Широко известен е фактът, че България е третата държава в Европа (след Италия и Гърция) по богатство на културно-историческото си наследство. Добре популяризирано е недвижимото наследство – исторически квартали в селищата, крепости, храмове, гробници и т.н., но повечето от археологическите обекти не са достъпни за обикновения българин. А тези, които са в процес на проучване – още по-малко.

Повечето обекти не са и особено атрактивни – посетителят вижда сондажни трапове (изкопи в дълбочина, проследяващи стратиграфската картина на обекта), тук-таме показващи се на повърхността останки от структури, неясни петна и оцветявания в пластовете, които не разбира… Или иначе казано, обикновеният човек не знае какво вижда, колкото и да се напряга да го гледа.

Разбира се, обектите, предназначени за посетители са социализирани – консервирани, реставрирани, с удобна инфраструктура и естествено на показ са извадени най-впечатляващите находки. Но важните артефакти са концентрирани в музеите, далеч от естествената им среда и често наблюдателят не може да оцени значението им за науката, а само интересния им или необичаен вид.

Днес искам да ви запозная с 10 български праисторически археологически обекта, които надали ще посетите, но на които са направени изненадващи разкрития със значение за световната наука. Обекти, които могат да пренапишат историята.

1. Селищна могила край с. Караново

Място на непрекъснато човешко заселване от 8200 г. до 5600 г. назад. В седемте ѝ ясно разграничими културни пласта са разкрити многобройни находки, свидетелстващи за бита и културата на древните хора от ранната новокаменна до ранната бронзова епоха, но една от находките е особено важна – така нареченият печат от Караново. Печатът е един от най-древните предмети, върху които има писмени знаци. Той датира от времето на късната каменно-медна епоха. Открит е през 50-те години на ХХ век от археолога Васил Миков. Глиненият артефакт е с височина 4 см и диаметър 6 см, снабден е с конусовидна дръжка. По кръглата му повърхност има врязани линии, образуващи знаци – пиктограми, разположени в 4 „квадранта“. Пиктограмите са със стилизирано-опростена форма на по-сложни изображения.

Правени са много опити за разчитане на тази примитивна писменост. Американският учен Ричард Флавин смята, че символите от карановския печат са зодиакални изображения – най-ранният опит за картографиране на небесните съзвездия. Дълго време в световната наука господстваше схващането, че населението от Балканския полуостров през каменно-медната епоха е било примитивно, но явно не е така. Направеният сравнителен анализ на графичните знаци от Караново с писмени знаци от Шумер, Египет и Индия показва че при 9 знака, изобразени върху българския печат има съвпадение с 5 знака от другите три култури. Само, че и шумерската и египетската писмени системи са доста по-късни – датират се в периода 3400-3200 г. пр. Хр. А в българските музеи се съхраняват още фрагменти от местни находки с писмени знаци, дори от времето на новокаменната епоха. Може би мястото на възникване на първата писменост в света е тук, на Балканите?


2. Обект „Валога“ край с. Оходен (Врачанско)

Селище от ранната новокаменна епоха, чиито проучвания започват от археолога Георги Ганецовски през 2002 г. и продължават до днес. На този обект бяха открити и консервирани два напълно запазени човешки скелета (женски и мъжки), на възраст 8000 години, храм на слънцето и олтар с еленови рога, който има единствен аналог в обект край гр. Тулуза (Франция).

Една от най-ценните находки от „Валога“ е нефритено изображение на раждащата Богиня-майка. Полускъпоценният нефрит е бил свещен камък за много древни култури. На особена почит той е бил в държавата Китай, от територията на която са и най-ранните находки досега – отпреди 7000 години. Но най-старите артефакти от нефрит, открити по българските земи, са на възраст 8000 години. Доц. Руслан Костов от Минно-геоложкия институт при БАН доказа, че в южната част на България има три известни до сега находища на нефрит. А подобни находки на амулети има извадени и от други наши обекти – ранно неолитните селища при с. Овчарово (Търговищко), с. Ковачево (Благоевградско), неолитно селище при с. Ябълково (Хасковско), Азмашка селищна могила (Старозагорско) и др.

