На 22 март Велико Търново празнува. Денят се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март по стар стил) 1230 г., както и с деня на св. Четиридесет мъченици.
Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма „Св. Четиридесет мъченици“, състоял се на 9 март (по стар стил). За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. Оттогава до 1944 г. денят на светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон.
След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването му определена заслуга имат будните жители на квартал „Асенов“, които през 1970 г. го празнуват в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ под наслов „Мой любим квартал“. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град.
За да отбелижим празника, днес ви предлагаме кратка разходка из Старата столица с някои от най-големите ѝ забележителности. История и настояще се преплитат в този древен град, а местата, които си струва да разгледате, не са едно и две. Ето 10 забележителности във Велико Търново, които задължително трябва да посетите. Информацията за тях е от сайта на Община Велико Търново – veliko-tarnovo.bg.
1. Архитектурно-музеен резерват „Царевец“
Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта.
Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение.
В дворцовата църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV в.
От Патриаршията – „майката на всички български църкви“, се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриашески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. Останалата част от крепостта е плътно застроена.
При археологически разкопки са разкрити основите на 470 жилищни постройки, архитектурен комплекс обитаван от високопоставен български аристократ, страноприемница. През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира.
2. Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“
„Звук и светлина“ е уникална атракция за Европа. Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 – 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II.
3. Мултимедиен център „Царевград Търнов“
Уникална за България и Балканския полуостров туристическа атракция е на два етажа и съдържа 29 скулптурни фигури на знакови исторически личности. Сред тях се открояват цар Иван Асен II и съпругата му Ирина Комнина, а също и цар Калоян. На обща площ от 870 кв. м. оживяват още Балдуин Фландърски в сцена с неговото пленяване, знатни боляри в техните жилища, патриарси, занаятчии. Битът е отразен в експозицията на грънчарска работилница, монетарница, оръжейна, амбразура и др. С пищна украса и стенописи е тронната зала на българските царе.
4. Архитектурно-музеен резерват „Арбанаси“
Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др.
Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища. В Арбанаси резидират търновските митрополити.
Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.
5. Археологически музей Велико Търново
Археологическият музей, в който е представена експозицията „Търновград – столица на България XII – XIV век“, се намира западно от площад „Съединение“. Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.
6. Църква „Св. Четиридесет мъченици“
Тази църква е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г.
През XIII-XIV в. църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е била главна църква на манастира „Великата лавра“, който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II. В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането ѝ в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора.
Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
7. Музей „Възраждане и Учредително събрание“
Музеят „Възраждане и Учредително събрание“ се намира в севeрната част на площад „Съединение“ в гр. Велико Търново. Експозицията е разположена в сграда на стария турски конак. Този архитектурен паметник е изграден през 1872 г. от големия възрожденски строител майстор Колю Фичето. През 1985 г. е завършена адаптацията на сградата с оглед предназначението и за музей. Експозицията е разгъната на три от етажите.
8. Самоводската чаршия
Самоводската чаршия се създава през 60-те 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове.
Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир.
По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.
9. Хан „Хаджи Николи“
Хан „Хаджи Николи“ е неизменна част от културно-историческото наследство на България и безспорен архитектурен шедьовър от епохата на Възраждането. Построен е през 1858 година по поръчка на търновския търговец и участник в борбата за независима Българска църква хаджи Николи.
Проектът и строежът са дело на майстор Колю Фичето, който създава пищна монументална сграда, която и до днес е сравнявана с венециански палат. Значим е и поради факта, че е единствения оцелял през годините от 70-те хана в Търново.
Комплексът на уникалния Хан Хаджи Николи понастоящем е в оригиналния си вид и се радва на нов живот с автентичност и съвременен комфорт. След дълга реставрация Хан „Хаджи Николи“ отваря врати през март 2010 като своеобразен културен център – комплекс от изложбени зали с музей и картинна галерия, ресторант и вино бар.
10. Сарафкината къща (Музей на градския бит)
Сарафкината къща се намира на улица „Гурко“ във възрожденската част на град Велико Търново. Построена е през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981 г. Сарафкината къща е музеен обект, където се представят етнографски изложби.
