Всяка държава има своите „отличителни“ забележителности, които се превръщат във визитна картичка за тях. Разпознават се по това, че винаги има тълпи от туристи около тях. Но всички ли са толкова впечатляващи на живо, колкото описват пътешествениците в блоговете си? Май не винаги… Ето поне 10, които доказват точно това.
1. Статуята на Малката русалка
Няма човек на тази планета, който да не е чел приказката за малката русалка. Нейният създател – Ханс Кристиан Андерсен, изкарва почти целия си съзнателен живот в столицата на Дания – Копенхаген. Абсолютно очаквано, точно там, на брега на морето, е поставена статуя, изобразяваща една от емблематичните му героини – Малката русалка.
Именно тук се съсредоточава и голям туристически поток – всички търсят малката русалка, а като я намерят, установяват, че тя наистина е… малка. Висока е малко над метър и кротко стои на крайбрежната улица. А е натоварена с доста по-големи очаквания.
2. Статуята на Пикаещото момченце
Има спорове коя точно е истинската причина, поради която „Пикаещото момченце“ се е превърнало в символ на Брюксел. Едни казват, че то изобразява сина на херцог Готфрид III Льовенски. Кошчето му било окачено на едно дъбово дърво по време на гримбергенската война и малкото дете показвало своето надмощие над врага, като се облекчавало върху вражеските войски. Затова и улицата, водеща до фонтана, се нарича „Улицата на дъба“.
Друга градска легенда гласи, че малко момче спасило Брюксел, който по това време бил обсаден от вражески войни. Те били скрили барут много близо до града, но зараждащият се огън бил потушен от малкия Жулиен, който просто се изходил върху появилия се пламък.
Няма спор обаче за това, че не се ли оглеждаш внимателно, може просто да подминеш емблемата на Брюксел. Защо ли? Та това е миниатюрна бронзова статуйка, едва забелязваща се над тълпите от туристи, снимащи се с нея. Дори повечето от сувенирите в магазините може да ви се сторят по-големи от оригинала. Доста разочароващо, нали?
3. Въжените трамваи в Сан Франциско
Мммдааа, не един или два холивудски филма фокусират вниманието на зрителя върху трамваите в Сан Франциско и ги превръщат в атракция. Затова и много туристи включват „пътуване с въжен трамвай“ като едно от нещата, които задължително трябва да направят, посетят ли града.
В действителност обаче това далеч не се оказва толкова атрактивно. Почти винаги претъпкани, не заслужаващи плащането на билет и не предлагащи нищо по-различно като гледка от града. Просто поредното обикновено нещо, преувеличено от някой пътуващ влогър.
4. Алеята на славата в Холивуд
Снимки на всички онези доказани артисти, които оставят имената си над звездите по „Алеята на славата“, сме виждали много. Над 2500 са все пак. Бляскавите церемонии по откриването на всяка нова „плочка“ е отразявана по всички световни медии. Нещо грандиозно се случва – едно признание на труда на артиста. Но блясъкът свършва тук!
На следващия ден тази плочка става част от една от най-мръсните и прашни улици в света. А ако търсиш някоя конкретна плочка на знаменитост, то ще ти отнеме доста време да я намериш измежду стотиците снимащи се залегнали по тротоара туристи. Също и трябва да си силно съсредоточен, понеже множество артисти, имитиращи оригиналите от алеята, грабват вниманието ти на всяка крачка.
5. Дворецът „Версай“
Чуеш ли за дворец, сто процента в съзнанието ти се появява образ на тези от приказките – голям, с красиви зали, изваяна орнаменти и огромни градини. Така изглежда и перлата на парижкото архитектурно изкуство – „Версай“. Но само на пръв поглед, отвън и отдалече. Понеже опашките от туристи се вият километрично пред него.
Влезеш ли вътре пък, нямаш никакво време да се насладиш и само се оглеждаш отляво надясно и обратно, за да не пропуснеш нещо. Потокът от хора така те е повлякъл, че спреш ли – загубен си. А и по-запознатите през цялото време усещат един тих дискомфорт.
