Столетия наред неграмотността е съвсем нормално явление, а грамотните хора са по-скоро изключение.
В наши дни образованието е един от основните стълбове на проспериращите общества.
Но как всъщност са възникнали буквите?
1. Първо беше рисунката
От още по-стари времена датират рисунките, използвани като средство за комуникация. Световно известни са онези близо 2 000 изображения, издълбани в пещерата Ласко в Южна Франция преди повече от 20 000 години. Изследователите смятат тези рисунки, изобразяващи живота на хората от каменната ера, за първи предшественици на писмеността.
2. Азбука с 50 хиляди знака
Първите следи от писменост в Китай археолозите открили върху едри говежди кости. Знаците са издълбани цели 1400 години преди Христа. Днес китайската писменост се състои от около 50 000 знака. Ако познавате поне 3 500 от тях, ще разберете 98 процента от написаното. На учениците са нужни поне няколко години, за да ги усвоят.
3. От „крак“ до буква
Най-старите писмени знаци са открити в Месопотамия, днешен Ирак. Около 3 300 години преди Христа шумерите създават т.нар. клинообразно писмо. С помощта на остър камък те издълбават знаци върху глинени плочи. Символът за „крак“, например, първоначално изобразявал само тази част от човешкото тяло. След това започнал да се използва и за думата „ходя“, а накрая се превърнал в една-единствена буква.
4. „Учи, за да не работиш“
Египтяните наричали писмеността си „божествени думи“, на които приписвали магически свойства. Терминът „йероглиф” идва от гръцки и означава „свещени вдлъбнатини”. Сред египтяните само малцина умеели да пишат. Тези хора се радвали на голямо уважение. Запазена е една показателна поговорка: „Ако станеш писар, ръцете ти ще са чисти, а кожата – гладка„.
5. Потъналата тайна на маите
Голям брой стари надписи не са разшифровани и до днес. Високоразвитата култура на маите е безпощадно заличена от испанските конкистадори. През 1562 епископ Диего де Ланда наредил да бъдат унищожени множество олтари, изображения и текстове. Оцелели едва четири ръкописа. Засега археолозите са разшифровали само няколкостотин знака, с които трудно могат да решат загадката на изчезналата цивилизация.
6. Латиницата
Латинската писменост завладява света по времето на Римската империя. В основата ѝ стои гръцката азбука, която римляните пригаждат към нуждите си, като допълват буквите G, Y и Z, а W е добавено като 26-а буква чак през Средновековието. Латинската азбука е най-разпространената в целия свят.
7. На кирилица пишат стотици милиони
Кирилицата стана трета официална азбука в ЕС след приемането на България в Общността през 2007 година. Заедно с глаголицата, тя е използвана при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилица използват още руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският, монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
8. Писменост според нуждите
Днес са познати около 100 азбуки. При арабската писменост съществуват дори две форми – една за практическа употреба и друга за калиграфска украса. А пък староеврейската писменост се е използвала само в религиозни текстове. Това се променя едва след основаването на израелската държава, когато староеврейският става официален книжовен език.
9. От Гутенберг до хавайското училище
В този музей в Майнц се намира най-старата книга в света – Библията. През 1452 година Йоханес Гутенберг изобретява печатарската преса, с чиято помощ отпечатва Светото писание. За да подготви 200 екземпляра, му трябвали цели две години. Без неговото изобретение днес нямаше да има нито книги, нито учебници. На хавайските ученици им е най-лесно – тяхната азбука се състои от само 12 букви и 1 символ.
10. От перото до клавиатурата
Векове наред човекът пише на ръка, но индустриалната революция значително го облекчава. След епохата на перото, първо се появяват писалките, после химикалите, а успоредно с тях и пишещата машина. Тя се произвежда в различни варианти според спецификата на езика. А нечетливите ръкописни писма, с които хората се мъчили столетия наред, остават в миналото. Но там остава и красотата на ръкописа.
Въпреки технологичния напредък хората продължават да пишат на хартия и да печатат книги. Докато не се появява компютърът. Доскоро използван предимно в науката, днес вездесъщият персонален компютър е част от всекидневието. С бинарните кодове настъпва нова ера на писмеността. Единствено програмистите се оправят в кашата от единици и нули, докато на нашите екрани излиза добре познатата ни азбука.
Технологичният прогрес често ни кара да забравим, че образованието е истински дар. Над 780 милиона души по цял свят не могат да четат и да пишат. Повечето от тях живеят в Индия и Африка, а най-засегнати са жените.
