Приликата между биографията и историята е в това, че и човекът, и държавата се раждат, растат, развиват се, минават през периоди на разцвет и упадък, и накрая – умират.
В обществото на народите и жената, и страната могат да бъдат възприемани като хулиганка или като дама (но и двете просто искат да получат УВАЖЕНИЕТО и ПРИЗНАНИЕТО на обкръжението си).
Всяка млада бунтарка рано или късно се преобразява в зряла конформистка. Очарованието на първото състояние бързо свършва, а достолепието на второто е много трудно за постигане и запазване…
Разбира се, всяко същество от женски пол копнее да остарее красиво и мъдро. Малко го постигат. Да не говорим, че най-хубаво щеше да е, ако старостта изобщо не съществуваше, но какво да се прави – животът е еднопосочен път.
Ако днес трябва да напиша епичната и трагична биография на България в 10 пункта, то те биха били следните:
1. Появата на бял свят на България – 9.VІІІ.681 г.
Актът за раждане е издаден от Византия, във вид на мирен договор с изненадващо победилата я новосъздадена славяно-българска формация.
2. Кръщене на новото дете на Европа – 864 г.
Християнството е прието за официална религия. Има известна конкуренция между кандидат-кръстниците, но в крайна сметка с тази чест отново е удостоена Византия.
3. Тръгване на училище – 893 г.
Славянският език и богослужение стават задължителни. Езикът вече има азбука, създава се и нужната книжнина. Учениците на Кирил и Методий са учителите на България.
4. Навлизане на България в особено труден, буен и продължителен пубертет – 927 г.
Поява на богомилството (първи признак за склонност към противопоставяне и ревизия на авторитетите – светски и интелектуални). Самонадеяната млада държава попада в компанията на вредни приятелки, конфронтира се със силни и безжалостни конкурентки. Освен това шофира безразсъдно и с доста превишена скорост по пътя си. Следва поредица от катастрофи, последната от която завършва с дълго (5 века) и мъчително животозастрашаващо състояние.
5. България излиза от кома – 3.ІІІ.1878 г.
Реанимира я д-р Русия. Все още предстои да се установи колко сериозни са уврежданията, но се разчита на младия й и силен организъм. Тъй като организмът й се оказва прекалено силен за европейските вкусове, се налага спешна операция (всъщност откровена вивисекция), извършена от екип на Великите сили.
6. Заздравява най-голямата рана на България – 6.ІХ.1885 г.
Раната е между Княжество България и Източна Румелия. Другите й разрези обаче никога не зарастват и впоследствие от тялото й са ампутирани областите Одринско и Беломорска Тракия, Македония, Северна Добруджа, Нишко, Пиротско и Вранско.
7. България навлиза в отчаяна хазартно-агресивна средна възраст – 5.Х.1912 г.
Половин век България води войни на Балканите, в които се замогва и разорява териториално с променлив успех. Накрая губи много повече, отколкото може да си го позволи (виж горната точка).
8. Окончателно инвалидизиране на България – 9.ІХ.1944 г.
Тя уляга, унива и потъва в апатия.
9. България навлиза в старостта – 10.ХІ.1989 г.
Начало на физическа, морална и духовна разруха, замаскирана с неубедителни демонстрации на жизненост и енергичност, съчетани с прекалено модерни идеи.
10. Смъртта на България – датата Х
Според учените това може да се случи след 60-70 години (да речем през 2081 г.). Какво пък – 1400 години не са малко – един то-о-о-о-о-лкова дълъг и интересен живот…
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари