През различните епохи на развитие хората са влагали какъв ли не смисъл в акта на престъплението и съответстващото му наказание. И ако днес много от нас приемат затворът като тест на психиката и волята на попадналия там, в миналото на затворниците се е търсил главно физическия праг на оцеляване.
Хвърлен в някоя мрачна подземна килия, човек вече е далеч от социума и съдбата му спира да интригува живеещите „горе“. Затова и много от нещата, които са се случвали там и все още се срещат на места, остават тайна за обществото, а разкриването им след време предизвиква шок и разклащане на всякакви ценности и човешки права. Ако някой от мъченията са водили до сигурна смърт, колкото и агонична да е била тя, то други са оставали трайни увреждания на тялото и психиката, които често са тласкали жертвите си към самоубийства.
Днес, водени от мислите за хуманност, извършителите на екзекуция (където тя е позволена) или разпит, спазват определени норми на поведение, за разлика от миналото, където въображението е играло най-голяма роля при методите за убийство или за изкопчване на истината.
По-долу ще ви запознаем с 10 от най-жестоките мъчения, измисляни и прилагани от китайците. Не случайно акцентираме върху тях – те са „първенци“, когато става въпрос за състезание за възможно човешко страдание.
1. Дрането
Изгарянето или отстраняването на кожата от лицето на човек се е практикувало в целия древен свят, но заслугата е изцяло на китайците, който са го обичали много. Обикновено това се извършва с остър нож, внимателно нарязвайки дермата и отстранявайки кожата на лицето в едно парче.
Много китайски императори и императрици са обичали да разбиват своите похитителите и триумфално да представят плячката си по особено жесток начин. Кожата, свалена от лицето, се пълни със слама и се приковава към стена като предупреждение към всички потенциални врагове на страната.
2. Дървеният кон
Според китайските исторически документи, известни като „Двайсет и четирите истории“, една жена, която е осъдена за конспирация да убие съпруга си с любовника си, за първи път е наказана с устройство, известно като „дървен кон“. Това всъщност е представлявало само заострен дървен кол, който сочи нагоре, облегнат на опора отдолу – поставена отгоре, гледката е наподобявала кон. На „дървения кон“ са сядали не само жени, а и много провинили се мъже.
3. Мише мъчение
Едно от най-популярните и разпространени в Китай мъчения е пускането на дузина прегладнели плъхове върху голото тяло на жертвата. Върху кожата на жертвата се поставя пълна с гризачи клетка и се нагрява. Горещината принуждава плъховете да търсят изход и те започват да копаят надолу в тялото, за да избягат.
4. Лингчи
Също известен като „бавно изрязване“ или „смърт от хиляда разфасовки“, методът включва отстраняването на малки несмъртоносни парчета плът от тялото на човек – най-вече крайниците и торса. Палачът се грижи да не причини смърт толкова бързо, оставяйки си тази наслада за един последен срез в гърлото или сърцето.
В книгата „Народът и политиката на Далечния изток“, чийто автор е сър Хенри Норман, се разказва как екзекуторът е режел части от тялото на човек. Смята се, че лингчи е наказание, което продължава и в задгробния живот на жертвата,защото човек, убит по този, начин никога няма да бъде цял.
Лингчи е един от най-брутални методи за изтезания, които са снимани през 19-и век с появата на камерата (кадрите не са за всеки). За да получи подобно наказание, човек трябва да е извършил сериозно престъпление -масово убийство.
5. Китайско бамбуково изтезание
И въпреки че няма писмено потвърждение или доказателство за използването на този метод за мъчение, се носят редица легенди за неговото разпространение в миналото и жертвите му, които смеем да вярваме, че имат своята почва.
Китайската зла мисъл намира начин да се възползва максимално от едно от най-емблематичните за бамбука качества, а именно – неговия изключително бърз растеж. Колко бързо? Има сортове, които порастват близо метър само за ден. Точно такива са използвали и китайците – добре подострени бързо растящи бамбукови стръкчета, над които да бъде затворена жертвата в специално създадена за това кабина.
Растението се полива и неусетно тръгва към тялото на затворника. Агонията е пълна, а за добре свършена работа се е приемало едва когато бамбукът пробие гърба на жертвата. Смята се,че са прилагали бамбуковото мъчение на военнопленниците през Втората световна война.
