Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва ежегодно у нас в деня на смъртта на Христо Ботев – 2 юни (1876 г.). За първи път това се прави във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници.
На 2 юни 1948 г. пък, точно в 12 часа, е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. През периода между 1953-1988 г. празникът се отбелязва като Ден на Ботев и загиналите против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война.
През 1988 г. обаче името е сменено на Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, и така се чества до 1990 г. От 1991 г. до 1993 г. – като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. С днешното си име денят с отбелязва от 1993 г.
Историята на България често е писана с кръв и сълзи, направо върху свещената ни родна земя, не поради липса на мастило и хартия, а по логиката на бурни събития и масови саможертви. Въпреки това, летописци винаги се намират, дори сред неграмотното местно население, което не може да срича и пише, но умее да помни и тачи героите си.
И ето – повече от столетие по-късно, ние – потомците на ония презрени раи на падишаха, си спомняме за хората, дали живота си за свободата и независимостта на България.
1. Христо Ботев
На 2 юни България отбелязва годишнината от гибелта на поета-революционер Христо Ботев. Той е роден 6 януари 1848 г. (по нов стил) в Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. На 5 май 1876 г. издава бр. 1 на в. „Нова България“ със съобщения за Априлското въстание.
Той развива трескава дейност по организиране на чета, на която става войвода. Тя е една от най-известните български революционни чети, формирана през април 1876 г. Последните останали живи от четата на Ботев, загиват на 3 юни 1876 г. в местността Рашов дол, където се натъкват на турска засада.
2. Васил Левски
„Каквото съм правил, в полза народу е!“
Васил Левски е национален герой на България. Революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател на Вътрешна революционна организация (ВРО) и Български революционен централен комитет (БРЦК). Истинското му име е Васил Иванов Кунчев.
Известен е с прозвището Апостола на свободата, заради организирането и разработването на стратегия за освобождаване на България от османско иго. Неговата мечта и цел е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.
През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за най-великия българин за всички времена. Дяконът е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч) на 27 декември 1872 г. Съден и обесен в София на 18 февруари (6-ти, по стар стил) 1873 г., където днес се издига неговия паметник.
3. Георги Бенковски
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!„
Истинското му име е Гаврил Хлътев. Той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г., в семейството на местен търговец и занаятчия. Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище.
Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие. След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми. По този начин си отива един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение.
4. Георги Обретенов
Георги Тихов Обретенов е роден в Русе и е най-малкият син на Тонка Обретенова. През 1870 г. постъпва в юнкерското училище в Одеса. През 1875 г. се включва в организираната в Търново чета. След неуспеха на Старозагорското въстание заминава за Румъния. Гюргевският комитет го изпраща за помощник на Иларион Драгостинов и военен инструктор във втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание.
Началото на въстанието в Сливенски революционен окръг започва на 3-ти май, когато в дома на братя Кутеви се събира малка група от просветените в революционното дело сливенци. След освещаване на знамето те тръгват към сборния пункт “Куш Бунар”. По пътя срещат Стоил войвода и неговите сподвижници. Чакат няколко дни с надеждата още четници да се присъединят към тях, но уви само 5 човека от Ямбол го правят.
В своя път напред четата се отправя към с. Нейково. Тя заема селото настъпвайки в две колони и пеейки бунтовни песни. Тук тя е посрещната радушно от населението и към нея се присъединяват около 30 момци. Оттам четата се отправя към с. Жеравна.
Междувременно турската власт, уведомена вече за действията на четата, изпраща по дирите ѝ башибозушки потери и редовните войски. Над село Раково четата отново води лют и неравен бой, в който загива безстрашният революционер Георги Обретенов.
5. Иларион Драгостинов
Иларион Драгостинов е роден около 1852 г. в Арбанаси, Търново. Той е второто дете на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу.
Иларион Драгостинов е изпратен от Гюргевския комитет да заеме поста главен апостол на II революционен окръг – Сливенския. Той имал трудната задача да подготви населението, да възстанови и развие Сливенския революционен комитет и да набави оръжие. За съжаление не разполагал с нужното време за това.
Вестта за избухналото въстание дошла, а подготовката не била на лице. След боевете край село Раково на практика четата тя се разпада на няколко по-малки дружини, чиито участници скоро намират смъртта си. На 10 май при сражение около прохода вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов загива.
6. Поп Сокол
„Аз не се признавам за виновен!“
Никола Апостолов Троянов – Поп Сокол е роден през 1824 г. в Брацигово в бедно семейство.
Избран е за председател на местния революционен комитет по подготовката и организирането на въстание. Независимо, че е бил около 60-годишен той действа с голяма бодрост и увереност. Седемнадесет дни брациговци държат геройски позициите и остават в историята на Априлското въстание като най-подготвеното селище. След вестта за кланетата и края на въстанието във всички останали пунктове бунтовниците решават да спасят мирното население и свалят оръжие.
На 7 май поп Сокол бива заловен, с вързани ръце и крака, влачен по улиците и измъчван. Почти труп бива осъден на смърт и обесен за назидание на 24 юни 1876 г. край един от мостовете на река Марица в Пловдив.
7. Бачо Киро
Истинското му име е Киро Петров Занев. Роден е на 7 юли 1835 г. в село Бяла черква, Търновско в семейството на селския говедар. Киро е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Участва в националното революционно движение и е избран за председател на местния революционен комитет.
С помощта на свои съмишленици и съратници той успява да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци, които отвел до сборния пункт в с. Мусина. Там се сформирала по-голяма чета под общата команда на легендарния поп Харитон Халачев.
След като четата е разбита при Дряновския манастир, Бачо Киро успява да избяга, но след това е предаден и арестуван. В Търново е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 28 юни 1876 г.
8. Тодор Каблешков
Тодор Лулчов Каблешков е виден български революционер, участник в Априлското въстание. Той е човекът написал прочутото „кърваво писмо“. Роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 1 януари 1851 г.
През 1872 г. Каблешков основава дружеството „Трудолюбие“ – кооперативно дружество за икономическо и културно издигане. Взима участие в подготовката на Старозагорското въстание. По време подготовката на Априлското въстание Каблешков получава от Панайот Волов пълномощно, което доказва, че е оторизиран да създава революционни комитети от самото ръководство на въстанието.
След потушаване на въстанието оцелелите въстаници се изтеглят в планините и се опитват да преминат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4 души. Бивакът им е нападнат изненадващо от турци и двама бунтовници са убити на място. Каблешков и Найден Попстоянов са пленени.
На път към Пловдив, знаейки какво го чака, Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие, отнема револвера му и се застрелва в главата. Датата е 16 юни 1876 г., а Каблешков е едва 25 годишен.
9. Хаджи Димитър
Димитър Николов Асенов е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола Асенов. Когато е на 2 години семейството му пътува до Йерусалим и така става хаджия.
През 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец.
През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа в Шипченския проход, при последното сражение на четата, едва на 28 години Хаджи Димитър пада убит. По повод смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема.
10. Стефан Караджа
Стефан Тодоров Димов е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме, днес Стефан Караджово, Ямболско. Български национален герой, революционер и войвода. Той е един от първите доброволци в Първа българска легия организирана от Раковски в Белград.
През 1868 г. постъпва и във Втората българска легия. На 6 юли заедно със Хаджи Димитър, начело на 127 души, преминават Дунав в посока България. На 9 юли (21 юли по нов стил) в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита а Стефан Караджа ранен и пленен. Осъден е на смърт чрез обесване, но умира от раните си в Русенския затвор.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“
____________________________________________
С подкрепата на Сабя Дамаскиня
и вдъхновение от: www.bulgarianhistory.org
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