Нефритените амулети са голямо постижение на неолитното изкуство. Не само начина на стилизиране на изображенията, но и техниката на обработка на камъка са много специфични. Резултатите от проучванията им дават много отговори, но поставят и още въпроси. Логично е, полирането на изделието в онази далечна епоха да е ставало на ръка, като микродраскотините би трябвало да са разположени в различни посоки. Но при изследване на артефактите под микроскоп ясно се установява издраскване само в една посока, което може да се получи при използването на механично съоръжение с абразивно колело. Според световната наука обаче тази техника е открита от човека 3000 години по-късно. Може би балканската човешка общност е била по-напреднала от човешките групи в други краища на света?

3. Праисторическият град в Дуранкулашкото езеро

Намира се на Големия остров и представлява селище, възникнало в зората на човешката цивилизация. Британският вестник „Daily Mail“ го нарича „Добруджанската Троя“. А археологът Петър Зидаров казва пред камерата на БНТ:

„Хората, които са живели на това място, не само са били отлични строители, но и са изработвали накити от самородно злато и мед, и са търгуват с далечни земи.“

Разкопките, започнали през 1970 г. и продължаващи до днес, разкриват, че селището е създадено от първото уседнало земеделско население на континента, през късната новокаменна епоха (преди около 7500 г.). Каменният град, явно застроен по предварително изготвен план, има останки от ясно обособени: култов комплекс с красиво изрисуван двуетажен храм, с площта на тенискорт и прилежащи постройки; административен комплекс с дворцови сгради; южни и югозападни богаташки квартали и квартали за останалото население. Инфраструктурата му е правилна, има изградени кейове и подпорни стени. И всичко това в епохата, за която обикновения българин знае, че първобитните хора са живеели в пещери. Строителните постижения на древните хора правят обекта забележителен.

Други две древни цивилизации, останали в историята с монументалните си каменни градежи, са египетската и шумерската. Те са започнали своето развитие поне 2000 години по-късно. А известен факт е, че от Първата до Третата династия владетелите на Египет не са от африкански произход, а са от европеидната раса – със светла кожа и коси. Дали не са потомци на Дуранкулашките владетели-инженери? По тази хипотеза науката тепърва ще се произнесе.


4. Ранно неолитно селище при с. Градешница (Врачанско)


Открито е през 1961 г. и проучено от екипа на археолога Богдан Николов. На обекта са разкрити три жилищни хоризонта (надстрояване на ново селище над останките на старото), разположени на 2800 кв. м. Находките се състоят от изключително богат битов и култов инвентар с голяма научна и културна стойност, което кара учените да направят предположението, че тук е имало религиозен център. И в трите слоя на селището са открити цели или начупени съдове, върху чиито дъна са открити пиктограми. Регистрирани са около 40 различни символа. Голяма част от знаците са с култово-магичен характер.

През 1969 г. е открита и така наречената плочка от Градешница, датирана към V хил. пр. Хр. Тя представлява глинено съдче с формата на четвъртита плоска чиния, с пробити 2 дупчици, явно, за да бъде окачвана. Въпросният предмет е изписан от всички страни с пиктограми. Разбира се, правени са много опити да бъде разчетено посланието, закодирано върху нея. Първата хипотеза е на откривателя ѝ – Богдан Николов, който смята, че върху плочката е изобразена Великата богиня-майка и е представен лунния цикъл. В средата на плочката има схематично изобразена женска фигура, с вдигнати ръце, обградена от разнообразни знаци. Сравнение между карановския печат и плочката от с. Градешница са правени и от акад. Владимир Георгиев и проф. Васил Николов. А доктор Стефан Гайд дори претендира в свои трудове, че е открил съвпадения с египетски йероглифи и е прочел и превел текста на надписа върху находката.

