На прага на сбогуването си с националната ни валута ти предлагаме да си припомним 10 от най-интересните факти, свързани с нея. Но не с тъга, а с любопитство. Знаем, че всичко има своя край, а всеки край е и ново начало. Нашето вероятно ще бъде свързано с приемането на еврото като официална национална валута.
И макар да има хора, които се притесняват от тази промяна, процесът по присъединяване е вече в напреднал етап. Най-доброто, което можем да направим, е да го приемем, да се настроим на новата вълна и да се вгледаме в позитивите, които може да ни донесе.
Не забравяй, че това е просто нов начин да бъде представено същото – дали ще е лев или евро, в основата си това е валута. А докато настъпи историческият момент, нека отдадем нужното внимание на българския лев.
1. Поява
Разбира се, започваме от неговата поява. На какво се дължи тя? След Освобождението българският народ оперира с наличните тогава чуждестранни валути. Има сведения за поне 14 различни валути, използвани за разплащане в страната ни по онова време. Както сам се сещаш, това значително затруднявало процеса на търговия. Така се е зародила идеята за създаване на национална валута на Княжество България. През 1880 г. е приет първият Закон за правото на сечене на монети. И година по-късно на бял свят се появява българският лев!
2. Първият лев
За изненада на мнозина първите български монети са отсечени в… Бирмингам. Да, първите проби за материализиране на проектираните български монети са направени на 04 юни 1880 г. Тогава БНБ изпраща поръчка към частен монетен двор в Бирмингам за отсичане на първите български медни монети с номинал 2, 5 и 10 стотинки. През следващата година в Русия се секат сребърни монети с номинал 1 и 2 лева, а едва през 1894 г. в Австро-Унгария са отсечени първите ни златни монети от 10, 20 и 100 лева.
3. Първата българска банкнота
През 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота. Тя е с номинал от 20 лева, а това се случва в Санкт Петербург. До днес е запазена само една оригинална банкнота от онзи период. Запазеният екземпляр се съхранява в Габровския исторически музей.
Негов притежател е бил Васил Тюлюмбаков, който се отказал от възможността да продаде нивата си, само и само да запази славната 20-левка. Отличително за нея е наличието на воден знак още в онези години, както и надпис, предупреждаващ, че фалшифицирането е престъпление.
4. Лъвът
Още по времето на цар Иван Шишман се секат български монети с изобразен изправен лъв върху тях. И по-късно българите се срещат с монети с лъв по време на Османското владичество. Тогава особено разпространени са нидерландските льовендаалери. Поради честата им употреба като разплащателна единица българите започват да ги наричат за по-лесно „асланазлии“ (от турската дума „аслан“, означаваща „лъв“). С настъпването на XIX век повечето балкански страни започват да създават свои национални валути. Появява се тенденция техните имена да се свързват с образа на лъва. В Румъния валутата е „леи“, както и в Молдова. Коренът на тези названия също води към думата „лъв“.
5. Обезпечаване на валутата
Първата валута, с която е обезпечена младата българска валута, е френският франк. През 1897 г. България предприема важна стъпка – въвежда Златния стандарт. Това означава, че 1 лев се равнява на 0,29032 г чисто злато. Това създава усещане за здрава основа, финансова стабилност и гаранция, че не могат да се печатат левове без покритие. Оказва се обаче, че това е твърде голяма крачка за нестабилната тогава българска икономика, която разчита основно на земеделието, а то от своя страна – на непостоянните климатични условия. Затова още в началото на 90-те години на XIX век БНБ предлага официално въвеждане на Сребърен стандарт. Правителството обаче не приема предложението и през 1897 г. се утвърждава Златният стандарт.
6. Левът и войните
Нестабилните времена водят и до нестабилна икономика, която пък разклаща националната валута, всичко е свързано. По време на Балканските войни и след избухването на Първата световна война златното обезпечение на банкнотите от страна на държавата започва постепенно да се размива и през 1916 г. официално БНБ спира да обменя българския лев за злато.
Инфлацията расте с всяка изминала година и след всяка новонапечатана банкнота. Цените се увеличават изключително бързо, особено по време на Първата световна война. Това предизвиква драстично спадане на доверието на хората към националната валута. По този начин се появява първата сериозна валутна криза за страната.
7. Покупателна способност на лева през годините
За да се добие най-реална представа какво се е случвало с българския лев и да илюстрираме гореописаното с конкретен пример, ще вземем за отправна точка цената на хляба. През 1923 г. 1 хляб струва около 500 лв. През 1950 г. тя пада на 0,60 лв. През 1989 г. цената става още по-ниска – 0,26 лв. През 1996 г. отново има рязко повишаване – цената достига 200 лв за 1 хляб. Днес цената му е може би най-балансирана, макар че в магазина впечатлението понякога е друго – около 2 лв.
8. Връзка с долара
През 1932 г. за първи път българският лев е официално обвързан с американския долар в опит да се върне доверието на хората към него. Защо точно с него? Доларът вече е спечелил доверие и се е доказал на международния пазар като сигурна валута. В резултат 1 долар е равен на 92,46 лева.
Това се прави, за да има ясна представа колко точно струва 1 лев. Това е нужно при връщането на различни кредити в национална валута. Опитът се оказва сполучлив, но ефектът е краткотраен. Важно е да се отбележи, че България не се намира във Валутен борд по това време.
9. 1996 г.
През тази година България е в период на тежка финансова криза. Инфлацията галопира, а курсът на лева се променя драстично всеки ден. През януари 1997 г. инфлацията достига 242%, а само месец по-късно надвишава 300%. Става дума за ситуация на хиперинфлация. Левовете, отпечатани днес, утре губят почти изцяло стойността си. Стига се до куриозния момент, когато левът струва по-малко от хартията, върху която се печата.
10. Новото начало
Ясно е, че няма как състоянието на хиперинфлация да е вечно. И наистина така се случва. През 1997 г. в България е взето решение за въвеждане на Валутен борд. Това означава, че БНБ няма право да печата пари безразборно и че националната ни валута е обвързана с чужда, доказала се като стабилна. По това време такава е немската марка.
Така БНБ може да емитира нов лев само ако разполага с немски марки, равни на неговата стойност. Това се оказва важна и спасителна крачка за левa и българската държава. Нормализирането на финансовата ситуация в България води и до следващата промяна – деноминацията на левa. Така левът своеобразно се „преражда“.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