6. Побои
За хората на властта не е имало значение какъв е полът на задържаните. Лицата им са били обезобразявани от бой – с мокри парцали, юмруци, електрически палки и чехли. Глезените им са били мачкани, докато не загубят чувствителност, а работещите в затвора са се разхождали върху цялото тяло на жертвата.
Много често побоите са били съпътствани с обливане с вряла вода, което очаквано е довеждало до тежки изгаряния. Тези мъчения са продължавали почти по денонощие. Бамбуковите клечки под ноктите са били другата част от програмата, за която хората днес разказват през сълзи.
7. Гладна стачка и репресията ѝ
При обявена гладна стачка затворникът е бил отвеждан в болница, където се поставя тръба в стомаха за насилствено хранене. Само че вместо да наливат храна през тръбата, са наливали концентриран разтвор на сол. След това цяла нощ жертвите повръщат кървава пяна и стомашна слуз.
„На шестия ден отново ми наляха в стомаха разтвор на сол и още някаква друга течност. След което очите започнаха обилно да ми сълзят и зрението ми силно се влоши. Постоянно ги триех и нищо не виждах. Заведоха ме в тоалетната, където започнах силно да повръщам. След това ме оковаха в белезници и седем дни ме хранеха с течна храна през тръба.“ – казва жена, прекарала дълго време в затворите, без да се откаже от вярата си.
8. Увреждания
Тялото на жертвите в затворите в Китай или в трудови лагери е било подложено на всякакви болезнени деформации, чийто край не е бил смърт, а само агония. Затворниците са окачвани на палците на ръцете си, а след дългото висене в тази поза, палците се деформират от тежестта на тялото, в следствие на което ръцете получават невъзвратимо увреждане.
Били заставяни в най-различни пози, които са нетърпими за повече от няколко секунди. Например в клетки, по-малки от самите тях, до която светлина не стига, връзвани са в малкото пространство под стол.
9. Вряла вода по цялото тяло
Изливането на вряла вода върху последователи на Фалун Гонг е една от любимите тактики, използвани от китайската комунистическа партия в опитите им да принудят практикуващите на мирната духовна практика да се откажат от своите убеждения. Следи от използването на този метод са намирани навсякъде в човешкото тяло. При аутопсия на стотици хора намират тъканта в храносмилателния тракт „сготвена“, което показва, че смъртта е настъпила в резултат на насилствено хранене с вряла вода.
10. Изземване на органи
В началото на 2006 г. Epoch Times разобличава пръв престъплението на ККП в отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг. Следващите няколко реда са на базата на разказ от анонимен свидетел, прекарал 2 години в китайски затвори. При задържането всички затворници задължително минават медицински прегледи, чрез които се показват годността им за донорство и биват целенасочено разделяни спрямо този критерии.
Екзекуциите се провеждат ежегодно преди Китайската нова година (7 февруари) и преди 1 октомври, така че медицинските прегледи се извършват през януари и септември, когато лекарите проверяват здравословното състояние на затворниците, за да определят кои части от телата им са пригодни за трансплантация.
Според свидетели практикуващите Фалун Гонг са преглеждани с необичайна грижа, което е означавало, че са набелязани. Подложени на всякакъв вид мъчение, побои и т.н., но непреклонни пред своята вяра, последователите на Фалун Гонг, са докарани до състояние между живота и смъртта, от което лекарите там се възползват и взимат, каквото са си набелязали, преди дори да дочакат смъртта на жертвата си.
Дълго време тази практика е била прикривана с кремиране на телата. Броят на трансплантациите на органи в Китай достига до 20 000 за 2005 г. според в. China Daily, което поставя страната на второ място по брой на извършени операции в целия свят, след САЩ, което още тогава повдига редица въпроси – „Големите количества, съчетани с кратките периоди на изчакване означават, че трябва да са налице голям брой потенциални донори по всяко едно време. Къде е и коя е тази група донори?“
Наталия Бекярова учи „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, но интересите ѝ далеч не се изчерпват в сферата на юридическите науки. Обича да научава, открива и преживява нови неща, да пита и да знае.
