Любовта е възможно най-вдъхновяващото и окриляващо чувство, което може да изпита човек. За миг да те докосне само, тя ще се превърне в цел, мираж и копнеж. Та кой може да живее без любов? Но като всяко друго нещо в този живот и тя си има странични ефекти. Историята ни показва как хората, водени от любовта, изгубват разума си. Тя е причина и за най-извисените творчески решения, и за най-пагубните събития за човечеството.
В следващите редове ви представяме 10 любовни истории, белязали българското минало, които няма как да ви оставят равнодушни. И не забравяйте, че светът отваря врати, видими само за влюбените души.
1. Мара Белчева и Пенчо Славейков
Един фатален изстрел става причина Мара Белчева да остане вдовица едва на 23 годишна възраст. Съпругът ѝ е убит погрешка вместо Стамболов. Определяна от всички като светска и силно начетена дама, любимка в двора на княза, тя открива призванието, което търси в живота си, в лицето на Пенчо Славейков. Грозноват особняк, той я насърчава да пише и превежда, прокрадвайки я из литературните среди на онова време и най-вече из хората от кръга „Мисъл“.
Любовта действа изключително благотворно и на двамата – те не спират да творят и да бъдат вдъхновение един за друг. Славейков възпява своята любима в „Острова на блажените“, но рожба на тяхната близост е и поемата “Кървава песен”, заради която Пенчо Славейков стига до номинация за Нобелова награда.
Връзката на две толкова различни личности предизвиква нестихващо недоумение, неодобрение и открита враждебност. Пенсията на Мара е спряна, а поетът е освободен като директор на Народната библиотека. Огорчени и унизени, двамата избягали в чужбина, където той заболява и въпреки че Мара си продава къщата, за да го лекува, той умира в нейните ръце. Тя остава без Славейков, но до края на дните си обожествява поета.
2. Цар Самуил и Биляна
Историята е за нашия цар Самуил и девойката Биляна, дъщеря на богомил. Легендата разказва, че със Самуил се срещат и се влюбват един в друг, след което той я води в новопостроения от него град Преспа, където тя остава да живее. Вън от дипломатическите бракове и като плод на най-чистата любов, Биляна ражда момченце Давид.
По онова време обаче, цар Самуил има вече законна съпруга, от която има 5 деца. Тя е бясна, когато научава за изневярата на съпруга си и праща братята си да убият Биляна. Биляна е простреляна с лък и остава парализирана, поради което решава да избяга от Самуил, за да не вгорчава повече живота му.
Самуил дълго време я търси, когато най-сетне я намира, но тя умира в прегръдките му. Днес Билянините извори, покрай които са срещали влюбените, са една от най-големите атракции в Охрид. Водата им има лечебна сила, защото според мълвата, който стъпи върху един от камъните и се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години.
3. Димитър и Ирина Талеви
Следващата история не е до там красива и възвишена, а напротив – тя показва силата на любовта и обичащата жена. Димитър Талев днес е един от най-почитаните български писатели за всички времена. Романите му дават шанс на съвременния човек да усети духа на българското минало, въпреки че личния му живот не е бил никак лек.
Не един път е арестуван и изпращан в концентрационни лагери, но задържането му през 1947г. едва не се оказва фатално. Там Талев гладува и често заболява. Но Ирина, съпругата му, намира начин да го спаси в този тежък за семейството момент, въпреки че ѝ се налага да превъзмогва дори и майчиния си инстинкт, за да се грижи за мъжа си в затвора.
Двамата им сина разказват, че често се е налагало да гладуват. Веднъж раздават на децата им по една кесийка с 40 бучки захар. По пътя до вкъщи единият син на Талев не издържа на изкушението и изяжда една бучка. Донася у дома 39 бучки, но майка му проверява и научава, че са им дали по 40.
Тези 40 бучки са били най-ценните за Ирина, защото именно така е дала шанс на Димитър да оцелее. Тя карамелизирала захар и я слагала в буркани, върху които лепи етикети от близката аптека и при всеки удобен случай ги праща. Досущ като лекарства. Така тя подсилва съсипания от глад и болести организъм на мъжа си. С тези бучки тя го спасява.
4. Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева
Кемал Ататюрк пристига в София през 1913 г. като военен аташе на Турция. Той е на 32 години, все още ерген. Димитрина Ковачева е само на 21 години, дъщеря на генерал, бивш военен министър, хубава и чаровна. Къдраво русата коса и тъмнокафявите очи на младата девойка не оставили равнодушен турчина.
Един танц в навечерието на новогодишната нощ поставя начало на тяхната любов, която обаче е подложена на хиляди политически, религиозни и морални пречки. Казват, че блузата, с която Димитрина е танцувала на този бал със своя любим, е изпратена като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара. Въпреки че Мустафа, както е истинското му име, иска нейната ръка, тяхната връзка не прераства в нищо повече от спомен, който никога не изстива.
Разказва се, че той купува къщата на генерал Ковачев като спомен за своята любима. Когато Ататюрк починал, сред вещите му имало само една снимка и тя била на Димитрина, а тя живяла дълго със спомена за своя любим, с когото съдбата и историята ги разделили. Димитрина умира на 80 години и хората разказват, че миг преди да издъхне, отваря очи и казва: „Сънувах Кемал.“ Може би любимият я прибирал при себе си.
5. Цар Борис III и царица Йоанна
Италианската принцеса Йоанна е с крехка фигура, бяло лице, фини черти и проницателен поглед. Тя е със солидно образование и голям интерес към изкуството. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис, а нейното чувство за хумор и свободната ѝ душа.
Едва през януари 1930 г.3 години след първата им среща, той изговаря лично предложението за женитба. Отговорът е „да“. Любовта им възниква далеч от политическите интереси и на двата двора и се издига до нещо истинско красиво, видимо за всяко човешко око. Пречки обаче не липсват. Първата спънка е тяхното вероизповедание – той е православен, тя – католичка.
Двете църкви първоначално не приемат брака, но в края на краищата двамата получават разрешение да се оженят с уговорка за две венчавки – първата по католическия обред в Италия, а втората – по православните канони в България. Няколко дни по-късно цар Борис и принцеса Джована, която приема името Йоанна, в чест на Свети Йоан Рилски, отпътуват за България. Българският народ силно обиква красивата царица.
Сред едно от многобройните ѝ добри дела е построяването на болница. Със зестрата си тя купува от банкера Атанас Буров земя край София, и построява болница. В годините на комунистическия режим болницата е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 г. болницата възстановява името на своя патрон. Царица Йоанна подпомага също много девически училища и пансиони, гимназии, различни дружества, работи активно и с червения кръст. Българският народ я обиква.
6. Проф. Александър Балабанов и Яна Язова
Първокурсничката по славянска филология Люба Ганчева, по-известна като Яна Язова, сънува себе си в мрачна планина. Малко преди да стигне върха, тя вижда, че на него вместо слънце е изгряла главата на проф. Балабанов. Това става повод, тя да отиде при него, за да му покаже своите стихове.
Тя е едва на 18г., висока, стройна, с черни бадемови очи, а той – груб, червендалест и рошав, 33 години по-възрастен от нея, но пък гениален не само в нейните очи, известен с шумното си присъствие из бохемските среди на столицата. Близостта им става обект на силно недоумение и на сериозно обществени скандали, а неговото покровителство е причина нейният талант да остане недооценен. Бурни и непримири, те силно се раняват, казват си тежки думи, събират се и се разделят, но запазват любовта си цели 15 години.
Въпреки че Балабанов никога не намира сили да се разведе с жената, която е майка на двете му дъщери, той не оставя дълго време Яна да поеме своя път. В книгата „Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“ има едно писмо на професора, в което пише: „Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива.“ Те остават един за друг щастие и проклятие.
7. Боян Пенев и Елисавета Багряна
Когато любовта им пламва, и двамата са семейни. Съпруга на Боян към този момент е поетесата Дора Габе, в която преди е бил влюбен самият Яворов. Дора Габе и Елисавета Багряна или Лиза, както са я наричали, са фатални и безкрайно различни. Известни са писмата, които Пенев праща до Лиза, в едно от които се пише „Ако в нас самите, в душите ни, няма прегради помежду ни, какво значение могат да имат външните прегради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето.“
Така става накрая. Двамата са силно влюбени и макар да са формално семейни, с браковете им е приключено и не живеят с половинките си. Поетесата получава първа развод. Пенев също иска да сложи официално край на семейните си отношения с Дора Габе и да узакони връзката си с Багряна, но само месец преди делото той внезапно умира.
