Езикът е най-мощното и уникално средство, чрез което се себепредставяме. След Освобождението (1878 г.) е неоспорима нуждата от неговото формиране. Ние сме част от народите, които градим езика си при нови обществени условия. Процесът е съзнателен и целенасочен. Развитието обаче на съвременния български книжовен език е оспорвано.
Причината е връзката между старобългарския и новобългарския. Някои учени твърдят, че тя не е прекъсната. Други смятат, че новобългарският книжовен език не продължава старобългарския, а се ражда отново. Прекъсването на българската държавност за 5 века дава основание за наличието на думи, непознати за сегашните поколения.
1. Ведунство – думата се е използвала като синоним на врачуване и чародейство.
2. Желва/ Желка – значението ѝ зависи от района, в който се използва. За едни тя значи костенурка, а за други – кълвач.
3. Бабун – означава вълшебник.
4. Зиман – винаги, всякога.
5. Зъркели – тази дума означава очи.
6. Измет – в миналото тя е означавала работа, обслужване.
7. Входник – коридор.
8. Гебердясъм – значението ѝ е умра, пукна.
9. Логофет – думата означава писар (човек, който се занимава със служебна преписка).
10. Милет – дума, която може би повечето от вас знаете. Значението ѝ е народ.
Българският език е богат на чуждици, заемки, диалектни форми. След Освобождението и Съединението той стъпва на североизточна основа. Голяма част от думите по онова време са с турски, румънски или руски корен. Някои от тях се използват и днес, а други са забравени или с променено значение.
Джулия е студентка по „Книгоиздаване“, което обяснява любовта ѝ към литературата и писането. Нейна страст са испанският език, фитнесът и здравословният начин на живот. Целта ѝ е да засяга важни и значими теми, които да са полезни за читателите.
