София – столицата на България. Голям град, който не може да побере масата, която напира да се нарече „столичанин“. Голям град, в който колите са повече от хората, новите блокове израстват за дни и нищо почти никога не е довършено, но със сигурност е хубаво!
И въпреки всичко София е обаятелна – с историята си, с малките улички, с многото паметници, с парковете си, с разнообразието и тайните си. Запознайте се с 10 любопитни факта за столицата ни.
1. Името
Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис. Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика. Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец (Срѣдецъ). То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика.
През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“. След 1878 година, с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София.
2. Обявяването за столица
На 3 април 1879 година София е обявена за столица на независимата българска държава на заседание на Учредителното събрание в Търново. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциала за икономически растеж.
Когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според първото официално преброяване на столичани през 1880 година, жителите на София са 20 856. От тях 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли от други места.
3. Богатството
През 1882 година София имала 54 чешми (21 с изворна вода и 33 с речна вода). Начало на модерно водоснабдяване било поставено след 1885 година, когато бил направен резевоар и положен 37 км водопровод от чугунени тръби. През 1907 година била каптирана витошката вода, а през 1924-1934 година бил построен рилският водопровод.
Столицата е богата на минерални води. Първите селища тук са възникнали и са се развивали благодарение на минералните извори. Софийските минерални извори са 49 от осем типа хидротермални зони с общ дебит 480 л/сек. и температура от 30 до 90 градуса. Имат голяма дълбочина и водите им са защитени от замърсяване.
4. Електричеството
Първата електрическа крушка в София светва в Градската градина, през 1879 година, когато паркът е официално осветен за тържественото пристигане на княз Батенберг. Като резултат 1/3 от първия бюджет на столицата отива изцяло за осветление.
5. Подземните пътища
240 километра е приблизителната дължина на тунелите, които прорязват София. Никой не знае със сигурност кога и от кого са били направени. В тази цифра не се включват изкопите за метро, бомбоубежищата, подземните военни обекти, покритите корита на реките. Толкова са само така наречените проходими колектори. По тях, практически под земя, може да се стигне до всяка точка на столицата.
До началото на 90-те години подземните комуникации са един от най-строго охраняваните обекти в държавата. Тунелите са с височина 2,10-2,30 метра. Минималната им ширина е 80 сантиметра, но има и значително по-просторни. На 16 метра под земята е най-големият тунел в София. Намира се в Лозенец и продължава около 4 километра. Това е единственият тунел, който има подземна желязна линия. По нея не може да мине влак, а само ниски вагонетки.
6. Гербът
София се сдобива със свой собствен герб едва през 1900 година по повод участието си във Всемирното изложение в Париж. Това се случва след специално разпореждане на княз Фердинанд. Въпреки че чл. 58 от Търновската конституция забранява съществуването на каквито и да било гербове и отличия, Общинският съвет на столицата решава да се направи герб.
7. Девизът
През 1911 година Хараламби Тачев добавя към герба лентата с девиза „Расте, но не старее“. Първоначално текстът бил „Расте, не старее“, като бил заимстван от девиза на герба на Париж – „Fluctuat nec mergifuz“ („Плава, не потъва“). Когато кмет е Ради Радев (1915-1918) обаче, някой преброил буквите и казал, че са тринадесет, затова се решило да се прибави „но” и буквите да станат петнадесет.
8. Кметовете
Трима кметове на София са убити по време на управлението си. Това са Крум Попов, Паскал Паскалев и Георги Маджаров. От Освобождението до днес е управлявана от 60 кмета. Трима от тях са били и държавни глави – Димитър Петков, Тодор Живков и Стефан Софиянски. Братът на Иван Вазов – генерал Владимир Вазов – е кмет на София от 1926 година до 1932 година. При неговото управление градът става една от най-зелените столици в Европа.
9. Статуята
Статуята в центъра на столицата, наречена „Света София“, е 26-метров монумент, езическа алегория на християнската светица, поставен в чест на настъпването на третото хилядолетие. Статуята е предмет на множество спорове и дори не е благословена или осветена от православен свещеник. Дело е на скулптора Георги Чапкънов и е определена от църквата като несъответстваща на каноните.
10. Разположението
В София се пресичат три трансевропейски транспортни коридора – номера 4 (Берлин – Прага – Будапеща – Арад – Видин – София – Пловдив – Истанбул); 8 (Дуръс – Тирана – Скопие – София – Пловдив – Бургас); и 10 (Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – София – Пловдив – Истанбул).
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
Истинското име на града е СРЕДЕЦ. За благозвучие, неговите граждани са се наричали Серди, вместо Средци… Името Средец по късно преминава в Сердица, както при думите среда – сердце. Изписано на латиница Сердица става Serdica, а по-късно е „побългарено” на СердиКа. В латинския език, C пред е-звук или и-звук се чете не като к, ами като ц.
Във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на 14 век, областта и жителите се наричат и Средечки.
В науката филологията се обяснява добре как се променя мястото на гласните и от СРЕДА се получава СЕРДА.
София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.През 1879 година се разгаря и спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име СРЕДЕЦ. НАДДЕЛЯВА ОБАЧЕ СТАНОВИЩЕТО НА РУСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, т. е. на руския губернатор Алабин И НОВАТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ …..СЕ НАРИЧА ОФИЦИАЛНО с гръцкото име СОФИЯ. Явно името СРЕДЕЦ не е влизало в руските планове за ТРИБУТАРНОТО княжество България.