Така Дора Габе остава завинаги негова съпруга, но в последния му земен път го изпраща Лиза, която припада по време на опелото. Финалът на историята далеч не е това. Най-фрапиращото е, че двете поетеси остават приятелки за цял живот и доживяват до дълбока старост.
8. Мина, Лора и Яворов
Много жени са преминали през живота на Яворов, но в него има две големи любови – Мина и Лора. Те бележат жизнения му път. Той среща Мина на Благовещение в дома на близкия си приятел от кръга „Мисъл” Петко Тодоров.
Поетът е на 28 години, а Мина е малката сестричка на майстора на идилиите и е едва на 16 г. Той е запленен от чистотата и романтизма на момичето и още същата вечер написва стихотворението„Благовещение” – „прохладен лъх от ангелско крило, о ангел, о дете…” И с това изгражда представата за идеалната любима.
За него Мина е музика, лъчи, същество от друг свят. Връзката им обаче преминава главно в писма от 1906 до смъртта ѝ през 1910 г. Извън първото им виждане, те са имали три срещи. Всяка среща на Яворов с Мина сякаш нарушава идеалния свят от писмата и стиховете.
Туберкулозата и семейните предразсъдъци са само част от причините, поради които Мина отлага срещите. Тя получава и предложение за брак от него, но с условие да се откаже от родителите си, което не може да приеме. Силно емоционален Яврово намира упора в Лора. За любовната история между нея и поета Пейо Яворов се говори и до днес и е ясно, че причината за смъртта и на двамата е именно тяхната пламенна любов, граничеща с лудост. Когато се срещат, Лора е млада, красива и образована. Има зад гърба си един неуспешен брак и един син. Яворов никога не остава равнодушен към пламенната натура на Лора и нейната открита индивидуалност.
През 1912 г. те сключват брак, който се оказва фатален. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им.
Тя си отива от света едва на 27 години, но успява да изживее невероятна гама от емоции и завинаги оставя своята следа в историята. Яворов е измъчван и от терзания и от обвиненията в убийството на любимата си и година по-късно и той напуска този свят. Все пак стихотворенията остават, за да свидетелстват за силните емоции, които са изживели те.
9. Бойка и Никола Вапцарови
23 юли 1942 г. Вапцаров, секунди преди смъртта, остава осем реда до жена си, които продължават да вълнуват всяко сърце. Тези кратки, но толкова емоционални и трогателни стихове запечатват завинаги историята на Бойка и Никола Вапцарови.
Тяхната история е изпълнена с перипетии – семейни, религиозни и идеологически, но въпреки това устоява до смъртта на поета. Чрез разтърсващото стихотворение Вапцаров се прощава със своята любима. До края на живота си тя носи листче с творбата в своя джоб, което е достатъчно показателно за емоционалната стойност на това произведение.
И тук обаче спекулации не липсват относно посвещаването на творбата. Дали друга е била неговата муза? Дали посвещаването „на жена ми“ не е добавено от съпругата му? Отговорите остават част от мистериите на българския писател.
И въпреки че той остава неразбран и недооценен от съвременниците си, днес Вапцаров е представян като един от майсторите в българските литература, а „Прощално“ – пика на емоции в неговия житейски път и плод на силната любов.
10. Невена Коканова и Раде Маркович
Филмът „Крадецът на праскови“ дава на двамата главни актьори възможност да пресъздават своите действителни чувства един към друг и това се превръща в една от най-въздействащите любовни истории, заснети на лента.
Въпреки че Невена Коканова и Раде Маркович преживяват едни незабравими десет дни, прекарани на Венецианския филмов фестивал, те никога не се събират и времето заедно остава само топъл и същевременно горчив спомен.
Дни на щастие и пълна отдаденост, която, за съжаление, не продължава в живота. Сръбският актьор се развежда със съпругата си, но Невена не събира сили да сложи край на брака си и след седем години на страдания и разминавания връзката между българката и сърбина приключва.
Наталия Бекярова учи „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, но интересите ѝ далеч не се изчерпват в сферата на юридическите науки. Обича да научава, открива и преживява нови неща, да пита и да знае.
