трупа „Лос Голиярдос“, пише статии и разкази за андърграунд списания, публикува пародийни мемоари под псевдоним и дори участва в роксъстав. През 1985 г. заедно с брат си Агустин основава продуцентската компания, El Deseo („Желанието“), с която продуцира както своите така и на други режисьори творби.
Любимият жанр на Алмодовар е мелодрамата. Върху неговия стил оказват влияние американските мелодрами от 40 и 50-те години на миналия век, черните комедии на испанските режисьори Фернандо Гомес и Луис Берланга, а също така и филмите на великия Луис Бунюел. Фирменият знак на Алмодовар е адската смес от изискана стилност, постмодернистска цитатност, изтънчена ироничност и крещящ кич. Характерно за стила на Алмодовар е представянето на често тежки социални и лични проблеми със смесица от трагедия, лек жизнеутвърждаващ хумор и оптимизъм.
Чести мотиви са слабостите и силата на жените, обикновено съчетани в един или няколко централни женски образа и различните прояви на човешката сексуалност. Повечето му филми съдържат скрита критика към редица обществени и религиозни норми, като Католическата църква често е под прицел. Алмодовар смело омесва в едно трагедията и фарса, но филмите му си остават дълбоко оригинални и индивидуални както по стил, така и по дълбочина на внушенията.
Изключително трудно е добрите филми на Педро Алмодовар да бъдат отделени от „не-чак-толкова-добрите“. А всъщност има ли „не-чак-толкова-добри“?! Днес ви предлагаме списък с 10 незабравими заглавия, които си струва да изгледаме пак и пак, и пак… и то още в първия свободен ден. Подредбата е в хронологичен ред, в зависимост от годината на излизане.
1. „Матадор“/ „Matador“ (1985-1986)
Стилна черна комедия, разкриваща тъмните страни на човешката природа представени чрез особеностите на героите: бивш бикоборец, чийто светоглед е преобърнат вследствие на убийствата, жена адвокат със същия проблем и млад мъж доведен до безумие под въздействие на прекомерно и крайно религиозно образование и възпитание. Първият международен хит на Алмодовар.
2. „Жени на ръба на нервна криза“/ „Mujeres al borde de un ataque de nervios“ (1988)
Тук Алмодовар ни предлага един нестандартен поглед върху вечната тема „жена“. През истерията, каламбурите и абсурдните шеги се прокрадва и надеждата за примирие между половете…
3. „Ела, завържи ме“/ „Átame“ (1990)
След като Рики (Антонио Бандерас) е освободен от заведение за душевно болни, той знае какво точно иска. Започва да преследва Марина (Виктория Абрил), порно звезда, с която е правил секс веднъж, за да я убеди да стане негова жена. Тя не е съгласна а той я връзва. Ще я спечели ли с това?
4. „Високи токчета“/ „Tacones lejanos“ (1991)
Беки дел Парамо е испанска актриса, която от години работи в Мексико. Тя се завръща в Мадрид, за да участва в концерт и да се види за първи път с дъщеря си Ребека, която е изоставила преди 15 години. Макар изпълнена с разочарование, Ребека очаква Беки на летището и си припомня детството. Когато пристига, Беки научава, че дъщеря й е омъжена за един от бившите любовници на майка си Мануел. Двете опитват да наваксат изгубеното време, когато внезапно Мануел е открит убит в дома си. Първоначално убиецът не е ясен, но след няколко дни Ребека прави публично признание за убийството, докато чете новините по телевизията. Филмът получава награда „Сезар“ за най-добър чуждестранен филм през 1991 г.
5. „Кика“/ „Kika“ (1993)
Когато след дълго отсъствие се връща у дома, модният фотограф Рамон разбира, че майка му се е самоубила и припада, неспособен да понесе шокиращата новина. Вторият му баща Никълъс решава, че Рамон също е умрял и се обажда на гримьорката Кика с молбата да подготви младежа за последния му път. Рамон се свестява, а Кика се влюбва в него. Проблемът е, че младият мъж не може да задоволи огромния й сексуален апетит и Кика се впуска в тайна авантюра с развратния му пастрок. В този момент в играта се намесват бившата приятелка на Рамон Андреа и Пабло – дребен престъпник с неутолимо либидо, който е готов на всичко, за да се озове в леглото на Кика.
6. „Всичко за майка ми“/ „Todo sobre mi madre“ (1999)
Младият Естебан мечтае за две неща – да стане известен писател и да открие баща си, когото майка му Мануела умело прикрива. Алмодовар представя един съвършен портрет на съвременната жена, благодарение на изключителни актриси като Сесилия Рот, Мариса Паредес, Пенелопе Крус и Кандела Пеня. Филмът е носител на множество призове: „Оскар“ за чуждоезичен филм, награда за режисура от Кан, награди за най-добър филм, режисьор и актриса от Европейската филмова академия и още десетки престижни награди от международни фестивали в един от вечните шедьоври на Алмодовар.
7. „Говори с нея“/ „Hable con ella“ (2002)
Това е първият филм на Алмодовар, в който се разгръща една пълнокръвна и трогателна любовна история. Въоръжен с всички хрумки и стилови похвати, изпитани в двайсетгодишната му кариера в игралното кино, режисьорът най-сетне си позволява да разкаже простичката драма (необикновенността на обстоятелствата не променя същността на темата) за всепоглъщащата любов на един мъж и за неговата саможертва. Нещо повече, тази история е съпоставена и с любовта на друг мъж – журналиста Марко, осъществима и осъществена, но не по-малко обречена. Съдбите на двамата се оказват съдбоносно преплетени до степен, че единият може би ще успее да изживее пропуснатото щастие на другия… Едновременно смешна и тъжна, тази рошава, модерна приказка ни кара да се чувстваме безпомощни пред крехкостта на човешките емоции. И същевременно да си дадем сметка, че сред многото разказани истории, Педро Алмодовар не е загубил нито грам от смущаващите си пориви към откровеност, безцеремонност и неуморимо въображение.
8. „Лошо възпитание“/ „La mala educación“ (2004)
Двама бивши съученици ще се срещнат неочаквано след цели 20 години, откакто са напуснали Католическото училище… 15-ят игрален проект на „Лошото момче на испанското кино“, този път е вдъхновен от собствения му живот!
9. „Кожата, в която живея“/ „La piel que habito“ (2011)
Лентата е по романа на „Тарантула“ от Тиери Жонке. Една история за отмъщението на пластичен хирург, който търси мъжа, изнасилил дъщеря му. Двайсет години след последната среща на Алмодовар с Бандерас в „Ела, завържи ме!“, те отново работят в екип. Още две от любимките на режисьора взимат участие във филма Мариса Паредес („Цветето на моята тайна“) и Елена Аная („Говори с нея“).
10. „Свалка в облаците“/ „Los amantes pasajeros“ (2013)
Много разнообразна група пътници се намира на борда на самолет, който пътува за Мексико Сити. Постепенно те разбират, че нещо не е наред и така поредният скучен полет ще се превърне в най-незабравимия полет със самолет. Поставени в животозастрашаваща ситуация, пасажерите намират един доста странен начин да не мислят за приближаващия час на тяхната евентуална смърт. Започват да излизат наяве скрити страсти, любовни връзки, интересни обяснения и цветисти самопризнания.
