Желанието на мъжете и жените да бъдат привлекателни за околните във всяка епоха е било важно и заради него хората са се подлагали на какво ли не. Преди около 2 000 години, римляните също са полагали старателни грижи за своята външност. Освен внимателно подбиране на дрехите и дълго нагласяване на всичките им гънки и дипли, особено внимание се е обръщало и на всеки сантиметър от кожата.
Днес ние разполагаме с чудовищни като размери и печалби световни модна и козметична индустрии, постоянно бълващи нови и още по-нови предложения. Ползваме специализирани услуги, а тези, които желаят и имат възможност прекрояват лицето и тялото си в клиники по пластична хирургия. Но по време на Римската империя дамите и господата са разчитали само на природните продукти и уменията на робите си. Въпреки това, оцелелите скулптури, мозайки и текстове ни показват и разказват за не по-малко суетни хора, за които красотата също е била изключително важна.
Ето 10 сутрешни разкрасителни процедури от времето на Римската империя.
1. Сутрешно измиване
Въпреки липсата на течаща вода в повечето домове от онази епоха и много по-късното изобретяване на душа, хигиената в Римската епоха е била на висота, само дето банята се е намирала на няколко пресечки от дома и там – в термите се е ходело следобед. Сапунът също още не е бил изобретен, така че сутрешното измиване и за мъжете, и за жените се е ограничавало с наплискване на лицето с вода от поднесен от роб съд.
2. Бръснене
Чисто мъжка и то доста болезнена процедура, правена от специален роб – домашен бръснар. Процедурата се извършвала с бръснач от бронз или закалено желязо, с формата на полумесец, току-що наточен върху камък (брус). Пяна нямало как да се направи, така че лицето само се намокряло с вода.
3. Епилация
Не по-малко неприятна процедура и за мъжете, и за жените. При дамите се премахвали излишните косъмчета главно в областта на веждите. При мъжете – от края на веждите, врата и тила. Те педантично се подлагали на болезнени козметични ритуали, но в римския свят грижата за тялото е въпрос на престиж.
При мъжете използването на коламаски от естествени материали е било доста широко разпространено. От Светоний знаем, че Цезар си е депилирал гърба, а Август е чистил краката си с нагорещени черупки от орехи.
4. Маски за разкрасяване и балсами за тялото
Когато сутрин господаря или господарката се събуждали с кожен проблем, компетентният роб или робиня трябвало да реагира веднага. От Овидий, Гален и Плиний Стари знаем, че за рани по лицето се използвало мазило, извлечено от плацента на крава, при петна по лицето се мажела жлъчка от бик, а раздразнената кожа се киснела във воден разтвор на сода бикарбонат. За общо избелване и омекотяване на кожата се приготвял балсам от луковици на нарцис или корени на пъпеш и кимион.
5. Грим за лицето
Той бил привилегия на жените, но понякога и мъжете „освежавали“ цвета на лицето си или руменината на бузите. Специален античен фон дьо тен се приготвял от пчелен мед, мазнина и бял пигмент, а руж – от крем с розови пигменти, като скулите допълнително се поръсвали с хематитов прах. По този начин, освен че се получавал по-блед тен (бялата кожа доказвала, че човекът не работи на открито и е с аристократичен произход), се подчертавал и релефа на лицето.
С kohl – специален прах, се почерняли веждите. А с мастило от сепия, антимон или сажди от печени фурми се очертавали очите. Миглите се сгъстявали и почерняли с паста от печени мравки. Античното червило представлявало крем с оцветител миниум или цинобър.
6. Грим за дланите и стъпалата
Те се оцветявали в розово с къна от далечните провинции на Римската империя.
7. Грим за зърната на гърдите
Те се оцветявали с кремообразна субстанция, в която е разбъркан истински златен прах. Вниманието на римляните към гърдите е подчертано – при жените те прозирали през фината материя на дрехите и трябвало да изглеждат неустоимо.
Мъжете не ги оцветявали, но тъй като тялото им всеки ден било на показ в термите, господата с ясно изразен бюст понякога се решавали на изключително болезнена и рискована операция за премахване на мастната тъкан от тях. Оперативната намеса се извършвала без упойка и в седнало положение, а инфекциите били много честа последица от интервенцията.
8. Грижи за косата
И мъжете и жените в римската епоха искали да имат гъсти и здрави коси. Те задължително боядисвали побелелите косми, а когато били още малко на брой, робите просто ги изскубвали. Намаляване количеството на косата се считало за истински проблем. Мъжете носели прехвърлени върху плешивите места кичури (например Юлий Цезар, както ясно се вижда на скулптурните му портрети).
Когато „прореждането“ било обширно, кожата на главата се боядисвала със сажди. При пълна плешивост се използвали перуки. И тогава били разпространени лосионите за чудотворно поникване на коса, за съжаление – не по-ефективни от сегашните.
9. Прическите били важни и за мъжете и за жените
Мъжките коси били разресвани и къдриците подреждани, според модата. Женските коси били фризирани с много труд и внимание по разнообразни начини. Накъдрянето ставало с пособие, близко до съвременната маша, наречено calamistra, което се затопляло върху мангал с жар. А фиксирането на готовата прическа се правело с бира или лимонов сок.
Денем господарката обикновено показвала собствената си коса, а за вечерите – една от няколкото си перуки. Задължително било всяка състоятелна жена да има поне по една черна, червена и руса перука. Те се правели от естествени коси – черните се набавяли от ориенталските страни, а русите и червените – от германските територии.
10. Парфюмът
Завършващият щрих на грима и тоалета сутрин било поставянето на парфюм, приготвен от някое от любимите етерични масла на господаря или господарката. Той се втривал на различни места по кожата, за да предотвратят появата или да прикрият вече осезаемата неприятна миризма. Повечето скъпоценни благовония идвали от страните на Ориента и разбира се, били доста скъпи.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
