Времето било пари. Може и да е така, но най-ценното му качество намирам, че е неговата невъзвращаемост. Това, че безкрайно лесно може да се изниже подобно на пясък между пръстите ни, без да усетим кога се е случило. И без значение дали е било оползотворено или сме го пропилели – отишло си е.
Едва ли времето може да се изгуби само по десет начина, тъй като всеки разбира удовлетворението по своему, но има едни особени категории, които сами по себе си са еманация на качествено пропилените часове, години… и животи.
1. Скролването във всички социални мрежи
Да, всички имаме Facebook, Instagram, Viber, Snapchat, Whatsapp, Twitter и т.н. и всеки, който каже, че поне веднъж в деня не проверява някое от горе упоменатите приложения, ще излъже сам себе си. Притеснителното е обаче когато зелената точка за миг не престава да свети. Положително темата за вглъбяването в интернет е широко застъпена.
Социалните мрежи убиват комуникацията, бла-бла, емоционално ни осакатяват, бла-бла. Не, ние сами го правим като им позволяваме да завладеят цялото ни съществуване дотолкова, че да упражняват контрол върху емоциите и настроенията ни. Имаш известие и тази огромна единица те вика да я погледнеш само за минута? Помисли за пръста си, който се схваща от „едноминутно” скролване.
2. Отлагането
Знаеш, че имаш да свършиш нещо много важно. Преследва те deadline на важен проект, обещал си сериозна услуга, поел си неотложен ангажимент. Но пък слънцето ще изгрее и утре, ще имаш още 24 часа на разположение, за да помислиш на чисто за всичко, което трябва да бъде завършено.
Днес е твърде късно. И се оказва, че и на следващия ден процесът на работа отново е възпрепятстван от случаен обрат на събитията. Така и в сряда, четвъртък и петък. А в събота е немислимо, Бог е казал „почитай съботния ден.” Неделя пък е 1 май, как ще се работи?! Всеки ден може да е оправдание, но също така и стъпало нагоре, стига да изберем кое искаме.
3. Завистта
Когато човек започне да мисли с какво е прегрешил в миналия живот толкова много, че в този да не може да пие коктейли с чадърчета, докато го галят с перо от паун като еди-кого си и еди кого си, се вкарва в порочния кръг на горчивата, безсмислена и разяждаща личността отвътре гадна завист.
Освен да се стигне до извода „колко ми е скапан животът ” друга алтернатива не е налице. Погледни го от друга страна – ако на тропиците можеш да лепнеш Ебола, то у нас шансът е нулев. Пък и за капак – завистта може само да вреди.
4. Самосъжаление
Това е естественото следствие от завистта и се свежда до горе-долу същите симптоми, придружени от апатия и превръщането на гнева в тъга. Точно толкова излишно, колкото и изгризването на ноктите от ярост.
5. Минимум сън през нощта – максимум през деня
Никога не съм могла да разбера хората, които гледат сериали, филми, слушат музика или просто проявяват нездрав интерес към това до колко рано сутринта могат да издържат без сън. Денят след такава мъчителна нощ започва не по-рано от 13 часа, като остатъка от него се състои от неадекватно физическо положение и раздразнителност към света. В общи линии нощната птица е дневна развалина. А тези 12 часа светлина – най- пропуснатото време.
6. Токсични отношения
Човекът нали е политическо животно, та не си е самодостатъчен и без хора около себе си се чувства некомфортно. И действително едно от най- хубавите неща е да знаеш, че имаш някого, на когото можеш да се обадиш късно през нощта, който да ти бърше сълзите и другите баналности.
Не, че приятелите за маса са излишни, в повечето случаи човек се нуждае и от такива, но онези, които тайно си пожелават да се провалиш и не умеят да се радват на успехите ти, са повече от токсични и ненужни. Освен да ти доказват колко кофти хора съществуват, да скапват настроението ти и да загубят ценно време, друго няма да свършват.
7. Работа, която не понасяш
В крайна сметка прекарваме 12 години в училище и още 4 в университет, за да бъдем достатъчно квалифицирани да работим онова, което искаме и което би ни носило лично удовлетворение. Е, разбира се, много често човек не работи онова, което е учил, по стечение на обстоятелствата.
Това не значи автоматично, че работата не става. Но пък, ако се събуждаш сутрин с мигрена, само при мисълта да идеш на работното място, а там професионалните задължения се свеждат до броене на секундите до края на 8- часовия работен ден, то значи, че най-разумното решение се нарича „подаване на предизвестие.” Мъчение е да се отделят толкова часове в правене на нещо, което хич не е твоето.
8. Чакаш автобуса за една спирка, когато на таблото пише 15 минути
За толкова време можеш да се прибереш три пъти. А и ходенето пеш е полезно.
9. Деструктивна критика
Има една категория хора, на които винаги нещо не им достига. И не, не у тях, те не са самокритични, тъй като това безспорно има своите позитиви, те са критици на останалите. Все пак да уточня – критиката, когато е градивна такава и идва от компетентни лица в съответната област, е много важна, защото дава стимул за развитие и насочва в правилна посока.
Говоря за онази куха критика, която е по-скоро за спорта, за смазване на събеседника и за някакво изкривено лично задоволство, вероятно градящо се на сериозни комплекси. Това, ако не е времево разхищение, здраве му кажи.
10. Полагаш усилия там, където те не се ценят
Усилията са основното средство за успех. Всички искаме да бъдем успешни, нали? Но и в личен и в професионален план, отношението е повече от задължително да бъде двустранно, това се подразбира. А колкото и усилия да положиш, дори да си най-подходящият кадър, най-отзивчивият приятел, ако човекът отсреща не смята така, или по-скоро не желае да го направи, всяко елементарно действие и минималистично усърдие се обезсмисля до болка.
Времето било пари. Всъщност е такова, каквото го виждаш. Ако го възприемаш като средство, обречено е. Времето може да побира в себе си най-хубавото и най-лошото. Най-красивите емоции, които ти се иска да превъртиш още трийсет пъти. И най-страшните, които, ако можеше, щеше да предотвратиш.
Общото и за двете е, че никога няма да се върнат и от нас зависи дали ще създадем атмосфера, благоприятна за възникване на още приятни моменти и колко ще се пазим от огъня, за да не се налага да търпим и да ни боли. И все пак, и така да стане, времето лекува.
Михаела е възпитаник на НГДЕК, откъдето всъщност е и афинитетът ѝ към литературата, писането и културата. Занимава се с танци от тринайсет години и много харесва джаз музиката и класическата литература.