Това огромно здание някога е било проектирано да има всичко, за което човек може да се сети – дори Огледална зала, но… никой не е решил, че е нужна тоалетна. Та… стените на двореца са пропити освен с тайните на времето си и с…. всички течности, които човешкото тяло възпроизвежда. Доста некралско… а и предвид високата входна такса, няма как да не останеш с леко разочарование от преживяното и едва видяното.
6. Картината „Мона Лиза“
Дори да не си любител на изобразителното изкуство, няма как да не си чувал за най-известната картина на Леонардо да Винчи – Мона Лиза. Иде ли турист в Париж задължително иска да посети Лувъра и да я види на живо тази Джоконда!
Често обаче остава разочарован. Първо от чакането, за да се влезе в музея – ако е час, се считай за късметлия. Второ, втурнал се да я търсиш из целия музей, който побира в себе си над 35 000 предмета, подминаваш толкова много други прекрасни находки, които просто не са толкова популярни. Трето, при срещата си с картината… има възможност да не отговори на очакванията ти – тя е едва 77 см × 53 см, което я прави по-малка дори от 1/8 от стената, а и е зад параван и на разстояние от отделителните ленти. Едва ли ще можеш да я разгледаш в детайли.
7. Стоунхендж
Това е може би най-известният скален монумент в света. Хиляди туристи пропътуват специално немалкото километри, за да отидат и видят това древно светилище. И в по-голяма част от случаите остават разочаровани.
Почти през цялата година около каменната композиция има опънати въжета на поне 10-20 м от него. Отделно се изисква да заплатиш солидна такса, а всъщност даже не получаваш някаква информация за това, което виждаш. Нито ще разбереш защо е направен този монумент, нито как се е използвал, а още по-малко от кого. Накрая излиза, че си плащаш просто, за да видиш отдалеч едни скали.
8. Мостът на въздишките във Венеция
„Град на любовта“, „Град на романтиката“ – все суперлативи, които се ползват като нарицателни за Венеция. А в сърцето на града се намира и „най-романтичното място за всички влюбени“ – Мостът на въздишките. Двойките, желаещи да идат там са хиляди. Всяка година най-задаваният въпрос във Венеция е „Как да стигна до Моста на въздишките?“.
Стигнат ли, остават доста сконфузно-разочаровани. Понеже мостът е… покрит, малък, тесен и по него се минава само ако си посетител на Двореца на дожите. А в историята на моста не се корени и доза романтика – по него са минавали за последно осъдените, преди да идат в затвора. В действителност всичко се оказва повече добър маркетинг, отколкото оправдани очаквания.
9. Замъкът на Граф Дракула
Смята се, че за прототип на литературния си герой Граф Дракула писателят Брам Стокър е ползвал историческата личност Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш. Той бил известен с особената си жестокост по време на своето управление във Влашко. Наказанието към претендентите за трона му, а и към всички не спазили закона, било едно – нанизване на кол жив.
Веднъж чул тази история, потенциалният посетител на замъка очаква той да е пълен с всякакви уреди за изтезание, скелети на жертвите му, прилепи… А в действителност няма нищо подобно.
Музейната експозиция показва различни премети от бита на онова време и то подбирани лично от кралица Мария. Не от Дракула. Дори Влад Дракула не е живял в този замък, а просто е ползвал тъмниците му. Нищо вампирско няма, което безспорно оставя туристите разочаровани.
10. Таймс Скуеър, Ню Йорк
Ще е грехота да си бил в „Голямата ябълка“ и да не си посетил може би най-известния площад в цял свят – Таймс скуеър. На фона на големите прави улици на града, може и да не си се чувствал като малка мравчица в тълпата, но дойдеш ли на Таймс скуеър, това усещане ти е гарантирано!
Толкова много хора на едно място, всеки забързан за някъде, като пчели в кошер. Спокойни и снимащи се са само туристите. Това е техният отличителен белег. А и всички облъчващи те светлини от рекламните екрани по фасадите на сградите, премесени с непрекъснатия шум от хорска реч и клаксоните на движещите се около площада коли, по-скоро те отблъскват, отколкото да те впечатляват.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
