Ран Босилек е най-обичаният от малки и големи деца български творец. Самият му псевдоним носи усещането за ухание, цвят и вечност.
Точно такива са и неговите произведения – изпълнени с любимите аромати от детството, весели, цветни и повече от вечни. В центъра им са децата и тяхното възпитание и израстване. Той се стреми да посее у тях възможно най-много добродетели по забавен и лесен за възприемане начин.
Големият автор умира на 8 октомври 1958 година, но приказните му уроци остават в нас завинаги. Още любопитни факти за повелителят на българското творчество за деца, ще намерите по-долу.
1. Раждането
Генчо Станчев Негенцов се ражда на 26 септември 1886 година в Габрово. Има двама братя и две сестри. Единият му брат е д-р Христо Негенцов – професор по педагогика. Другият му брат – Никола Негенцов е създател на метеорологията във Военно-въздушните сили. Сестра му Цанка е учителка. Той е най-близък с другата си сестра – Пенка.
2. Родители
Баща му – Станчо, е дребен занаятчия и опълченец от Освободителната война. Много трудолюбив и благ човек. Умира, когато момчето е на седем години. Майка му – Мария, остава вдовица с пет деца. Въпреки всекидневната борба с бедността, тя намирала време да им разказва увлекателно народни приказки.
3. Звездица
Когато е във второ отделение, русокосата учителката на трето отделение им показва списание “Звездица”, четейки странички от приказката “Чудната кутийка”. Прочела ги толкова хубаво, че всички герои оживели пред малкото момче.
Вървейки към дома, той не спирал да мисли как да намери два лева, за да получава списанието. Знаел, че майка му не може да му даде толкова пари. На сутринта станал рано и тръгнал към пазарището, защото чувал, че там хората често намират изгубени пари. Така ходил няколко пъти до пазара, но безуспешно.
Когато се върнал в къщи, майка му го попитала, къде е ходил толкова рано и синът ѝ ѝ разказал всичко. Казала му, че напразно е търсил по улицата и още същия ден го завела у техни роднини, които държали гостилница.
4. Детството
Така, в желанието си да спечели пари за книги и да помага на семейството Генчо и брат му Никола заработили в хана на Спас Христов. Двамата помагали в почистването и обслужването на клиентите, събирали сливи за варене на ракията, поддържали огъня на казана. Продавали балкански ябълки и круши. Ходели дори да мият черва от животни.
5. Пожарът
При един голям пожар в махалата Генчо и Никола се хвърлят да гасят. Генчо спасява първо книгите в двете къщи, но едва не ослепява. Години след това, когато заминава за Брюксел, лекар – баща на дете, на което писателят преподава аритметика, го излекува успешно.
6. Семейството
Писателят се запознава с бъдещата си съпруга Райна още в ученическите си години в Габрово. Когато той заминава да следва в Брюксел, а тя – във Франция, двамата си обещават да се чакат. Две години след женитбата си с Райна Корнажева и една след раждането на сина им – Босилко, заедно със свой познат зъболекар построяват двуетажна семейна къща, в която семейството живее до неговата смърт.
7. Другите професии
През 1904 година завършва Априловската гимназия в Габрово. Веднага след това, в продължение на няколко години работи като учител. Именно за своите малки ученици той пише първото си детско стихотворение “На косичка”, публикувано в списание “Светулка”.
Когато решава да учи за висше образование, отива в Софийския университет, където следва Славянска филология. Няколко години след това завършва право с докторат в Брюксел, Белгия. Намира си работа като адвокат и работи като такъв цели осем години, но любовта му към децата е толкова голяма, че той решава да им се отдаде изцяло и да продължи да пише за тях. Става редактор в списание “Светулка”, след това и във вестник “Врабче”, а по-късно и в издателство “Хемус”.
8. Бялото облаче
В Белгия от носталгия към дома и близките си пише “Облаче ле, бяло”. Текстът се превръща в символ на българските емигранти. А по-късно, прибрал се в България, самият Ран Босилек обича да си прави импровизирани анкети сред случайно срещнати хора на улицата. Той ги питал дали знаят кой е написал “Облаче ле, бяло”. Когато му отговорели, че това е народна песен, бил доволен и казвал, че по-голямо признание не може да има.
9. Заслугите
Има над 200 книги, преразказва български, руски, японски, индийски, шведски, норвежки народни приказки, превежда или адаптира творби от световната литературна класика – на Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир. Активно участва при съставянето на устава, учредяването и работата на първото Дружество на детските писатели.
Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата “Неродена мома” с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на издателство “Хемус”, печели престижната международна награда “Шумейкър” на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.
10. Почитта
През 2016 година, по повод 130 години от рождението на твореца, скулпторът Адриан Новаков издига бронзова фигура на дете, разгърнало книга. Поглед в малчугана е вперил котаракът Татунчо. Така се е казвало любимото коте от детството на писателя, с което той обичал да играе, а после го вгражда и в творчеството си.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
Коментари