Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници, тъй като бележи началото на пролетта. Празнуваме го на 6 май, в чест на свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия. Светецът се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Той олицетворява идеалния войн, покровител на войската.
Според народните поверия и легенди е славен юнак, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този образ е застъпен в иконографията – светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.
Народните вярвания гласят, че свети Георги и свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година.
Свети Георги е покровител на овчарите, нивите, стадата и растителността. Хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица и затова дъждът е желан. Традициите и обичаите на празника са свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. Почти всяко действие на този ден има магическа и предпазна функция.
В ранната утрин на Гергьовден, стопанката на къщата става и премита двора. След това закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
Най-популярният обичай за този ден е печенето на агне, което да събере на трапезата цялата фамилия. Коли се първото, родено през годината мъжко агне. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол за ситост и плодородие и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните. Агнето се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Кръвта на животното се излива в реката, „да тече берекетът в къщата“. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, за да са здрави и жизнени. Костите на жертвата се заравят на място, „където не стъпва човешки крак“. Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки.
Рано сутринта, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата.
Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади. Народните вярвания гласят, че по това време всичко е „повито с блага роса“. В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особена целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в „лява вода“ – мястото, на което реките завиват наляво. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредите. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата. Задояването се извършва от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, за да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.
За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана или цветна вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”. Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът. На празничната трапеза, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог. За да е плодородна земята, в нея се заравя първото боядисано червено яйце от изминалия Великден.
Играят се хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят ли, няма да им върви през годината. На някои места, момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да нощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. На други, има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците или кумовете свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После ги забраждат с кърпа.
Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Правила се и така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма – чесън, коприва, къпина или глог, за да може да бяга злото надалеч. Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
