На 16 юни отбелязваме годишнината от началото на Междусъюзническата война. Тя е една от най-болезнените страници в новата българска история. България се изправя срещу Сърбия, Гърция и Черна гора, с които доскоро е била в съюз против Османската империя в победната Първа балканска война.
По-късно в конфликта против страната ни се включват Румъния и Османската империя. Основна причина за него е спорът между бившите съюзници за териториите, освободени от османска власт. Нека си припомним 10 факта от историята на Втората балканска война, замисляйки се за това до какво може да доведе едно неправилно взето политическо решение. И колко ли такива помни историята на България…?
1. Войната избухва между съюзниците от балканския съюз, след победата им над Турция в Балканската война 1912-1913 г., поради разногласия за владеенето на освободените територии. Наричат я още Втора балканска война.
2. Вследствие на неразбирателството Сърбия и Гърция подписват на 19 май 1913 г. таен военно-политически договор, който бил насочен изцяло против България. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България.
3. Под предлог да не се допусне нарушаване на „балканското равновесие“ от страна на България, румънските управляващи среди предявили претенции към Южна Добруджа. Турция също не прикривала своя стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия – Енос.
4. След сключване на Лондонския мирен договор от 1913 г., по заповед на българското военно командване всички български войски се съсредоточават на запад за евентуално противодействие срещу сръбската и гръцката армия. Така турската и румънската граница, почти без никакви войскови сили, останали незащитени.
5. Поради своите бъдещи планове и кроежи, Русия виждайки усилената подготовка на балканските държави за война, отправя предупреждение до техните управляващи фактори да се въздържат от каквито и да било стълкновения помежду си. Тя също заявява, че цялата отговорност за последствията ще понесе онази от тях, която първа обяви войната.
6. В същото време Цар Фердинанд I усилено се готви за война, подтикван тайно от Германия и Австро-Унгария. Успява да предизвика оставката на министър-председателя Иван Евстатиев Гешов и по този начин успява да осуети планирана конференция на министър-председателите на балканските държави, която трябвало да се състои в Солун и да уреди спорните въпроси, под арбитража на руския император.
7. Сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата, но Цар Фердинанд I се оказва по-невъздържан и на 16 юни чрез своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприели офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединила и Черна гора. На 27 юни в конфликта се намесила и Румъния, а 3 дни по-късно – и Турция.
8. Въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия България била принудена да капитулира, останала сама срещу всички свои съседи. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчавали цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване не предприемат никакви действия в защита на България.
9. Букурещкият мирен договор от 1913 г. урежда отношенията на страните след войната и е подписан на 28 юли. България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912-1913 г. земи, но понася и тежки финансови загуби.
10. Поражението на България в Междусъюзническата война е национална катастрофа и сериозно разклаща положението на управляващия, но все пак Фердинанд I успява да се задържи на престола.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
Коментари