10 символа на Античната култура в България

На 9 октомври отбелязваме деня на Античната култура. За Античност приемаме периода на съвкупност от исторически форми на обществено съзнание, религия, митове, философия, наука, изкуство и др. в страните от Азия, Древна Гърция и Древен Рим в периода, според едни изследователи от 1000 г. пр. Хр. до 475 г. сл. Хр. (падането на Западната Римска империя) и според други до началото на VII в. сл. Хр.

Археологическата култура у нас е най-плътно наситена от антични паметници, които представляват част от огромното наследство на Средиземноморския културен ареал. Интересното тук е, че хронологически в европейската история античните и тракийските паметници принадлежат към един и същ период.

Тракийската култура в Югоизточна Европа е част от културата на античния свят и се вписва в неговата периодизация. Но в България е прието, обособяване на историята на тракийската култура, свързано с необходимостта да се акцентира на нейната самостоятелна характеристика.

Ето и 10 от античните символи – паметници на културата в България. Презентирането им е част от инициативата на електронното списание 10-те най^® за познаване на културно-историческото наследство на страната ни. Целта ни е да ви подтикнем следващия уикенд да пропуснете редовната обиколка на моловете и да поведете семейството към следващата културна дестинация.

1. Античната Сердика

Древният град, чиито останки днес лежат под сградите на съвременната българска столица, бил наречен от римляните Сердика, или Град на сердите, по името на тракийското племе серди, които населявали това място през V в. пр. Хр. Той бил основан като римски лагер от пълководеца Марк Лициний Крас, покорил тези земи през I в. По времето на император Улпий Траян Сердика се превърнала във важен административен център със самостоятелно вътрешно управление и в негова чест била наречена Улпия Сердика. По време на управлението на императорите Марк Аврелий и Комод около 175 г. Сердика е укрепена с крепостна стена с четири порти с наблюдателни кули, сочещи в четирите посоки на света. Най-голям разцвет Сердика достигнала при управлението на император Константин Велики, който обичал да казва: „Сердика е моят Рим“.

Към градския форум, който се е намирал под днешния площад „Света Неделя”, са водили две павирани главни градски улици. В района на метростанция „Сердика” са се намирали луксозни вили с канализация, водопровод и павирани улици. Останките от античната крепост Сердика са експонирани в подлеза между Президентството и Министерския съвет в центъра.

2. Филипополис/Тримонциум

През 342 г. пр. Хр. древният предшественик на Пловдив е завладян  от Филип II Македонски, който въздигнал град и го нарекъл на свое име Филипополис. През 46 г. сл. Хр. градът на Филип бил покорен от римляните, които го нарекли Тримонциум. Те го укрепили и го превърнали в едно от главните икономически и културни средища в тракийските земи. В средата на III в. готите превзели Филипополис и го изпепелили до основи, но през IV в. бил изцяло възстановен.

Най-добре консервираните и реставриран паметници на античната архитектурата са:

• Античният театър – Той е сред най-добре запазените антични театри в света и е построен по времето на римския император Марк Улпий Траян. Частично възстановен през 1981 г. отново като действаща сцена с около 3 500 места за различни представления.
• Античният стадион – Изграден в началото на ІІ век при император Адриан. Със своите размери от около 240 метра дължина и 30 метра широчина, съоръжението е побирало около 30 000 зрители. Тук периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция.
• Античен форум – Построен е І в. при Веспасиан, модернизиран през ІІ в. Виждат се останки от обществени сгради, статуи, магазини, библиотеката, одеонът, монетарница, аекседри за изнасяне на речи. Одеонът е единствената цялостно проучена, реставрирана и експонирана сграда в северната част на комплекса.
• Антична жилищна сграда „Ирини”. Част от комплекса на културен център Тракарт с богата мозаечна украса, включваща изображение на жена, подписано с името Ирини, от ІІІ – ІV в.

