Мечтата за обединение на получилото вече независимост Българско царство със земите, останали (по решение на Берлинския конгрес) извън границите му е една светла, но за жалост и до днес неосъществена изцяло мечта. След като става ясно, че, както гласи старата българска поговорка – ако нещо не може да бъде постигнато „со кротце, со благо“ (разбирай с дипломация), то може да стане по другия начин – „со малко кютек“ (тоест с война) – през 1912 г. е договорена и обявена Балканската война.
Горещият народен ентусиазъм и новопридобитото (след Сръбско-Българската война от 1885 г.) самочувствие на българската армия довеждат до впечатляващи победи, но не и до положителни фактически резултати. Защо? И в следствие на какво тържеството на патриотизма се превръща в ужасяващ крах? Ето 10-те решения, които събарят България в пропастта (защото неадекватната политика е като разходка с лачени чепици по ронливия ръб на стръмна урва).
1. През 1911 г. Великото народно събрание дава „зелена“ светлина на инициативите на цар Фердинанд, услужливо променяйки чл. 17 от Търновската конституция, предоставяйки на монарха правото да сключва международни договори, без допитване до парламента. Той става инициатор за създаването на Военния съюз (между България, Сърбия, Гърция и Черна гора) за война срещу Османската империя.
2. В хода на преговорите със Сърбия България се съгласява да поеме основната тежест на бъдещата война. Това е отразено в сключения на 29.02.1912 г. съюзен договор между двете страни (по-точно в тайната военна конвенция към него).
3. При преговорите със Сърбия е изоставен принципът за неделимост на Македония и българската дипломация се съгласява да остави въпроса за разпределението на територията й открит.
4. България сключва двустранни договори и с останалите участнички в бъдещите военни действия – Гърция и Черна гора, без обаче да изиска обвързване помежду им. Така териториалните им претенции не са документално закрепени и водят до последващи сериозни конфликти.
5. Усилията да бъде привлечена и Румъния към Военния съюз остават безрезултатни. Така България остава без сигурен тил на север.
6. В крайна сметка българската страна се оказва изправена пред най-тежките военни действия – срещу основните турски сили по югоизточната си граница, докато военното й присъствие в Македония (където са нейните основни интереси) е направо символично.
7. България мобилизира мощен военен ресурс – над 600 000 войници (разпределени в 3 армии). На 5.10.1912 г. войната е обявена и започват военните действия в Източна Тракия. Успехите на българите са изключителни – армията скоро стъпва на Бяло море и достига на 40 км от Цариград. Победен поход прави и Македоно-Одринското опълчение в Родопите и Западна Тракия по поречието на Струма. Успешно действат Българския военноморски флот и Първо аеропланно отделение. На 28.10.1912 г. Турция отправя искане за примирие. Мечтаейки за триумфално влизане в Цариград Фердинанд го отхвърля.
8. Българският монарх и главнокомандващ на армията заповядва атака срещу добре укрепената турска позиция при Чаталджа. Щурмът е неуспешен, с много жертви от българска страна. Фердинанд подписва примирието при много по-неблагоприятни условия.
9. През декември 1912 г. в Лондон започват преговори между балканските съюзници и Турция. Поради сериозни разногласия между участниците преговорите са прекратени и военните действия се възобновяват. Турската армия прави опит за пробив при Чаталджа, но българската войска устоява. Изходът на войната се решава от легендарната победа при Одрин – крепостта пада на 13.03.1913 г. Преговорите за мир се подновяват. На 17.05.1913 г. е подписан Лондонският мирен договор, с който Балканската война приключва. България не получава онези земи и население, за които претендира с исторически и етнически основания, въпреки най-големия си принос за победата.
10. Противоречията между държавите от Балканския съюз водят до неговото разпадане и избухването на нова война – Междусъюзническата. Българското командване самонадеяно предприема военни действия на 4 фронта. В рекапитулацията след войните са отчетени 72 000 жертви, а България приютява над 300 000 напълно разорени бежанци от Тракия, Македония и Добруджа. В горчивата статистика влизат и големи загуби на завоювани с кръв територии.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари