Кърт Вонегът е един от най-значимите американски писатели на XX век, известен с черния си хумор, сарказма и критичния поглед към човешката природа. Животът и творчеството му са изпълнени с необичайни подробности, а личността му е също толкова интересна, колкото и романите му.
Страстен пушач е почти през целия си живот, като сам признава, че цигарите са негов постоянен спътник както по време на писането, така и в ежедневието. Ставал рано, за да работи няколко часа на стара пишеща машина „Smith-Corona“, след което плувал, приготвял закуска и отивал на разходка.
Любителят астроном Чарлз У. Джуелс кръщава астероида, който открива на 11 ноември 1999 г., „25399 Vonnegut“, в негова чест. Кратер на планетата Меркурий също носи неговото име.
Вонегът е въведен в Залата на славата на научната фантастика и фентъзито през 2015 г. Още любопитни факти за автора сме събрали в следващите редове.
1. Произходът
Прадядото по бащина линия, Клеменс Вонегът, емигрира от Германия в Съединените щати. Напуска Бремен през 1850 г., за да започне нов живот в Индианаполис, щата Индиана. Клеменс е добре образован, говори няколко езика и скоро се превръща в уважаван търговец и обществен деятел.
Той основава фирма за търговия с железария – „Vonnegut Hardware Company“, която по-късно се превръща в една от най-успешните компании в региона. Освен това е един от съоснователите на германската школа в Индианаполис, както и активен член на местната интелигенция. Влиянието му върху града било толкова значимо, че улица и училище в Индианаполис по-късно са наречени на негово име.
Неговият син, Бернард Вонегът, се изявява като архитект. Той проектира редица обществени и жилищни сгради в Индианаполис, включително и такива, които днес се считат за исторически забележителности. Бернард се жени за Нанси Либер. Семейство Либер също е с немски корени и притежава голяма пивоварна. Тяхната компания – „Lieber Brewing Company“, е символ на германската емигрантска култура в Средния запад.
2. Родителите
Бащата, Кърт Вонегът-старши, е изтъкнат архитект. Работата му се отличава с интерес към европейските модернистични течения, особено към немския Баухаус и американския функционализъм. В Индианаполис Кърт-старши проектира редица обществени и жилищни сгради, както и частни домове, известни със своята елегантност и практичност.
Майката, Едит София Либер, произхожда от същото богато и влиятелно семейство, от което и баба му. Едит е израснала и живяла в лукс и комфорт, получила е добро образование и била страстна почитателка на литературата и изкуството.
Бракът между двамата още повече утвърждава връзката между двете влиятелни германско-американски фамилии, които дълго време са част от елита на Индианаполис.
3. Раждането
Кърт Вонегът е роден в Индианаполис на 11 ноември 1922 г. Едит преживява трудно раждането, тъй като страда от тревожност. Интересен факт е, че датата на раждане – 11.11.22, често се цитира в биографиите му като символ на неговата склонност да търси ред и смисъл в хаоса.
Има по-голям брат, Бернард, и по-голяма сестра, Алиса. Семейството живее в просторна къща в богатия квартал Бътлер-Таркингтън и води социален живот на високо ниво.
4. Промяната
Но всичко се променя с настъпването на Голямата депресия през 1929 г. Архитектурният бизнес на Вонегът-старши рухва, защото почти никой не може да си позволи да строи нови сгради, а поръчките секват. Пивоварната на семейство Либер също претърпява катастрофа, силно засегната от Сухия режим. Двете богати фамилии изведнъж обедняват.
Кърт-старши става мрачен и отдръпнат човек, който не може да преодолее чувството за провал. Едит преживява особено тежко загубата на социалния си статус и удобствата, с които е израснала. Развива депресия и все по-често се обръща към алкохола и успокоителните.
Трагедията настъпва през май 1944 г., когато Едит се самоубива, приемайки свръхдоза приспивателни. След смъртта ѝ Кърт-старши се затваря още повече в себе си и води скромен живот до смъртта си през 1957 г. Той никога не възстановява предишния си професионален успех.
5. Детството
Още като дете Кърт проявява любопитство и чувство за хумор, което ще остане негова запазена черта. Семейството му го нарича „малкия философ“, защото обича да задава въпроси за живота, смисъла и Бога.
Прекарва много време сам – чете, рисува и наблюдава хората. Обича научните експерименти и мечтае да стане химик или инженер.
Посещава „Shortridge High School“, където започва да пише за училищния вестник „The Shortridge Daily Echo“, който излиза всеки ден. Именно там публикува първите си текстове и открива радостта от писането.
6. Войната
Когато избухва Втората световна война, Кърт е млад студент в Корнелския университет, където изучава биохимия. През 1943 г. напуска университета и се записва доброволец в армията на САЩ. Изпращат го първоначално в учебен лагер в Кентъки, а след това в Европа като част от пехотно подразделение.
През декември 1944 г. участва в една от най-кървавите операции на войната – битката при Булдж в Ардените. Това е последната голяма офанзива на германската армия срещу съюзниците. В хаоса на боевете Вонегът е откъснат от своята част и пленен от германците.
Пленниците са отведени в Германия, където са подложени на месеци студ, глад и принудителен труд. Кърт е изпратен в лагер за военнопленници в Дрезден, където работи в склад за месо и хранителни продукти – в сградата „Schlachthof-Fünf“ („Кланица № 5“).
На 13 февруари 1945 г. преживява едно от най-опустошителните събития на XX век – бомбардировката на Дрезден от британската и американската авиация. За няколко часа градът е практически изтрит от лицето на земята – над 25 000 цивилни загиват, хиляди сгради са разрушени. Кърт оцелява единствено защото по време на атаката е заключен с други пленници в подземието на „Кланица № 5“.
След края на бомбардировките пленниците са изведени навън и принудени да събират и кремират телата на загиналите. Вонегът е освободен през май 1945 г., след капитулацията на Германия. Тежи по-малко от 60 кг.
Връща се в Съединените щати, където научава, че майка му Едит се е самоубила малко преди края на войната. След завръщането си е награден с „Пурпурно сърце“ – военен орден, който се връчва на войници, ранени или пострадали по време на служба.
7. Работата
Вонегът се изправя пред трудната задача да изгради живота си отначало. Подобно на много млади американци след войната, той използва Закона за правата на ветераните, който дава възможност на бившите войници да учат с държавна подкрепа. Записва се в Чикагския университет, където изучава социология и антропология, но скоро се налага да напусне и да започне работа.
Получава позиция в корпорацията „General Electric“ – една от водещите индустриални компании в САЩ. Там работи като публичен информационен офицер – пише статии и доклади за научните постижения на инженерите и учените от компанията.
Преди да се отдаде изцяло на писането, пробва и други занимания. След напускането на „General Electric“ работи известно време като учител по английски, а след това – като търговец на автомобили „Saab“ в Кейп Код, Масачузетс.
Междувременно започва да пише разкази за списания като „Collier’s“, „The Saturday Evening Post“ и „Galaxy Science Fiction“. Първите му публикации излизат в края на 40-те години и му носят скромен, но стабилен доход.
За кратко е нает и в списанието „Sports Illustrated“, по време когато издателите експериментират – първо с наемането на спортни фенове, които не могат да пишат, а после с писатели, които не се интересуват особено от спорт. Вонегът е сред последните и първата му задача е да отрази история за състезателен кон, който прескача ограда и бяга. Взира се с часове в празната страница и написва едно-единствено изречение: „Конят прескочи шибаната ограда.“ След това напуска.
8. Връзките
След завръщането си от войната Кърт се жени за Джейн Мари Кокс, която познава още от детската градина. Имат три деца – Марк, Едит и Нанет. Бракът им първоначално е изпълнен с любов, взаимна подкрепа и интелектуално партньорство.
Но съдбата ги подлага на огромно изпитание. През 1958 г. сестрата на Кърт, Алиса, умира от рак само един ден след смъртта на съпруга ѝ, Джеймс, който загива в железопътна катастрофа. Трите им деца – Джеймс, Стивън и Кърт – остават сираци. Без колебание Кърт и Джейн решават да ги осиновят и отгледат като свои.
