Ако искате да разнообразите уикенда, време е за разходка в планината Витоша. Прекрасните пейзажи, които се разкриват във всеки залез и изгрев над планината, могат да направят деня на всеки жител или гост на столицата ни с една идея по-усмихнат.
Приключенията, които Витоша разкрива, са много, а е само на една разходка разстояние от столицата – далеч от динамичното ежедневие в големия град, шума, забързаните хора, колите и мръсния въздух. Планината и величествената ѝ красота, сила и енергия предлагат спокойствие, чист въздух и много места с панорамни гледки.
Витоша се нарежда на четвърто място по-височина в България след Рила, Пирин и Стара планина. Най-високият ѝ връх е Черни връх, който е цели 2290 метра над морското равнище. Откроява се от всички останали планини в страната с това, че е единствената куполообразна планина у нас.
На 27 август 1895 г., по призива на големия български писател и демократ Алеко Константинов, 300 софийски граждани се изкачват пеша от София до Черни връх, като така е поставено началото на Българския туристически съюз.
Витоша е първият природен парк в България и на Балканския полуостров. Планината е забележителна, като предлага богато разнообразие на растителност и животни… и картини, които ни рисува както денем, така и когато нощта падне над София.
Любителите на спорта са най-облагодетелствани. Те имат възможност за планинско бягане и планинско колоездене през всеки сезон, а и не случайно София беше силен претендент в надпреварата за „Европейска столица на спорта’ 2018 година“ и заслужено спечели приза.
След толкова причини да я посетите, стана време и да ви представим 10 от забележителностите във Витоша.
1. Местност „Златните мостове”
Името на местността идва от факта, че повечето морени са покрити с жълтеникави лишеи, които от допира на слънчевите лъчи стават златисти. Местността Златни мостове (1390 м н.в.) се намира в средното течение на Владайска река, на границата между Северен и Северозападен дял на Витоша. Впечатляващи са огромните овални каменни блокове от морени по широкото корито на реката. За произхода на морените по поречието на Владайска река съществуват две теории. Според едната те са резултат от свличането на ледниците в края на ледниковия период. Според другата теория те са резултат от блоковото напукване на витошкия монцонит с последващо сферично изветряне.
2. Местност „Дендрариума“
Думата „дендрариум“ означава дърво и демонстрира богатството и многообразието както на местните дървесни и храстови видове, така и на чуждоземни такива, които се наричат “екзоти”. Изграждането на Витошкия дендрариум започва през 1962 г. Изградени са алейна мрежа, стопанска сграда, две изкуствени езерца и разсадник. На площ от 1400 декара могат да се видят едновременно типични дървесни, храстови и тревни представители на българската флора и внесени от други страни видове. Общият им брой е 145.
3. Боянски водопад
Боянският водопад (Скоко) е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. „Бояна“, на 1260 м н. в., в зоната на андезитния скален венец на Витоша. Падът на водата е 40 метра. При по-голям речен дебит, той може да бъде наблюдаван ясно от центъра на гр. София. Откроява се като сребърна нишка по средата на витошкия склон. Изходен пункт за Боянския водопад е квартал „Бояна“.
4. Боянско езеро
Езерото е изкуствено, създадено при построяването на Софийския витошки водопровод през 1906 година. Преди това то е било блато, захранвано от няколко извора. Днес Боянското езеро е важно местообитание на редица земноводни видове като кафява крастава жаба, голяма водна жаба, малък и голям гребенест тритон. Наличието на тези видове придава особена стойност на Боянското езеро, тъй като те са сред обектите на опазване на Европейското природно наследство.
5. Карстов извор Живата вода
Разположен е в горния край на река Добри дол, между селата Чуйпетлово, Боснек и Кладница. Вместо чучур е поставена глава на крокодил. Водната струя потича след далечно бълбукане. Тече няколко минути и спира внезапно, след което потича пак и т. н. през различни интервали. Дебитът на извора зависи от валежите и сезона. Наричали са го Чешмата на щастието.
6. Боянската църква
Разположена е на границата с парка. Тя е уникален паметник на българския дух, изключителен пример на средновековната българска иконопис и архитектура от този период. Като забележителност от световно значение, тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство на UNESCO. Тази църква не е изолиран феномен, а е свързана с верига от паметници в България, много от които са били разрушени от османските завоеватели. Архитектурно църквата е много интересна и е строена по план, прилаган в българските земи през V-VI век . Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква – източната, е строена през Х и ХI век. Пристроената към нея през ХIII в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХIV в. от камък и няма архитектурна и художествена стойност.
7. Разходка с лифт
Разнообразието в природата на Витоша може да бъде наблюдавано и с една лифтова разходка. Вариантите са няколко: с кабинков лифт, Лалето 1, Лалето 2, Романски, Драгалевски и Симеоновски лифт.
8. Библиотеки в планината
Всеки може да взема напълно безплатно книги от планинските библиотеки, като заетите книги се връщат в удобно за потребителите място – в планината, в централната сграда на Столична библиотека или в някой от филиалите ѝ. Срещу връщането им ще се издава безплатна читателска карта. Желаещите да обогатят тези планински библиотеки могат да го направят, поставяйки в тях книги по свой избор.
9. Музеи
Както за малки, така и вече пораснали деца се открива възможност за нови знания и полезна информация. Всеки любител на планината, може да посети, музеите, които му предлага тя: „Музей на мечката” , „Музей на совите” и „Музей на водното конче”.
10. Местността „Копитото”
Местността Копитото е разположена на около 1350 метра н. в., а гледката към София е невероятна. Емблематичната телевизионната кула в местността е висока 186 метра и е една от най-високите сгради в България. Тя обслужва столицата и Софийско поле. Пеш до местността може да се стигне за час и половина – два, като се тръгне от кварталите „Княжево“ или „Овча Купел“. Също така може да се вземе градския транспорт или да се използва кабинковия лифт.