Пиктографската писменост на плочката от с. Градешница е по-стара от най-ранната египетската писменост с около 2000 години. Това би означавало, че на Балканите е съществувала доста по-стара цивилизация, няколко хилядолетия преди първите велики цивилизации в света. Допуска се и хипотезата, че тази балканска цивилизация може би е оказала влияние върху египетската, а най-смелите твърдения са, че може би именно тя е причина за зараждането им.

5. Селищна могила „Солницата“ в гр. Провадия (Варненско)

Проучването ѝ започва през 2005 г. Обектът се оказва най-древният солодобивен център в Европа, възникнал в близост до единственото и най-голямо находище на сол в източната част на Балканския полуостров. Обитателите на „Солницата“ добиват и изваряват водния разтвор от естествения извор, в специално направени за целта тънкостенни съдове, нагрявани в куполни пещи. В онези времена калъпите сол са играели ролята на универсална валута. Производството и търговията с тази изключително важна в древността стока е довело до икономическото замогване на местното население и необходимостта в средния етап на новокаменната епоха да се пристъпи към построяването на монументални защитни съоръжения, които да пазят жителите на праисторическия град и техните богатства.

При разкопките на обекта са разкрити развалините на първата в Европа каменна крепостна стена, датирани на близо 7000 г., изпълнени с „циклопски“ градеж от огромни камъни с неправилна форма. Стената оформя около селището кръг, нарушен от отворите на две порти (северозападна и югоизточна), с размери 2.40 м, свързани с главната улица, преминаваща през цялото селище. Каменният градеж е масивен, а подходите към портите са стеснени от огромни бастиони, високи над 3 м и с дебелина 4.50 м. Общото застроено пространство е 7000 кв. м. Цялата крепост е обиколена с ров, дълбок от 2.20 до 3.30 м и широк 3 м.

Проф. Васил Николов казва:

„Проучени са три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от нашествия и грабежи добиваната ценна суровина – солта. Тя имала функцията на първите пари. Затова промишленият център, в който прадедите ни добивали сол, е бил всъщност монетният двор на Европа.“


6. Голяма селищна могила край гр. Русе


Едно от най-значимите праисторически селища в Североизточна България. Могилата е забелязана и изследвана още в зората на българската археология от братята Шкорпил. Херман Шкорпил през 1904 г. прави първите сондажи във високата 10 м, широка 50 м и дълга 98 м могила. Намерените тогава артефакти слагат началото на сбирката на Русенския исторически музей. Проучването на могилата е дълго и внимателно – през 1912 г. Карел Шкорпил сондира южната и северна част на могилата и изважда огромен брой находки. През 1921 г. новосъздаденото Русенско археологическо дружество продължава изследванията. Цялостно проучване на обекта се прави от 1948 до 1953 г. Установени са 20 строителни хоризонта, като първото заселване е началото на каменно-медната епоха, преди 7000 г., а края на обитаване – в началото на бронзовата епоха.

Интерес представлява откритото най-голямо глинено изображение на Великата богиня-майка, датирано в периода 4300-4200 г. пр. Хр. Релефът изобразява бременната богиня, с вдигнати благославящи ръце. Смята се, че фигурата изразява култа към плодородието. Една от важните находки, с която с право се гордее Русенският музей, е най-голямото златно изображение на Богинята-майка от периода на каменно-медната епоха. Заедно с нея са експонирани още 3 златни предмета: златна спирала, гривна и кръгла апликация.

Един от най-загадъчните артефакти в колекцията на музея е древен земеделски календар, изобразен върху глинена плочка. В центъра на петоъгълната плоча е врязан соларен (слънчев) символ – спирала, въртяща се в посока обратна на часовниковата стрелка, а от двете ѝ страни, вертикално са издълбани по 5 хиксообразни знака. Освен врязване на фигурите има и попълване на линиите с червена боя. Правилната форма на петоъгълника може да се възприеме и като постройка с двускатен покрив – храм на слънчевото божество, в чиито център е изображението на бога, а останалите знаци символизират поклонниците, с вдигнати за прослава ръце. Във фондовете на музея има над 7000 предмета, намерени в голямата селищна могила, всеки от които е носител на информация за живота в онова далечно време.

