В началото на ХХІ век, след поредицата от научни революции – постиженията на генетиката (ГМО-храните), напредъка в агрохимията, агрономството и съвременното животновъдство, гладът би трябвало да е отживелица. Развитите общества съзнателно се стремят към здравословно хранене, а в същото време техните нации са сред най-затлъстелите.
Бум бележат редица болести, свързани с хранителни разстройства, а половината свят перманентно е на диета по естетически или медицински причини. Разнообразието от храни е изумително, излишъците безотговорно се изхвърлят, а през последното десетилетие започна дори производството на гориво от ядивни растения…
Терминът „лечебен глад“ не е оксиморон, а реална система на поведение. В същото време има цели държави, които гладуват принудително и населението им просто измира от липса на храна. Гладът е реалност и кадрите със скелетоподобни деца с подути коремчета шокират и разстройват всеки нормален човек, който ги види. Формулата „Петрол срещу храни“ пък е начин да се изсмучат природните ресурси на бедстващите държави.
В миналото гладът е бил резултат от лоша стопанска година или опустошена от войни реколта… Страхът за прехраната ясно личи не само в българската народопсихология. Християнската молитва „Отче наш…“ отправя молба към Бога със следните думи: „…Хляб наш, насъщний дай ни днес и прости нам греховете…“. Но какво общо има прехраната с поведението на човека? Една богомилска легенда изяснява това:
„В началото, когато Бог надарил човечеството с безгрижие и осигурено благоденствие, житното зърно било с големината на тиква. Всички били сити и доволни. Но след първото грехопадение зърното се смалило до размера на ябълка. Когато Каин убил брат си Авел, житното зърно станало голямо колкото дренка. И от тогава с всеки човешки грях то се смалява и някой ден ще стане толкова ситно, че ще бъде незабележимо за човешкото око.“
А грешното човечество ще умре от глад…
Това разбира се е само опит да се обясни недоимъкът и недохранването с гнева Божи от лошотията на човека. Но нека се взрем по-внимателно в мъдростта на народните умотворения и да видим какво казва анонимният им автор по темата. Ето 10 български народни поговорки за глада и последиците от него:
1. С празна крина хамбар не се пълни.
2. Без месо – не е кой знае какво, ама без брашно – страшно.
3. Който няма ляп да яде, той цяр пие.
4. Глад от баене не отминава.
5. Кога град бие в нощвите – гладни са нощите.
6. Гладни очи не заспиват.
7. Гладен човек лошо гледа.
8. Глад дружина издава.
9. Глад град предава.
10. Празна раница не пази граница.
Какво по-любопитно от гледната точка на един истински познавач на българската и световната литература? Дамата със скорпиона е писател, автор на поредица фантастични разкази и носител на редица литературни награди.
