Повече от три десетилетия след първата среща с Уди и Баз Светлинна година „Играта на играчките“ продължава да бъде едно от редките чудеса в киното – поредица, която расте заедно с публиката си, без да губи детското сърце, от което тръгна всичко. Първият филм промени анимацията завинаги, вторият доказа, че продълженията могат да бъдат по-смели и по-тъжни, третият превърна раздялата с детството в общо преживяване за цяло поколение, а четвъртият отвори темата за свободата, предназначението и живота отвъд детската стая. Сега на ход е „Играта на играчките 5“!
Новата част поставя Уди, Баз, Джеси и компания в свят, в който детското внимание вече не се печели само с играчки, истории и въображение. Когато Бони получава високотехнологична джаджа, героите трябва да разберат дали още имат място в ежедневието ѝ. Това е конфликт, който звучи напълно естествено за поредица, започнала през 1995 г. с филм за тайния живот на играчките, а три десетилетия по-късно стигнала до въпроса какво става с тях, когато екраните заемат центъра на детската стая.
Режисьор на „Играта на играчките 5“ е Андрю Стантън – едно от големите имена в историята на Pixar, свързан с „Търсенето на Немо“, „УОЛ.И“ и първия „Играта на играчките“. Сърежисьор е Маккена Харис, а продуценти са Линдзи Колинс и Джесика Чой. В оригиналния актьорски състав отново са Том Ханкс, Тим Алън и Джоан Кюсак, към които се присъединяват Грета Лий, Конан О’Брайън, Bad Bunny и други. Ето 10 факта за анимацията „Играта на играчките 5“.
1. Филмът е за сблъсъка между играчките и екраните
В предишните части героите се страхуваха да не бъдат изгубени, забравени, счупени, подарени или заменени от нова играчка. Сега заплахата е различна – таблет, който привлича вниманието на Бони по начин, с който Уди, Баз и Джеси трудно могат да се конкурират. Лилипад не е класически злодей. Тя не краде, не преследва и не заключва никого. Опасността идва от това, че предлага забавление веднага.
Играчките имат нужда от въображението на детето, за да оживеят в играта. Екранът дава готов свят, готов звук, готови образи и постоянно ново съдържание. Така „Играта на играчките 5“ влиза в тема, която засяга почти всяко семейство днес – какво остава от свободната игра, когато детското внимание все по-често минава през устройство.
2. Лилипад е най-съвременният „противник“ в поредицата
Лилипад е таблет с форма на жаба, озвучен в оригинал от Грета Лий. Името и дизайнът звучат детски, но идеята зад героя е сериозна. Това е персонаж, който не трябва да бъде по-силен от играчките, за да ги застраши. Достатъчно е да бъде по-интересен за детето в конкретния момент. В това има силен драматургичен ход. „Играта на играчките“ винаги е разказвала за страха на играчката да изгуби връзката с детето.
При Лилипад тази връзка не се къса с конфликт, а с изместване. Бони може да обича играчките си, но пак да прекарва повече време с таблета. Точно това прави новия конфликт по-близък до реалността. Децата не изоставят непременно играчките си изведнъж. Понякога те остават наоколо, но играта с тях става по-рядка.
3. Джеси изглежда ще има по-важна роля
Джеси винаги е носила една от най-силните емоционални линии в поредицата. В „Играта на играчките 2“ историята ѝ с Емили показа какво означава една играчка да бъде обичана, а после оставена. Затова темата за забравянето е особено лична за нея. В петия филм Джеси е сред героите, които трябва да се справят с появата на Лилипад.
След финала на „Играта на играчките 4“ и раздялата на Уди с Бони тя остава една от най-важните фигури в детската стая. Това дава шанс на новия филм да развие поредицата през герой, който вече има собствена история на загуба. Силното присъствие на Джеси в „Играта на играчките 5“ гарантира, че това няма да е филм за Уди и Баз, а и продължение на една линия, започнала още преди повече от 25 години.
4. Тейлър Суифт влиза в света на Pixar с песен за Джеси
Една от най-големите новини около филма е участието на Тейлър Суифт. Новата ѝ песен „I Knew It, I Knew You“ е написана и продуцирана заедно с Джак Антоноф специално за „Играта на играчките 5“ и е част от официалния саундтрак. Песента е свързана с Джеси и нейното пътуване в поредицата. Това веднага връща към „When She Loved Me“ на Сара Маклаклан – един от най-разпознаваемите музикални моменти в историята на Pixar. Там песента разказа миналото на Джеси с болезнена яснота, без нужда от дълги обяснения.