По-късно към тях се присъединяват и две момичета, които двамата приютяват за известно време – Лили и Нани, приятелки на техните деца, чиито семейства са в тежко положение. Джейн се обръща към религията и медитацията, докато Кърт остава скептик и атеист. Между тях се появяват различия, които с времето стават непреодолими.
През 1971 г. те се разделят, а през 1979 г. официално се развеждат след повече от три десетилетия брак. След развода си Кърт се жени повторно за известната фотографка и писателка Джил Кремец. Двамата се запознават в Ню Йорк в началото на 70-те години, а връзката им е едновременно страстна и трудна. Джил е с 25 години по-млада от него, но между тях има силно интелектуално и емоционално привличане.
Те осиновяват дъщеря – Лили Вонегът, родена през 1984 г. Вонегът живее с Джил и Лили в Ню Йорк до края на живота си, поддържайки близки отношения и със своите по-големи деца, макар че отношенията им понякога са трудни.
9. Романът
„Кланица №5“ е без съмнение най-известното произведение на Вонегът, а също и най-противоречивото му. Авторът работи върху него повече от две десетилетия, защото не успява да намери език, с който да изрази травмата си от бомбардировката на Дрезден. След публикуването му през 1969 г. романът е забраняван и оспорван многократно.
Книгата е оценена като една от най-забраняваните книги на XXI век и е премахната от няколко училища в САЩ. В края на 60-те и 70-те години, когато страната е раздирана от конфликта във Виетнам, мнозина смятат, че романът подкопава патриотизма и оспорва моралните устои на нацията. Освен това критиците го обвиняват във вулгарност, богохулство и неморалност, тъй като съдържа нецензурен език, сцени на сексуалност и цинично отношение към религията и героизма.
В малки градове и консервативни щати родителски организации настояват романът да бъде премахнат от учебните програми, а училищни съвети започват да го забраняват. Един от най-известните случаи се развива през 1972 г. в град Дрейк, щата Северна Дакота, където училищният борд не само забранява романа, но и нарежда екземплярите му да бъдат изгорени в училищното котелно помещение. Подобни забрани се появяват през 70-те и 80-те години и в други щати – Оклахома, Мисури, Кентъки, Айова, Арканзас. Дори и през XXI век романът временно е премахван от училищни библиотеки, включително в Мисури и Мисисипи.
„Кланица №5“ не е била забранявана само в Съединените щати. През 70-те години, по време на апартейда, е забранен и в Южна Африка, тъй като властите смятат, че посланието му против насилието и властта може да подтикне младите хора към бунт. В някои училища в Канада книгата временно е премахната заради „неприличен език“, а в Чехословакия и други страни от социалистическия блок е ограничавана от цензурата, защото се възприема като западна критика на идеологията и политическата власт. Така романът се оказва нежелан както от консервативните, така и от тоталитарните режими.
Но именно забраните превръщат „Кланица №5“ в културен феномен. Младите хора започват да я четат тайно. През 1972 г. романът е филмиран от Джордж Рой Хил, а с годините става класика, изучавана в университети и литературни програми по целия свят. През 1998 г. списание „Modern Library“ включва „Кланица №5“ сред стоте най-добри англоезични романа на XX век, редом до Хемингуей и Джордж Оруел.
10. Смъртта
В края на 70-те и началото на 80-те години здравословното му състояние започва да се влошава – страда от сърдечни проблеми, диабет и хронични болки. Въпреки това продължава да пише книги, есета и да участва в лекции и публични изяви.
Изпада в тежка депресия, частично поради натрупаните здравословни проблеми, а частично заради загубата на близки приятели и усещането за края на собствената си жизнена енергия. През 1984 г. прави опит за самоубийство чрез свръхдоза хапчета и алкохол. Оцелява благодарение на бързата намеса на семейството и медицинската помощ.
Кърт Вонегът умира на 11 април 2007 г. в Манхатън, Ню Йорк, на 84 години. Причината е усложнения от черепно-мозъчна травма, получена след падане в дома му. Травмата настъпва, след като той настъпва каишката на кучето си и пада по стълбите пред дома си. След падането е в съзнание, но със сериозни мозъчни наранявания и не успява да се възстанови.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