7. Хотнишка селищна могила


Местонахождението на най-старото обработено злато в света. Спасителните разкопки на обекта край с. Хотница (Великотърновско) започват през 1956 г., след като при земеделски работи на повърхността на земята излизат древни артефакти. Проучванията са проведени от екипа на археолога Никола Ангелов. При разкопаване на селищната могила са изследвани около 20 жилища на хора от времето на късната каменно-медна епоха – преди около 6000 г. В постройка №4, за която археолозите предполагат, че е била култово средище на селището, е открито златно съкровище от 44 предмета, с общо тегло от 312 грама. Изделията са от 22,15 карата самородно злато, с 8% примес на сребро.

Съкровището съдържа 4 кръгли пластини и 40 халки с различни размери. Разкопките край с. Хотница са подновени през 2000 г. от екипа на археолога Александър Чохаджиев. Постепенно от земните пластове излизат още златни предмети – 3 златни пластини и 2 спирали. Намерената през 2002 г. златна спирала е открита на 1,5 м по-дълбоко от пласта на първото Хотнишко съкровище. От този значително по-стар културен пласт находката е от 24 каратово самородно злато, оформена чрез метода на изчукване. До този момент се смята, че най-старото обработено злато в света е от Варненския халколитен некропол, но ето какво казва ръководителят на разкопките:

„Сградата, в която е било Хотнишкото съкровище, е по-стара от гробовете във Варна, но кой да каже точно на колко години са предметите? Важно е, че от територията на България са тези два обекта, съдържащи най-старото злато в историята на човечеството.“


8. Халколитен некропол край гр. Варна

Открит през 1972 г. при изкопни работи край Варненското езеро. Древното гробище се дели на два участъка, условно наречени Некропол 1 (добре проучен) и Некропол 2 (непроучен, тъй като територията му вече била покрита със съвременни сгради). Датировката на изследвания костен материал показва, че погребенията са от преди 6600 г. Находките от проучените 308 гроба са изумителни, те включват: златни предмети и накити – 3078 броя, с общо тегло 6.5 кг; сечива и оръдия от мед – над 160 броя; кремъчни сечива – над 230 броя; каменни сечива – над 90 броя; глинени съдове – над 650 броя; изделия от рог и кост – над 12200 броя; накити от черупката на мекотелото Spondylus gaederopus – около 1100 броя; най-прочуто е погребението на царя-жрец от гроб № 43, проучен през 1974 г. Мъжът, положен в него е около 50 годишен, погребан с разкошни дарове, сред които прави впечатление ритуална двуостра брадва – жезъл, с позлатена дръжка, големи златни гривни, много други бижута от благороден материал и дори златен „презерватив“. Количеството злато, открито в това погребение е 1,516 кг. То е повече, отколкото е открито в целия свят от каменно-медната епоха. Това категорично доказва, че цивилизационното развитие на този регион включва и високо ниво на познания в областта на металургията, добива и обработката на злато.

Ето какво казват световноизвестни учени за тези находки: проф. Мария Гимбутас (Харвардски университет – САЩ) определя Варненския некропол като „най-старата цивилизация в Европа“; проф. Дъглас Бейли (Великобритания) – „…много по-рано от възникването на първите градове в Месопотамия и Египет, по българските земи е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката.“; проф. Мишел Луи Сефериад (Франция) – „Цивилизация, която предшества всичко познато до сега в науката“; А френското списание „Археология“ публикува специална статия „Раждането на вождовете. Първата класическа цивилизация в Европа“. В нея се казва:

„Една цивилизация в днешна България, със сложна социална система, цивилизация която майсторски обработва златото, медта и глината и въвежда форма на древна писменост…“

9. Селищна могила край с. Юнаците (Пазарджишко)

