Едно от най-големите богатства на България са множеството манастири, разположени на непристъпни върхове, или оградени от внушителни планински масиви, заобиколени от невероятна природа. Още с възникването си българските манастири, наред с богослужебната дейност, стават културно-просветни и книжовни средища. Именно в манастирите започват работа създателите на славянската писменост и книжнина в България.
По време на Византийското робство много от манастирите, особено край столиците Плиска и Преслав, биват разрушени от непрекъснато нахлуващите от север скитнически племена и престават да съществуват завинаги. В други се настанява гръцко духовенство и започва систематически да унищожава българските книжовни ценности, да заличава паметниците на културата и изкуството и с всички средства да насажда гръцко влияние. Отделни манастири успяват да се запазят и да продължат тайно традицията на книжовни и културни средища, да поддържат будно народното съзнание.
За разлика от миналото, когато за манастирите се грижат предимно владетелите – царе и феодали, през епохата на турското робство българският народ сам помага да се възстановяват, изграждат и поддържат манастирските обители. И започва една мълчалива и упорита борба за съживяване на опустошаваните манастири, която продължава през целия период на робството.
Днес българските манастири са се превърнали като че ли по-скоро в туристически обекти, отколкото в защитник на вярата и духовността. Те обаче са там. Гордо изправили се срещу превратностите на историята и готови да посрещнат предизвикателствата на бъдещето. Непреклонни, изпълнени с вяра и надежда, устояли на времето! Ето 10-те най-известни манастира у нас.
10. Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец“
Гложенският манастир е основан в средата на XIII в. от киевския княз Георги Глож, който, с позволението на българския цар Иван Асен II, се заселва в земите около днешното с. Гложене и построява там манастир, посветен на иконата „Св. Георги Победоносец“. Легенда разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Те тълкували това като божи знак и в края на XIV в. построили там нов манастир, където се намира и до днес.
Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма) свързани помежду си с изсечен в скалата тунел. Тунелът наречен „Просечник“ е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се стигне до терасата му. Този проход е използван многократно от Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г.
Гложенският манастир е действащ и се състои от църква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което придава на манастира вид на замък.
9. Аладжа манастир „Света Троица“
Аладжа манастир възниква около XI-XII в., когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през ранно византийската епоха и от тогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото или в средата на Османското владичество.
Днес Аладжа манастир е нефункциониращ, без монаси и превърнат в паметник на културата и музей.
8. Килифаревски манастир „Рождество Богородично“
Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ е основан през 1348 г. от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Тук се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360 г. има над 460 ученици, като в школата се били обучавани Патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан.
7. Боянски манастир „Свети Панталеймон“
Манастирът се оформя през 1259 г., след като цар Калоян пристроява нова черква към старата, западно двуетажно отделение. Постепенно мястото се превръща в манастир, където в района на църквите се заселват монаси. Новата престройка бива изографисана от талантлив Боянски майстор със сцени от старият и новият завет с ликове на мъчениците за Христова вяра – Св. Йоан Рилски, Св. Петка, Св. Неделя. При падането на България под турско иго е разрушена Боянската крепост, но манастирът остава непокътнат, въпреки че запада впоследствие при завладяването на София от турците.
В наши дни Боянската църква е един от най-големите културно-исторически и музейни паметници в България.
6. Роженски манастир „Рождество Богородично“
Точната дата на основаването на Роженския манастир не е известна, но за първи път името на манастира е споменато в една преписка към гръцки ръкопис от XIII в. Тогава Мелнишката област е управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). По време на османското нашествие манастира е бил опожарен, но скоро след това отново възстановен.
По време на турското робство Роженският манастир е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. От 1912 г. манастирът отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно през 1921 г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.
5. Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“
Дряновският манастир е основан в края на XII и началото на XIII в., като първоначално се е намирал на около 2 км северно от сегашния комплекс. През XIV в. манастирът е бил един от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В края на същия век обителта е разрушена от османците и е възобновен на ново място в местността „Голям Свети Архангел“.
И този втори манастир споделил съдбата на първия. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на XVII в. на мястото където се намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква „Успение Богородица“.
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост.
4. Преображенски манастир „Преображение Господне“
Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през XIII-XIV в. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност.
Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов.
3. Троянски манастир „Успение Богородично“
Според манастирската летопис на Константин Огненович третият по-големина манастир в България – Троянският е основан в началото на XVII в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица. Първоначално били построен малка дървена църква „Рождество Богородично“, монашеско жилище и гостоприемница.
Троянският манастир е бил и убежище на хайдути и революционери. Тук през 1872 г. Васил Левски организира таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров.
И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
2. Бачковски манастир „Света Богородица“
Бачковският манастир е вторият по големина манастир в България и един от 3-те ставропигиални (другите два са Рилския и Троянския). Основан е през 1083г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който е бил доместник на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. В началото манастира се развива като център на грузинското монашество и запазва грузинския си характер чак до края на XII в.
Сегашният манастирски храм в Бачковския манастир „Св. Богородица“, е построен през 1604 г. върху основите на първоначалната бактурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. Иконостасът в църквата датиращ от началото на XVII в., е един от най-ранните по българските земи.
1. Рилски манастир „Свети Иван Рилски“
Рилският ставропигиален манастир е най-големия манастир в България. Основан е средата на 30-те години на X в. от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. Той живее по времето на българските царе – Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща.
След смъртта на Иван Рилски мощите му били погребани в манастира, но скоро били преместени в град Средец. Чак през 1469 г. от Търново те били върнати на първоначалното им място, където сe намират и до днес в манастирската църква „Рождество Богородично“. Връщането на мощите се празнува всяка година на 1 юли.
Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.
Използвани са текстове от книгата на Георги Чавръков „Български манастири“, изд. Наука и изкуство, София, 1974 г. и сайта bulgariamonasteries.com
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
