Цял живот общуваме с хора и без значение от какъв точно тип са, всеки ни учи на нещо.
Дори онзи, който пише в 2 през нощта “kp bepce” ни подарява цели два ценни житейски урока – не бъди досаден и че прекараните дванадесет години в училище, учейки българската граматика, са от изключително важно значение.
И понеже не можем да живеем само със себе си, ето кои са десетте най-чести типа хора, с които се сблъскваме през живота ни.
1. Безхарактерният
Философията го нарича конформист. В училище – Пещо, който кима на всяка умна и тъпа идея. Тази порода хора са в своя апогей и числеността им все повече нараства. Те, всъщност, изглеждат съвсем нормално. Не се отличават по нищо от другите, говорят като тях, обличат се по същия начин… Извинявай, че те прекъсвам, ама Пещо от нашия клас ли беше?
2. Деспотичният
Противоположността на упоменатия горе е именно властният. Неговите лидерски качества са първото, което виждаш. Те се забелязват още преди да си видял лицето му. Приятна компания е, защото е самоуверен, и умее да кара хората да го гледат с възхищение сякаш Бог им е слязъл на крака. Когато обаче поиска кафе, поклон или да препише курсовата ти работа, трябва да си по-верен от куче водач. Ако не, отговорността е твоя…
3. Докачливият
Чувството за хумор тук е табу. „Ей, голямо си прасе ”, побутвайки го приятелски , задето се е полял с кафе. Нормалната реакция на всеки друг би била да се разсмее, (освен ако не си е полял белия панталон, тогава всяка друга невменяема реакция е изцяло в реда на нещата) но този човек по-скоро би си извадил ограничителна заповед срещу теб. При него границата между буквално и преносно значение на изказа е почти изцяло стопена.
4. Непукистът
Котето ти е направило поразии на килима в хола? Гаджето те е зарязало? Завалял е киселинен дъжд? Мъртъв си? „Ще ти мине.” Непукистът е като Iron man. Не се трогва от кученца, сълзливи драми, но най-лошото е, че и от твоите проблеми също. Може по принцип да е весел, когато става дума за собственото му благополучие, но опре ли се до чужд проблем той изключва всяка мисловна дейност в главата си. Ако е по-възпитан, естествено, би попитал от етика, но не смятам за нужна подобна игра.
5. Моралистът
Не кради, не лъжи, обичай ближния си и не носи пола над коляното. Като изключим забележките спрямо външния вид и всички почти арабски разбирания, консервативният тип обича да осъжда всяка твоя постъпка. Той е като шепот в мрака, острият глас на съвестта и ангелчето на дясното ти рамо. При всички положения е досаден и гледаш да го избягваш.
6. Лицемерът
Той се характеризира с винаги премерена не много широка усмивка и лукаво любезен поглед. Възпитан с фино изразено мнение и винаги готов да влезе в ролята на безсрамен ласкател. Може да те накара да се чувстваш като най-специалният човек на света, но ако някой запише на диктофон същия този какво говори за теб пред друг човек, ще се почудиш как е възможно дори майка ти и баща ти да те гледат, ако тези думи наистина бяха верни.
7. Вечно веселият
Гледа на живота през най-грозно розовото (онова цикламеното) платно. Всичко е цветя, рози, птички, пчелички. В друг свой материал бях дала изчерпателно мнение за този вид хора – камуфлаж за нещастие или забранени субстанции. От друга страна, когато се запознаваш с някого е наистина хубаво да представяш себе си като усмихнат и весел човек… пък след това, който те опознае, ще установи и наличието на всички трески за дялане.
8. Депресарът
Не е нужно да изглежда като привърженик на „емо” течението, което беше популярно преди десетина години, да си реже вените и да слуша ръмжащ метъл. Това по-скоро го гледаме по филмите, които са ни забавлявали до не по-късно от седми клас. На депресарът все не му достигат пари, животът е скапан, държавата, леличката пред магазина и тя, защото не му е продала цигари, въпреки че видимо сигурно и шестнайсет няма. Всичко и всички са скапани. За него няма средно положение – всичко или нищо.
9. Философът
Това е Аристотел младши, който може и да няма такава брада, нито да се носи в роба, но винаги е там, когато имаш житейско раздвоение. Ако не си в настроение, кротко ще ти обясни, че смисълът на живота всъщност е в болката, която трябва да бъде преодоляна, не в самото преодоляване. Така че няма проблем, ако си останал без пари, ще трябва да свикнеш, че и следващия месец ще е така. Такъв е смисълът на крехкото ни битие.
10. Съвършеният образ – твоят
Да, да знаем, че ти правиш всичко правилно, не дразниш никого, като ядеш чесън не миришеш после и вероятно стъпваш по вода… да, знаем това. Всъщност в реалността всички сме хибридна версия на изброените горе видове. Да, случва се да бъдем непукисти или болно депресирани, но стига тези неща да не са системни и да не стигат до крайност, всичко е ОК. Можем да си позволим понякога да грешим, защото нашият собствен образ е далеч не толкова перфектен, отколкото понякога смятаме, че е.
Михаела е възпитаник на НГДЕК, откъдето всъщност е и афинитетът ѝ към литературата, писането и културата. Занимава се с танци от тринайсет години и много харесва джаз музиката и класическата литература.
