За някои Робърт Опенхаймер е просто “Опи”, но за други е “американският Прометей”, “бащата на атомната бомба” и “унищожителят на светове”. Владее шест езика – гръцки, латински, френски, немски, холандски, който научава за шест седмици, и древния индийски език санскрит. Пръв предвижда съществуването на черните дупки.
Рисува, пише стихове, а една от творбите му се появява в брой на литературното списание на Харвард “Hound & Horn”. Получава три номинации за Нобелова награда по физика, но никога не я печели. Най-голямото му постижение се оказва неговото най-голямо проклятие, а най-интересното от живота му ще разберете от статията.
1. Родителите
Бащата – Джулиъс Селигман Опенхаймер, е роден в Ханау, когато все още е част от провинция Хесен-Насау на Кралство Прусия. Като тийнейджър се отправя към Съединените щати без да знае и думичка английски, без пари и висше образование. Нает е да работи в текстилна компания, а след десет години вече е изпълнителен директор там. Започва да се занимава с внос на текстил в САЩ и натрупва солидно състояние. Майката – Ела Фридман, също е еврейка ашкенази от германски произход и художничка. Семейната колекция от произведения на изкуството включвала творби на Пабло Пикасо, Едуар Вюйяр и поне три оригинални картини на Винсент ван Гог.
2. Раждането
Джулиъс Робърт Опенхаймер е роден в Ню Йорк на 22 април 1904 г. През 1912 г. семейството му се мести в апартамент на “Ривърсайд Драйв”, близо до Манхатън. Районът е известен с луксозните имения и градски къщи. Робърт има по-малък брат – Франк, който също става физик.
3. Камъните
От дете се интересува от кристалите заради тяхната структура и способността им да поляризират светлината. Още на 10-годишна възраст изучава минерали, физика и химия. Чрез пишещата машина вкъщи успява да осъществи дълга корепоснеднция с Нюйоркския минералогически клуб. Членовете му са толкова впечатлени от знанията му, че го канят да изнесе лекция, без да знаят, че Робърт е само момче. Моли баща си да обясни на клуба този факт, но той го насърчава да посети събитието. Геолозите са изумени, когато разбират, че през цялото време са общували с 12-годишен, но настояват той да изнесе лекцията. Джулиас не се поколебава, а речта му е посрещаната с бурни аплодисменти.
4. Болестта
Завършва трети и четвърти клас за една година и пропуска половината от осми. Завършва през 1921 г., но по-нататъшното му образование е забавено с една година поради пристъп на колит, получен по време на семейна ваканция в Чехословакия. Възстановява се в Ню Мексико. Постъпва в Харвардския колеж през 1922 г. на 18-годишна възраст. За да компенсира забавянето, причинено от болестта му, той взима по шест дисциплини всеки срок вместо обичайните четири. Приет е в бакалавърското почетно дружество “Phi Beta Kappa”. Завършва Харвард през 1925 г. след само три години обучение и с пълно отличие.
5. Връзките
През 1926 г. започва връзка с Джийн Татлок – дъщеря на професор по литература в Бъркли и студентка в Медицинския факултет на Станфордския университет. Три години по-късно се разделят и същата година той се запознава с Катрин “Кити” Пунинг – студентка и бивш член на комунистическата партия. Тя е с два брака зад гърба си и омъжена за Ричард Харисън – лекар и медицински изследовател. Няколко месеца след запознанството им, тя вече е бременна, а мъжът ѝ научава новината лично от Робърт. Разводът минава доста цивилизовано. На 1 ноември 1940 г. се развежда с Харисън в Рино, Невада, и се омъжва за Опенхаймер. Първото им дете – Питър, се ражда през май 1941 г., а второто – Катрин, се ражда на 7 декември 1944 г. По време на брака си Опенхаймер подновява аферата си с Татлок. Джийн се самоубива на 4 януари 1944 г. Не след дълго Робърт се впуска в афера с Рут Толман – психоложка и съпруга на неговия приятел Ричард Толман. Въпреки това Кити е най-големият му довереник и остава с него до края на живота му.
6. Студентите
Ученият е толкова магнетичен и с невероятната дарба да описва науката с красиви изречения, че всичките му студенти го обожават. Някои от тях са толкова обсебени от Робърт Опенхаймер, че започват да се обличат и да се държат като него. Носят същия сив костюм като неговия, същите черни обувки, пушат любимите му цигари “Честърфийлд” и имитират странните му маниери. Стига се дотам, че получават прякора “ним-ним момчетата”, защото старателно имитират дори и ексцентричното тананикане на любимия си преподавател.
7. Бомбата
На 9 октомври 1941 г. Франклин Д. Рузвелт започва програма за разработване на атомна бомба два месеца преди Съединените щати да влязат във Втората световна война. На следващата година Опенхаймер се присъединява към така наречения проект “Манхатън” и се озовава начело на екипа от учени, разработващи атомната бомба в Лос Аламос. Тя е изпитана за първи път рано сутринта на 16 юли 1945 г. в сухия басейн на южната част на Ню Мексико. Ученият кръщава този опит “Тринити”, като се позовава на сонет на английския ренесансов писател Джон Дон, чиито стихове са известни с това, че сливат свещеното и обикновеното. Само няколко седмици след теста, атомни бомби сравняват със земята Хирошима и Нагасаки. На 6 и 9 август тези градове престават да съществуват.
8. Борбата
Робърт Опенхаймер продължава да работи като консултант на правителството на САЩ по ядрените оръжия, но постоянно предупреждава за тяхната разрушителна сила. Когато през 1949 г. Съветският съюз се сдобива със своя атомна бомба, Опенхаймер и неговата група научни съветници се противопоставят на предложението САЩ да отговорят с водородна бомба, хиляда пъти по-мощна от атомните бомби, хвърлени върху Япония. Противопоставянето му проправя пътя към политическо изпадане в немилост. В реч от 1953 г. той сравнява ядрените способности на Съединените щати и Съветския съюз като “два скорпиона в бутилка, всеки от които може да убие другия с цената на собствения си живот”. След тази реч администраторът на Комисията за атомна енергия Луис Щраус съобщава на Робърт, че разрешението му за сигурност е отменено и го моли да подаде оставка. Ученият отказва и настоява да се защити, но губи делото и преживява голямо унижение. Дори е обявен за заплаха за сигурността на държавата.
9. Смъртта
Страстен пушач е през целия си живот. Диагностициран е с рак на гърлото в края на 1965 г. След неуспешна операция претърпява и неуспешно лъчелечение и химиотерапия в края на 1966 г. На 18 февруари 1967 г. умира в съня си в дома си в Принстън на 62 години. Погребението му се състои седмица по-късно в кампуса на Принстънския университет. На службата присъстват 600 негови научни, политически и военни сътрудници. Тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат от Кити около къщата им в Сейнт Джон.
10. Признанието
Учени и активисти прекарват десетилетия, настоявайки правителството да изчисти името на Робърт Опенхаймер. През септември 1957 г. Франция го прави офицер от Ордена на почетния легион, а на 3 май 1962 г. е избран за чуждестранен член на Кралското общество във Великобритания. Още преди смъртта му, през 1963 г., правителството на САЩ му връчва наградата “Енрико Ферми” като жест на политическа реабилитация. Едва през 2022 г., 55 години след смъртта му, на 16 декември, Министерството на енергетиката на САЩ официално отменя решението си от 1954 г. да го лиши от разрешителното му за достъп до класифицирана информация и потвърждава лоялността на Опенхаймер към страната.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