„I Knew It, I Knew You“ е описвана като завръщане на Суифт към кънтри корените ѝ. Това пасва на Джеси не само заради каубойския ѝ образ, а и заради начина, по който героинята съчетава енергия, уязвимост и страх от изоставяне. Според режисьора Андрю Стантън песента е звучала така, сякаш винаги е била част от света на „Играта на играчките“.
5. Уди е тук и след финала на четвъртия филм
Краят на „Играта на играчките 4“ изглеждаше като окончателна раздяла с Уди. Той избра да остане с Бо Пийп и да живее извън познатия модел „една играчка – едно дете“. Това беше голяма промяна за герой, който дълго време определяше себе си чрез вярност към Анди, а после към Бони.
В петия филм Уди отново е част от историята. Той е играчка, която е преживяла раздяла, промяна и нова форма на свобода. Това може да го направи особено важен в история, в която всички останали се страхуват, че мястото им в живота на детето се променя.
6. Баз и десетките негови версии
Сред най-забавните идеи в „Играта на играчките 5“ е появата на 50 високотехнологични фигурки на Баз Светлинна година, заседнали в демонстрационен режим. Това звучи като комедиен хаос, но за Баз подобен сюжет е напълно логичен. Още в първия филм той не разбираше, че е играчка, и вярваше, че е истински космически рейнджър. Сега среща цяла група копия, които вероятно повтарят програмирани фрази и действия.
Така петият филм може да се върне към една от старите теми на героя – разликата между програма, роля и истинска самоличност. Идеята да има много Базовци дава възможност за силен хумор, но и за нещо повече. В поредицата Баз отдавна не е само фигура с лазер и крила, а герой, който постепенно научи кой е извън фабричната си опаковка.
7. Андрю Стантън е сред „родителите“ на вселената
Изборът на Андрю Стантън за режисьор е важен. Той е част от творческата история на Pixar от самото начало и е сред сценаристите на първия „Играта на играчките“. Това означава, че се връща към свят, който е помогнал да бъде създаден.
Стантън има и опит с истории, в които големите теми са скрити зад достъпна приключенска форма. „Търсенето на Немо“ е филм за родителския страх, а „УОЛ.И“ – за самота, потребление и технологична зависимост. И двата филма работят, защото не превръщат темите си в лекция.
8. Тийзърът използва „Never Tear Us Apart“ на INXS
Първият тийзър на филма е озвучен с „Never Tear Us Apart“ на INXS. Изборът на песен подсказва, че филмът ще търси по-емоционален тон, а не само комедия около нова джаджа в детската стая. Заглавието на песента работи пряко с темата на поредицата – приятели, които са преживели раздели, премествания, нови деца, нови домове и нови страхове.
Сега заплахата е различна, но въпросът е познат: какво може да ги раздели и какво още ги държи заедно? Това е добър знак за посоката на филма. Pixar често използва музиката, за да подскаже емоционалния център на историята още преди публиката да знае подробностите.
9. Новите герои разширяват света на играчките
Освен Лилипад, филмът въвежда няколко нови персонажа. Конан О’Брайън озвучава Smarty Pants – играчка, свързана с приучването към гърне. Крейг Робинсън е Atlas – говорещ GPS хипопотам. Шелби Рабара е Snappy – играчка камера. Bad Bunny озвучава Pizza with Sunglasses. Имената звучат абсурдно, но това е част от традицията на поредицата. „Играта на играчките“ винаги е намирала място за странни, смешни и на пръв поглед дребни персонажи, които после остават в паметта.
Форки от четвъртия филм е добър пример – герой, направен от отпадъци, който се превърна в един от най-ясните символи на историята. Новите играчки дават комедийна енергия на филма, но показват и различни начини, по които играчките се опитват да бъдат полезни, забавни или нужни в свят, доминиран от устройства.
10. Българската версия също залага на разпознаваеми гласове
За българската публика дублажът на „Играта на играчките“ е важна част от преживяването. В новия филм ролите на български озвучават Анислов Лазаров, Елена Бойчева, Мариан Маринов, Константин Каракостов, Мина Костова, Кирил Ивайлов Бояджиев и Иваил Симеонов. В екипа се включват и популярните автори и онлайн личности Линшо, Дени и Хрис.
Това е любопитно, защото самият филм говори за промяната в детското внимание и за новите медийни навици. „Играта на играчките“ остава вярна на героите, с които няколко поколения израснаха, но и разказва история за днешното детство…
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