Намира се в местността „Плоска могила“ и е известна на науката още от 1939 г., когато археологът Васил Миков започва проучването ѝ. Останките в нея са от края на каменно-медната и бронзовата епоха и от тракийския период. През 1976 г. разкопките са подновени, а от 2002 г. до ден днешен проучвания там се извършват от екипа на археолога Румен Бояджиев. През 2006 г. са открити останки от жилищни постройки, които се простират на почти 100 дк., освен това се оказва, че културните напластявания са много по-дълбоки от очакваното. Разкриват се и останки от масивна крепостна стена от каменно-медната епоха. През 2009 г. археолозите попадат на масивна отбранителна система, която досега няма аналог в Европа. Към момента на разкопаването ѝ височината ѝ е близо 3 м, но се предполага, че е била почти 7 м. Изградена е от дърво, глина и камък, а от външната страна е била гладко измазана с жълта глина. Стената е проследена на около 25 м от южната страна на могилата, като останалата ѝ част предстои да се разкопае. Засега се смята, че това е стената на огромна цитадела, с площ около 8 дк., намирала се вътре в града. Пред тази стена е имало дълбок ров, а пред него още една защитна стена.

Установено е, че селището е застроявано планомерно, има ясно разделение между жилищната и производствената част. Основите на някои от постройките са 80-100 кв. м, има данни и за многоетажно строителство. Измазаните къщи са били украсявани с бяла и червена боя. До този момент археолозите още не са се натъкнали на дворцовата и храмовата част на селището, но това е обяснимо – проучени са само 600 кв. м. Получената досега информация дава право на специалистите да определят селищната могила край с. Юнаците за най-голямата праисторическа крепост в Европа за периода на каменно-медната епоха. Учените казват, че селища от този тип се появяват в Европа след близо 2000 г., през бронзовата епоха.

Уникалното на този обект обаче не е само гигантското укрепление и размерите на града, а голямото количество (повече от 120 броя) глинени фигурки на птицехора, свързани със специфичен местен култ.


10. Най-голямото находище на обработено злато край с. Дъбене (Сопотско)

Открито при земеделски дейности, проучвано през 2004 г. чрез спасителни разкопки и допълнено чрез конфискация на артефакти, откраднати от иманяри. За 3 години проучвания археолозите откриват над 20 000 изделия от злато (най-вече мъниста). А служителите от ДАНС спасяват още 15 000 златни елемента, при опит да бъдат изнесени извън България. Тези големи количества златни предмети карат специалистите да смятат, че са попаднали на регионален производствен център, в който са изработвани фини накити. Съкровището от с. Дъбене произлиза от древен некропол и ритуално пространство, а може би и от обекта Дъбене-Саровка от ранната бронзова епоха.

Необяснимо за специалистите е как са произвеждани толкова дребни и изящни мъниста – от 1.5 до 3 мм в диаметър. Те са с миниатюрни дупчици, за нанизване и прецизно полирани, а някои от тях дори са оформени като цветчета, чрез фини нарези. Сред находките има и спирали и разпределители, които обединяват няколко реда нанизи, придаващи симетричност на огърлицата. Някои златни елементи са толкова дребни, че археолозите ги отделят, като пресяват пръста със сита за брашно и да ги хващат с пинсети. Златните предмети са били направени с технологията на праховата металургия, наречена още синтероване. Дори днес това е невъзможно без специално оборудване, което прави находките от преди 5000 години истинска загадка.

Според доц. д-р Красимир Лещаков находките са подобни на тези от Троя, но там става въпрос за няколко десетки броя. Възможно е по пътя на търговията произведения на ювелирното изкуство да са пътували до далечни краища и дъбенски накит да е станал украшение на приамовата съпруга. Проф. Валерия Фол казва:

„Преди години турските изследователи твърдяха, че селищата от бронзовата епоха по нашите земи са колонии на Троя. Но ако е обратното? Археологическите разкрития подсказват един очакван обрат – твърде е възможно Троя да е била провинция на ранните траки. Огромните селищни могили, поселенията и некрополите от бронзовата епоха в Тракия все още не са разкрили тайните си.“



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *