Цял живот общуваме с хора и независимо от какъв точно тип са, всеки ни учи на нещо.
Дори онзи, който пише в 2 през нощта „kp bepce“, ни подарява цели два ценни житейски урока – да не бъдем досадни и да оценяваме дванадесетте години, прекарани в училище, изучавайки българската граматика.
И понеже не можем да живеем само със себе си, ето десет типа хора, с които рано или късно се сблъскваме. Разбира се, класификацията е с намигване, защото човешките характери са далеч по-сложни. Но това едва ли ще ни попречи да разпознаем някого. Или себе си.
1. Безхарактерният
В ежедневието често го наричаме конформист. В училище – Пещо, който кима на всяка умна и тъпа идея. Той всъщност изглежда съвсем нормално. Не се отличава по нищо от другите, говори като тях, облича се по същия начин… И най-важното – винаги е съгласен.
Няма значение дали обсъждате политиката, времето или как да избягате от час по математика. Пещо ще подкрепи всяко предложение, стига да не се налага да защитава собствено мнение. Извинявай, че те прекъсвам, ама Пещо от нашия клас ли беше?
2. Деспотичният
Противоположността на упоменатия по-горе е именно властният. Неговата самоувереност е първото, което забелязваш. Усеща се още преди да си видял лицето му.
Приятна компания е, стига да си съгласен с всичко, което казва. Умее да кара хората да го гледат с възхищение, сякаш Бог им е слязъл на крака. Когато обаче поиска кафе, поклон или да препише курсовата ти работа, трябва да си по-верен от куче водач.
Ако не изпълниш желанията му, отговорността, естествено, е твоя. Защото деспотичният човек никога не греши. Поне според собствените си разбирания.
3. Докачливият
Чувството за хумор тук е табу. Дори най-невинната шега може да се превърне в повод за сериозна драма. Казваш нещо с усмивка, а отсреща получаваш поглед, който подсказва, че току-що си разрушил дългогодишно приятелство.
Разбира се, има шеги, които действително могат да обидят, и никой не е длъжен да им се смее. Но докачливият успява да открие скрито послание дори там, където такова изобщо няма.
При него границата между буквалното и преносното значение на думите понякога е почти изцяло стопена. Затова, ако ще се шегуваш, първо провери дали разполагаш с добър адвокат.
4. Непукистът
Котето ти е направило поразии на килима в хола? Гаджето те е зарязало? Завалял е киселинен дъжд? Мъртъв си? „Ще ти мине.“ Непукистът е като Iron Man. Не се трогва от кученца, сълзливи драми, но най-лошото е, че и твоите проблеми не го впечатляват особено.
Може по принцип да е весел, когато става дума за собственото му благополучие, но опре ли до чужд проблем, сякаш изключва всяка мисловна дейност в главата си. Ако е по-възпитан, естествено, би попитал как си. Но не очаквай да изслуша отговора докрай. Най-вероятно вече мисли какво ще вечеря.
5. Моралистът
Не кради, не лъжи, обичай ближния си и не носи пола над коляното. Моралистът винаги има готов списък с правила, които останалите трябва да спазват. Особено останалите. Той обича да осъжда всяка твоя постъпка – от начина, по който се обличаш, до това с кого излизаш и какво публикуваш в социалните мрежи.
Той е като шепот в мрака, острият глас на съвестта и ангелчето на дясното ти рамо. Само че това ангелче има неприятния навик да говори непрекъснато и да се намесва дори когато никой не му е искал мнението. При всички положения е досаден и гледаш да го избягваш. Особено ако случайно си решил да се забавляваш.
6. Лицемерът
Той се характеризира с винаги премерена, не много широка усмивка и лукаво любезен поглед. Възпитан, с фино изразено мнение и винаги готов да влезе в ролята на безсрамен ласкател.
Може да те накара да се чувстваш като най-специалния човек на света. Толкова си умен, талантлив и прекрасен, че чак започваш да се чудиш защо досега никой не ти е издигнал паметник.
Но ако някой запише на диктофон какво говори същият този човек за теб зад гърба ти, вероятно ще се изненадаш. И то неприятно. Защото лицемерът има удивителната способност да сменя мнението си според събеседника. А най-хубавото е, че всеки път звучи напълно искрено.
7. Вечно веселият
Гледа на живота през най-грозно розовото (онова цикламеното) платно. Всичко е цветя, рози, птички, пчелички. Дори когато светът около него се разпада, той вероятно ще открие нещо положително в ситуацията.
Закъснял си за работа? Чудесно, поне си поспал повече! Изпуснал си автобуса? Нищо, следващият сигурно ще е по-хубав! Навън вали като из ведро? Прекрасно време за романтична разходка!
Разбира се, няма нищо лошо в това човек да е усмихнат и весел. Даже е приятно. Но когато всяка неприятност се посреща с възторг, започваш да се чудиш дали живеете на една и съща планета.
От друга страна, когато се запознаваш с някого, е наистина хубаво да представяш себе си като усмихнат и весел човек… пък след това, който те опознае, ще установи и наличието на всички трески за дялане.
8. Вечният песимист
На вечния песимист все не му достигат пари, животът е скапан, държавата – също. Леличката пред магазина и тя е виновна, защото не му е продала цигари, въпреки че видимо сигурно и шестнайсет няма.
Всичко и всички са скапани. Ако навън грее слънце, значи ще стане прекалено горещо. Ако вали, времето е ужасно. Ако получи подарък, вероятно ще намери недостатък и в него.
За този човек няма средно положение – всичко или нищо. И обикновено е убеден, че ще получи точно нищото. Песимистът винаги очаква най-лошото. А когато то не се случи, вместо да се зарадва, започва да подозира, че истинските неприятности тепърва предстоят.
9. Философът
Това е Аристотел младши, който може и да няма такава брада, нито да се носи в роба, но винаги е там, когато имаш житейско раздвоение. Ако не си в настроение, кротко ще ти обясни, че смисълът на живота всъщност е в болката, която трябва да бъде преодоляна, а не в самото преодоляване.
Така че няма проблем, ако си останал без пари. Ще трябва да свикнеш с мисълта, че и следващия месец може да е така. Такъв е смисълът на крехкото ни битие. И докато ти се чудиш откъде да намериш пари за сметката за ток, той вече е преминал към въпроса дали материалните притежания изобщо имат значение за човешкото щастие.
10. Съвършеният образ – твоят
Да, знаем, че ти правиш всичко правилно, не дразниш никого, като ядеш чесън, после не миришеш и вероятно стъпваш по вода… Да, знаем това. Всъщност в реалността всички сме хибридна версия на изброените по-горе типове. Случва се да бъдем непукисти, песимисти, докачливи или да философстваме повече, отколкото е необходимо.
Понякога сме прекалено самоуверени, друг път се съгласяваме с неща, които изобщо не одобряваме. А има и дни, в които сме убедени, че единствено ние знаем как трябва да се случват нещата. Можем да си позволим понякога да грешим, защото собственият ни образ далеч не е толкова съвършен, колкото понякога си въобразяваме. Но спокойно. Сигурни сме, че това не се отнася за теб.
Михаела е възпитаник на НГДЕК, откъдето всъщност е и афинитетът ѝ към литературата, писането и културата. Занимава се с танци от тринайсет години и много харесва джаз музиката и класическата литература.
