Като неизменна част от народното ни творчество, поговорките, както и техните близки родственици – пословиците, съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност.
С помощта на поговорките се дава оценка на случка, човешко поведение или дейност. Заедно с народните песни, приказките, гатанките и пословиците те образуват „общността“ на народното творчество. Поговорките правят речта непринудена, жива и образна.
Тези кратки текстове са мерило за духовното развитие на нацията и са пример за нейния потенциал. Освен това поговорките и пословиците са един добър начин да се опознае народопсихологията на даден народ.
Според езиковедите съществуват различни варианти на една и съща поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен – смислово еднакви изрази се разпространяват по цял свят в различни преводи.
Днес ви предлагаме един малко по-различен прочит на няколко познати народни мъдрости, рисуващи съвременната картина у нас и описващи българина в 21-ви век. Ето 10 стари поговорки на нов глас.
1. По дрехите посрещат, но ако не ги харесат – те изпращат.
2. Брат брата не храни, тежко който го има.
3. Да би мирно седяло, не би в политиката влезнало.
4. С наука няма сполука.
5. Черни пари за бели дни.
7. Никой не се е родил научен, но някои са се родили с връзки.
8. Бързата работа – келепир за майстора.
9. Да получиш от умрял имейл.
10. Облякъл се Илия, погледнал се – пак във Facebook.
Ако обичаш да пишеш и го правиш добре, ако имаш интересна лична класация или си автор на любопитна десетка, можеш да ни изпратиш твоя собствена статия и да станеш част от авторите на © 10-те най.