3. Одесос

Останките на Одесос, днес се намират под улиците и сградите на Варна. Данни за величието на града откриваме в летописите на древните писатели, които споменават прочутия храм на Аполон, от който при археологически разкопки са открити мраморни украси. През античната си история градът е бил част от империята на Александър Македонски, след което неговите жители извоювали независимостта си до завладяването им от римляните през I в.сл.Хр. През този период Одесос става един от най-значителните градове по бреговете на Черно море с високоразвита култура и цветущо изкуство. Отзвук от тези времена са развалините на огромните обществени бани, които могат да се видят близо до градския център.

4. Августа Траяна

На територията на днешна Стара Загора се е простирал античният град Августа Траяна, който още в първите десетилетия от съществуването си се обособява като важен икономически, политически, административен и духовен център в римската провинция Тракия. Него основател е император Траян, откъдето идва и името му. Истинското изграждане на Августа Траяна започва при император Марк Аврелий. По негово време са изградени улична мрежа, водоснабдяване и канализация, обществено и жи­лищно строителство. Построени са и две крепостни стени, под­силени с около 40 бойни кули. По същото време на града е предоставено правото да сече собствени емисии бронзови монети. Сеченето на монети продължава почти 100 години. Строят се още храмове, базилики, терми, портици, театрална сграда, тържища и др.

Форумът на римския град е най-значимият археологически обект от античността в града. Уникален елемент на този комплекс е амфитеатрално изграденият театрон с лице към площадното пространство на комплекса. Разполагал е с десет амфитеатрално подредени каменни седалки, които са били използвани от зрителите за наблюдение на тържества, събрания, шествия, гладиаторски борби и др. Площадът е застлан с каменни плочи, а в центъра му е запазен постамент, върху който е била поставена императорска конна статуя. Северно от театрона са разположени просторни терми, които били обществена баня, но играели и ролята на обществен, духовен и спортно-образователен комплекс. Сградата е разполагала с повече от 10 просторни зали. Там се е намирало и най-ранното учебно заведение в града (началото на III в.) – Севериановият (Северски) гимназион. Комплексът е разрушен около средата на V в. при опустошителните набези на хуните, предвождани от Атила.

5. Месамбрия Понтика

Месамбрия, днес Несебър, е един от най-древните градове в България, основан от преселници от дорийските градове през V в. пр. Хр. В продължение на близо 2500 години той играел важна роля в историята на западния черноморски бряг. Близостта на медни находища и производството на жито създали благоприятни условия за развитието на града като голям занаятчийски и търговски център. През елинистическата и римската епоха в града е имало храмове на Зевс, Аполон, Асклепий, Хеката, Изида и Серапис, Дионис и други божества. След като Римската империя мести столицата си в Константинопол, а християнската религия става официална, в Месемврия започват да се строят много християнски храмове.

За съжаление голяма част от крепостните стени на Месамбрия се намират под водата. С времето нивото на морето се е повишавало, в резултат на което полуостровът е загубил голяма част от територията си. Днес най-добре може да се види главната порта с две големи кули вляво от съвременния вход на полуострова. През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

6. Улпия Ескус

Ескус е бил един от най-красивите градове по дунавския бряг в римската провинция Мизия. Намира се северозападно от с. Гиген, Плевенско, на около 5 км от устието на река Искър. Неговите древни постройки смайват със своята грандиозност, а разхвърляните сред развалините архитектурни фрагменти – архитрави, конзоли и капители – са свидетелство за разточителната пищност в украсата на самите постройки.

След археологическите разкопки е установено, че градът заема 380 декара площ, защитена от построената през II в. крепостна стена. В средата е разположен форумът, ограден от три страни с величествена коринтска колонада. От север се издигал голям храм на Юпитер, а на югоизток – на Фортуна, за който се знае, че е построен от император Комод след 184 г. На север от форума е имало базилика – постройка, разделена надлъжно чрез колони на няколко части, наречени кораби; южно от главната улица са открити останките от друга обществена сграда, покрита с многоцветна подова мозайка, изобразяваща сцена от комедията „Ахейци“ на атинския драматург Менандър.

7. Никополис ад Иструм

Град на победата при Истър (Дунав) се наричал в Древността градът, чиито останки се намират при с. Никюп, Великотърновско. Той е бил основан между 106 и 110 г. от римския император Траян в чест на победата му над даките. Отначало градът принадлежал към провинция Тракия, но през 193 г. император Септимий Север го присъединил към провинция Долна Мизия. В резултат на археологическите проучвания е установено, че подобно на всеки цялостно планиран римски град, Никополис ад Иструм е имал четириъгълна форма с четири порти, ориентирани по посоките на света.

Правите улици разделяли града на квартали, наричани тогава инсули. В общия план на града се отделят съвсем ясно две части. Форумът представлявал обширен площад, заобиколен от три страни с колонада. На изток от него се издигали забележителни по своята архитектура сгради. Наблизо вероятно е имало малък храм, чийто фронтон, украсен с щит и две копия, и досега стои на мястото си. Никополис ад Иструм бил добре водоснабден чрез подземен водопровод, който пресичал дори река Росица върху надмостова конструкция.

8. Нове

Недалеч от съвременния град Свищов се намират останките на римски военен лагер, наречен Нове. Лагерът бил основан на брега на Дунава през 45 г. по заповед на император Клавдий и построен от воините на VIII Августов легион. През 69 г. в него бил разположен Първи Италийски легион, който участвал във войната срещу даките. Има сведения, че по онова време лагерът е бил посетен от император Траян. Лагерът имал правоъгълна форма с квадратни кули и порти, отначало издигнати от дърво върху землени насипи. Половин век по-късно дървено-землената крепост била заменена от каменна, която ограждала пространство от 170 декара с четири порти, ориентирани по посоките на света. Към края на III в. крепостта била разширена на изток, защото населението в лагера непрекъснато нараствало.

„Принципията“ или щабът на легиона е най-мащабната сграда, открита в Нове. Всъщност това е комплекс от военен плацдарм, заобиколен с колонада, в който се влиза през параден вход, административни помещения и представителна сграда – базилика.

Днес могат да се видят само останки от някогашните укрепления и сгради.

9. Вила „Армира“

Сред античните паметниците от римско време са и градските и извънградските къщи на заможните римляни, наречени вила урбана и вила рустика. Такъв тип жилище е вила „Армира“, открита през втората половина на ХХ в. от доц. Янка Младенова близо до днешния Ивайловград. Тя е построена през I век и се разпростира върху близо 1000 кв. м площ. Постройките образуват четириъгълник, които огражда вътрешен двор. Вилата е била разкошно украсена с каменна пластика от резбовани облицовки и статуи на римските богове. Особено живописни са били подовите мозайки със сцени, изработени в римската художествена традиция. Върху една от мозайките е представен собственикът на вилата и двете му деца, а върху друга са изобразени старогръцките митове за Артемида и Актеон и Дионис и Ариадна. Вилата просъществувала до втората половина на IV в., когато готите опустошили  Адрианопол.

10. Марцианопол

Северозападно от Варна, край изворите на река Девня, се намират руините на древния град Марцианопол. Според легендата, записана от готския историк Йорданес, градът е основан от император Марк Улпий Траян. Градът възникнал през 106 г. и достигнал голям разцвет, за което свидетелстват сечените в него монети, а съдбата му била изпълнена с драматизъм. Попаднал под ударите на готските нашествия през III в., той бил опожарен и разграбен, а по-късно бил възстановен.

През V в. обаче бил отново превзет и разрушен, този път от хуните. По време на археологическите разкопки тук са открити жилищни и култови постройки, два слънчеви часовника, които не само измервали времето, но посочвали зимното и лятно слънцестоене и равноденствието. Безценна находка представлява едно от най-големите монетни съкровища в света – 100 000 сребърни денария, укрити в два огромни керамични съда, наричани долиуми, в които обикновено се съхранявало зърно.

Информация:
Културен туризъм и регионално развитие
www.bulgariatravel.org