10 любопитни факта за Меркурий

Меркурий – една от планетите в нашата Слънчева система. За нея учените не знаят много, тъй като е все още слабо изучавана. Това, което се знае обаче е наистина любопитно.

Меркурий се отличава от другите планети в Слънчевата система с голямото си метално ядро – то заема 85 процента от радиуса му. За сравнение ядрото на Земята е само половината от радиуса ѝ.

Планетата се завърта около Слънцето за 88 дни, а на всеки 116 дни минава между Земята и него. Заради наклона на орбитата ѝ спрямо тази на Земята обаче в повечето случаи изглежда, че е под или над Слънцето.

Планетата носи името на римския бог, покровител на търговците, аналог на древногръцкия бог Хермес, син на Зевс и Мая, защитник на пътниците и бог на крадците.

В астрологията планетата олицетворява ум, интелект, общуване, комуникация, умствени и сетивни възприятия, бързина, сръчност, образование. Ето още 10 интересни факта за планетата Меркурий.

10. На една ръка от Слънцето

Меркурий е най-близката планета до Слънцето. Разстоянието между тези два обекта е не повече от 58 милиона километра – нищожно малко разстояние, от космическа гледна точка.

9. Най-малката

От осемте планети в Слънчевата система, Меркурий е най-малката. Диаметърът на екватора ѝ е три пъти по-малък от този на Земята. Все пак, това не пречи на тази планета “бебе” да бъде една от петте в Слънчевата система, които могат да се видят с невъоръжено око в нощното небе.

8. Висока плътност

Планетата е считана за една от най-плътните в Слънчевата система. Тя се нарежда на второ място по този показател, след Земята. По-малката маса на Меркурий прави силата на гравитацията ѝ само 1/3 от земната. С други думи тяло, което тежи 100 килограма на Земята, там ще тежи около 38 килограма.

7. Хълмиста повърхност

Повърхността на планетата много наподобява лунната. Подобно на земния спътник, и Меркурий е покрит с тънък пласт минерали. На планетата има обширни равнини, стръмни скали и много хълмисти райони.

6. Гейзери

В миналото на Меркурий периодично са изригвали гейзери, които обаче нямат много общо с познатите на Земята – изригват не вода, а водород. При оформянето на планетата голямо количество водород е било разтворено в разтопеното желязо. След като започва да изстива, водородът изригвал навън като гейзер.

5. Огромни кратери

Повърхността на планетата е осеяна с огромни кратери, образувани при падането на различни видове комети и метеорити, които са оставили своя отпечатък върху планетата. Най-голямата забележителност на повърхността на Меркурий, от картографираната част, е басейнът “Калорис”, който представлява огромен кратер с диаметър приблизително 1350 км. Трудно може да си представим силата на удара, който е станал причина за образуването му.

4. Атмосфера

Вместо значителна атмосфера, Меркурий притежава ултра тънка “екзосфера”, която се състои от атоми, издигани от повърхността му от слънчевата радиация. Те обаче бързо изчезват в космоса, издухвани от слънчевия вятър. Екзосферата се състои от 42% кислород, 29% натрий, 22% водород, 6% хелий, 0,5% калий.

3. Гости от Земята

В цялата история на човечеството Меркурий е посещаван само два пъти от наземни обекти. “Mariner 10” е първият апарат изпратен да изучи две планети. На път за планетата, космическата сонда прави снимки и научни измервания на Венера. Докато лети близо до втората планета, гравитацията ѝ привлича сондата, като я ускорява. По този начин “Mariner 10” достига Меркурий за по-малко време и по-малък разход на гориво, отколкото ако беше изстреляна направо от Земята. През 2004 година САЩ изпращат сондата “Messenger”. Тя преминава покрай Меркурий два пъти – през 2008 и 2009 година, след което се установява на орбита около планетата. Сондата има за задача да картографира повърхността на планетата, изучавайки състава, вътрешната структура и магнитното поле на планетата.

2. Планета, без откривател

Към момента няма отговор кой точно е откривателят на Меркурий. Планетата се вижда от Земята с просто око, затова данни за нея са известни още от Древността. Първите регистрирани наблюдения датират поне от първото хилядолетие пр.н.е. През IV век пр.н.е. древногръцките астрономи смятали планетата за два отделни обекта – единият видим при изгрев, който те наричат Аполон, а другият – при залез, наричан Хермес.

1. Топло, когато Слънцето огрява

Температурата на Меркурий може да достигне до изгарящите 450 градуса по Целзий през деня, но тъй като атмосферата на планетата е силно разредена и не може да задържи тази топлина, през нощта температурата се понижава до -180 градуса. Въпреки близостта си до Слънцето, Меркурий не е най-горещата планета. Макар че е по-далеч от Слънцето, Венера е планетата, на която е по-горещо. Там живакът достида до 470 градуса.

Юлиян Лазаров

Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.