Лавандулови поля, Едит Пиаф, която нежно пее, че не съжалява за нищо. И охладено вино. Можете ли да си се представите така? Да чувате мелодичния звън на френските думи и да видите залеза над Айфеловата кула. Всичко това изглежда като парченце от Рая, но всъщност, освен да се радваме на красотата и виното, има още какво да научим от французите.
1. Да бъдем учтиви
Защото така. Както 4-годишното дете задава хиляди въпроси на ден и в отговор получава лаконичното „защото така“, аналогично французите са учтиви по същата причина. Тази черта от характера не подлежи на анализ. Проява на добро възпитание, точка. Разбира се, че навсякъде има по няколко „черни овце“, но в случая се концентрираме върху правилото, а не изключението.
2. Да ценим хубавата храна
Във всяка култура съществуват стереотипи. Едно от клишетата, описващи много точно французите, е че те обожават вкусно сготвената храна и доброто вино. Рядко (за да не кажем „никога“) ще видите французин да яде сандвич, хамбургер или пържени картофи. Защото приготвянето на храната е изкуство, а готвачите – художници. Затова следва да уважаваме тялото си и да му даваме най-доброто.
3. Справедливост
Спомняте ли си урока по история, в който се разказваше за обезглавяването на Мария-Антоанета и Луи XIV? Крале, кралици, президенти – етикетите, които се поставят на властимащите, не са нищо повече от обвивка. Ако собствената им история е научила на нещо французите, то е, че справедливостта е най-голямата награда. Дали ще бъде Марияна от картината „Свободата води народа“ или няколко хиляди жълти жилетки, блокирали Париж – целта е една.
4. La vie en rose
„Животът в розово“. Най-известната песен на Едит Пиаф обрисува още една ключова черта от характера на французите – стремежът към позитивната нагласа. Както в Американската конституция е записано, че човекът има право да се стреми към щастие, по същия начин французинът има право да запази добрата си нагласа, без значение през какво преминава. Би споделил, че има проблем, но след това ще вметне, че „това е положението, но всичко ще се оправи“.
5. Бюрокрацията убива
Не че не го знаем и ние. Но челният сблъсък с френската държавна администрация (по-скоро с която и да е администрация) изпраща по дяволите всички красиви думи, изписани по-горе за добрата нагласа. Но както казахме, борбата за справедливост и права е по-важна от всичко останало.
6. Класата си личи отдалеч
Защото не си „втора ръка човек“, ако не носиш риза на Шанел за 3000 евро. Дори една класическа барета за 10 евро би ти придала повече стил, ако е съчетана правилно с останалите аксесоари.
7. Навалицата в градския транспорт е повод за пререкания
За да не използваме по-силни думи. Истината е, че начинът, по който реагираме на ежедневните премеждия, до голяма степен определят част от характера ни. Французите обаче сякаш забравят за това, когато трябва да използват градски транспорт. Логично е, че част от пътниците трябва да слязат, преди да се качат останалите и не е нужно да има блъсканици в и без това тесния автобус/трамвай. И по този повод можете да чуете цветущи френски изрази, отнасящи се за вечно блъскащите се в транспорта личности.
8. L’amour, toujours l’amour
Или „Любовта, винаги любовта“ – наред с добрата храна и живота в розово, друга обща черта за французите е отношението им към любимия човек. Литературата и филмите им са доказали, че това чувство е способно да променя съдби, да руши животи, но и да бъде начало на една красива история. Както е казал Ален Делон: „Ти си тази красива любовна история, която никога няма да спра да чета.“
9. Да бъдем малко по-внимателни кого допускаме до себе си
Както в повечето западни общества, и във френското се забелязва известна дистанцираност от останалите, поне докато не ги опознаят напълно. Това е урок, който ние, като представители на балканските народи, бихме могли да усвоим. Не, че не е прекрасно да посрещаме новите хора в живота ни с отворени обятия. Но понякога е по-добре да забавим процеса, най-малкото, за да проверим дали човекът отсреща е надежден.
10. „Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“
Или как един французин ни влюби в живота. Защото Антоан дьо Сент Екзюпери е знаел, че тайната винаги се крие в сърцето. И без значение какво се случва извън нас, ако по душа носим частица от френската класа и положителен заряд, останалото само ще се нареди.
Екатерина Попова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Връзки с обществеността“. Обожава да пътува и да снима. Кучетата и филмите са нейният втори живот.
