“Ако се налага да попиташ какво е джаз, никога няма да разбереш”, казва великият Луис Армстронг. Този жанр е богато и необятно царство, където всяка нота вибрира със страстта на предишните поколения и всеки такт подражава на историята на миналото.
Джазът се свързва с мистерия и елегантност, носи на крилете си тайни, които остават неизвестни за много хора. Зад него стои история, която трябва да бъде разказана. И въпреки дълбоките си корени, продължава да се развива, включвайки елементи от различни музикални жанрове и влияейки върху съвременните изпълнители по целия свят.
Тази непрекъсната еволюция поддържа джаза свеж и вълнуващ, гарантирайки, че той остава жизненоважна част от световния музикален пейзаж. Способността на жанра да се адаптира и развива отразява присъщата му креативност и устойчивост, което го прави съвременен и безкрайно завладяващ. По-интересното за този музикален стил ще научите от следващите редове.
Джазът е музикално изкуство, което възниква в края на XIX и началото на XX век в южните части на САЩ. Особено разпространен е в публичните домове и баровете на Ню Орлиънс. По това време Ню Орлиънс е известен с богатото си културно разнообразие, черпейки от африкански, френски, карибски и американски влияния, благодарение на оживеното си пристанище.
Жанрът първоначално процъфтява в оживената общност на Френския квартал и бързо се разпространява в други части на града. Най-характерното за този стил е, че липсват фиксирани правила. Това го превръща в един от най-свободните и разнообразни музикални жанрове в света. Една от запазените марки на джаза е импровизацията.
Джазът не произлиза от една конкретна личност, но световната джаз общност се обединява около мнението, че първият джаз изпълнител е корнетистът Бъди Болдън.
Счита се, че думата “jazz” произлиза от “jasm” – жаргонна дума от периода на 1860 г., която означава “жизненост”, “енергия”. Произходът ѝ се свързва и с френските глаголи “jaser” – бъбря, дърдоря, крякам и “chasser” – гоня, преследвам, както и с думата “jasm”- възбуда, вълнение, порив.
Смята се, че думата е производна на английската “ass” – жаргон за “дупе”. Предполага се, че е и съкращение на израза на възхищение “Jesus, some ass!”, който става “Jass!” То преминава в “jazz” и се утвърждават изразите “jazz around” – скитам, бродя, блуждая и “jazz up” – изпадам във весело настроение. В музикален контекст “jazz” се използва за пръв път през 1915 г., в статия на вестник “The Chicago Daily Tribune”.
Първият джаз запис е направен в Ню Йорк, от петима бели музиканти. Групата им се казва “Original Dixieland Jazz Band”. През 1916 г. правят много успешен концерт в Манхатън и получават покана за пробен студиен запис, който завършва с неуспех, защото “Columbia Records” отказва да ги издаде.
Една година по-късно, звукозаписната компания “Victor Records” записва две студийни песни – “Livery Stable Blues” и “Dixie Jazz Band One-step”. Това са първите записани джаз композиции, които получават незабавен комерсиален успех. Знаменателна дата е 26 февруари 1917 г., и се смята, че след това джазът придобива популярност не само САЩ, а и в целия свят.
От 1920 до 1933 г. в Съединените щати е забранена продажбата на алкохолни напитки, в резултат на което възникват незаконни барове, които се превръщат в оживени места, в които се пее и свири популярна музика, танцува се и се пие. Тогава джазът претърпява своето истинско развитие и добива популярност, като дори дава име на периода – “Епохата на джаза”.
Стилът започва да придобива репутация на неморален и много представители на по-старите поколения виждат това като заплаха за старите културни ценности. Най-популярните формации по това време са биг-бендовете на Дюк Елингтън, Каунт Бейзи и Бени Гудман. Елингтън е считан и за един от най-значителните композитори в историята на джаза. По това време джазът се появява и за първи път в Европа – във Франция и Белгия.
Счита се, че скатовото пеене – иновативна вокална техника в джаза, възниква, когато Луис Армстронг случайно изпуска нотите си по време на запис и спонтанно започва да пее безсмислени срички. Това импровизирано изпълнение улавя същността на джаз импровизацията и креативността, превръщайки един инцидент в легендарен момент в музикалната история.
Скатовото пеене на Армстронг демонстрира акцента на джаза върху спонтанността и индивидуалното изразяване, характеристики, които определят жанра. Този стил на пеене повлиява на безброй джаз вокалисти и се превръща в основен елемент на джаз музиката, прочут със своята свобода на изразяване.
Произходът на прякора на Ню Йорк “Голямата ябълка” датира от 20-те години на миналия век и е пряко свързан с джаза. На жаргона на музикантите думата “ябълка” се използвала като синоним на “град”. Съществували малки ябълки и големи ябълки, според това колко е добър джаза в тези градове. Съществувал и израза “На дървото може да има много ябълки, но само една е Голямата ябълка”.
Родоначалникът на българския джаз е Асен Овчаров. През 1942 г. той създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка е Леа Иванова. След войната, джазът в България е забранен от комунистите, а хората, които се занимават с тази музика, са репресирани. Асен Овчаров е арестуван и пратен в лагера в Белене. Леа Иванова е изпратена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура – в Ловеч, където е убит през 1961 г.
Първият български джазов състав с международно признание е легендарният квартет “Джаз-Фокус 65”. Една от иконите в българския джаз е маестро Вили Казасян. Джазът в България продължава развитието си благодарение на певицата Камелия Тодорова и музикантът Милчо Левиев, както и на групата “Акустична версия”, която се радва на международно признание.
Решението за учредяване на Международния ден на джаза е взето на Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура през 2011 г. Предложението е внесено от световноизвестния джаз пианист и композитор Хърби Хенкок. Целта на деня е да се разпространят знания за ролята на джаза като обединяваща сила, която насърчава мира и разбирателство между хората.
Според ЮНЕСКО джазът спомага за намаляване на напрежението между различните социални групи, укрепва социалната роля на младежта, а също така насърчава творческото себеизразяване и импровизацията. Денят се провежда за първи път през 2012 г. и оттогава се чества ежегодно.
Джаз музиката се свързва с намаляване на нивата на стрес и тревожност чрез задействане на алфа мозъчни вълни, което облекчава напрежението и насърчава спокойствието на ума. Слушането на джаз музика помага на хората да се отпуснат. Джаз музиката е свързана с положителни ползи за здравето като понижаване на кръвното налягане и подпомагане при състояния на хронична болка.
Слушането на джаз музика може да помогне на хората да се отпуснат и да намалят пулса си, което е особено полезно за страдащите от хипертония или други сърдечно-съдови заболявания. Тета мозъчните вълни също могат да бъдат активирани чрез слушане на джаз.
Тета мозъчните вълни са силно креативни мозъчни вълни, които обикновено са активни по време на сън и медитация. Имат тясна връзка с паметта, циклите на съня и нивото на когнитивни функции. Мозъчната вълна повишава производителността, креативността и облекчава стреса, защото дава нови вдъхновяващи решения и прозрения за нерешени проблеми, обикновено наричани моменти на “Еврика!”.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
