Първоначално идеята е просто да впечатлява и забавлява тълпата, но стремежът към слава и богатство става причина представлението да се превърне в средство за финансови измами, чиято цел са по-заможните жители на града.
Така Стантън попада в полезрението на брилянтната психиатърка д-р Лилит Ритър (Кейт Бланшет), която става съучастник в най-големия му и опасен удар до момента, чиято цел е безскрупулния индустриалец Езра Гриндел (Ричард Дженкинс). Това, което Стантън не осъзнава, е, че преминава невидима граница и че ядосаш ли определени хора, светът бързо се превръща в тясно и враждебно място, а цената, която трябва да се плати, е ужасяваща.
Поемаме по „Улицата на кошмарите“ само в кината, а в дните до петък мъжкият портал © Мустак дава шанс на двама свои читатели да спечелят едноименния роман от издателство „Сиела“. Попълнете формата за регистрация, отговорете на въпроса до 10 часа на 28 януари и бъдете готови за награда. Успех!
Седмица след официалната премиера на филма „Улицата на кошмарите“ у нас поглеждаме зад кулисите на продукцията. Ето 10 любопитни факта за актьорите, сюжета и тайните детайли около лентата. А тук е скрит и отговорът на въпроса…
1. „Улицата на кошмарите“ на Гийермо дел Торо не е римейк на едноименния филм от 1947 г., а изцяло нова адаптация на едноименния роман на Уилям Линдзи Грешам.
2. Още преди повече от 25 години актьорът Рон Пърлман, заклет почитател на първата екранизация „Улицата на кошмарите“ от 1947 г., започва да убеждава Гийермо дел Торо да създаде филм по романа на Грешам. Рон Пърлман участва в „Улицата на кошмарите“ като Бруно – който има важна роля за героинята на Руни Мара, Моли.
3. По желание на Гийермо дел Торо, подготвяйки се за ролята на Стантън Карлайл, Брадли Купър се научава да се боксира. Идеята е чрез езика на тялото актьорът да внуши, че Стантън е имал насилствено минало.
4. Специално за филма е създаден истински карнавал с работещи атракции. За Дел Торо декорите в студио не биха могли да пресъздадат търсеното от него усещане – на странна и страховита красота, контрапункт на мрака в морала на Стантън.
5. Голяма част от реквизита и миниатюрите във филма са собственост на Гийермо дел Торо.
6. Основна част от действието във втората половина на филма се развива в офиса на д-р Лилит Ритър (Кейт Бланшет), където Стантън разкрива най-сложния си трик. Дизайнът на кабинета е вдъхновен от един от най-ебмлематичните дизайни в архитектурата от късните 20 години на XX век – т.нар. „Weil-Worgelt” кабинет, известен интериорен дизайн на кабинет, проектиран от нюйоркския офис на парижката фирма Alavoine за неин елитен клиент. Характеризиращ се със своите мебели от палисандрово и маслиново дърво, високите и абстрактни лакирани панели в стил Арт Деко, дизайнерът на продукцията Taмара Девърел веднага припознава идеалното място за д-р Ритър. Отличаващо се със своята неподправена елегантност, помещението я кара да се чувства точно на място, докато лекува травмите на своите пациенти.
7. Дел Торо създава сценария на филма в сътрудничество с Ким Морган – журналистка и филмов критик, известна с любовта си към киноисторията. По случайност се оказва, че и двамата са големи почитатели на оригиналния роман. Започвайки работата си по сценария с първата стъпка – проучване на автора на книгата Уилям Линдзи Грешам, те откриват, че личната история на автора силно наподобява тази на героя Стантън Карлайл. Още от дете Грешам е като хипнотизиран от емблематичните панаири, провеждани на Кони Айлънд. Увлечение, което остава до края на живота му.
8. Музиката е изключително важна част от творческия процес на Гийермо дел Торо. Винаги когато създава определен сценарий, той си създава специален музикален плейлист, докато твори. Създавайки „Формата на водата“, той използва голяма част от този плейлист в саундтрака на филма. Същото се случва и с „Улицата на кошмарите“, където изборът на музика придава допълнителна дълбочина и характер на идеите на сценаристите.
9. За да пресъздаде специфичния образ на Стантън Карлайл, Брадли Купър започва от фундаментите. На първо място той се фокусира върху родното място на Стантън – Мисисипи. „Като актьор трябва да познаваш героя си в дълбочина и да знаеш как е станал такъв, какъвто е. Защото, ако аз вярвам в него, тогава и вие ще повярвате в мен“, споделя Купър. „Гийермо и аз прекарахме много часове, обсъждайки героя и така създадохме неговия образ, произхождащ от Кантон, Мисисипи. Това беше основата. След което, на база това, създадохме и начина му на говорене. Така успях да усетя как целият образ е вече там, в мен.“
10. За „Улицата на кошмарите“ Дел Торо отново се доверява на дизайнера на костюми Луис Секейра, с когото работи от години, включително и по „Формата на водата“. За филма са създадени 242 костюма – от най-оръфаните, на общия работник, до най-бляскавите; от най-кичозните, достойни за всеки карнавал, до невероятно бляскавите вечерни тоалети, характерни за 30-те години. Придържайки се към цялостния облик на филма, той работи в два основни и различни палитри. „В първата част, света на карнавала, всичко е в топли, земни цветове, което автоматично ни отвежда обратно в средата на 30-те години. Когато се преместваме в града, преминаваме към по-студената и монохромна гама, навяваща за мода от по-висша класа“, разказва дизайнерът.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
