“Има два вида хора на този свят –
наблюдатели и ненаблюдателни.”
Това са думи на признатия за един от най-вълнуващите и значими американски автори на ХХ век.
Той не е наблюдател, напротив – впуска се в живота с пълна сила, но е изключително наблюдателен и това си личи изключително много в творбите му.
Описва истинската Америка и обикновените, отрудени американци. Почитател е на моливите и почти не използвал химикалка или пишеща машина. За книгата си “На изток от рая” е изхабил над 300 молива. Сигурно вече сте се досетили, че става дума за Джон Стайнбек, а най-любопитното за него предстои.
1. Произходът
Дядото по бащина линия – Джонатан Адолф Гросстайнбек, е немски фермер, който съкращава фамилията си, когато емигрира от Германия в САЩ. Въпреки това семейната ферма в Хейлинхаус, Германия, и до днес носи името Гросстайнбек. Корените на майката пък идват от Ирландия.
2. Родителите
Бащата – Джон Ърнест Стайнбек, е бивш чиновник, сменящ различни професии през годините – мелничар, бакалин, земеделец и дори местен политикан, но без особен успех в нито едно от заниманията си. Майката – Оливия Хамилтън Стайнбек, е гимназиална учителка.
3. Раждането
Джон Ърнест Стайнбек-младши е роден на 27 февруари 1902 година в Салинас, Калифорния. Има две по-големи сестри и една по-малка. Бащата възпитава в децата си дълбоко уважение към природата и ги учи как да се грижат за земята и животните. Майката пък възпитава у тях страст към четенето като им чете класически романи.
4. Началото
Едва 4-годишен малкият Джон вече има свое шотландско пони на име Джил, за което се грижи сам и което го вдъхновява по-късно да напише “Червеното пони”. Като малък по цял ден обикаля околностите на родното си градче и изучава богатата му природа. Още на 14 години твърдо решава, че ще стане писател и прекарва дълги часове в усамотение и писане на разкази и стихове. В началото на кариерата си изгаря ръкописите на между шестдесет и седемдесет свои творби. Освен това губи оригиналния ръкопис за “Червеното пони”, а пренаписаната версия се различава от загубената само със седем думи.
5. Жените
Докато работи като екскурзовод и пазач в развъдник на риби в Тахо, Стайнбек се запознава с бъдещата си съпруга Карол Хенинг. Венчават се през януари 1930 година. Тя изиграва важна роля за творчеството му – редактира, набира текстове на пишещата машина, предлага заглавия и преструктурира творбите му. През 1943 година се развеждат и Стайнбек се мести в Ню Йорк, където се запознава с певицата Гуиндолин “Гуин” Когнър. Женят се почти веднага, а тя го дарява с двама синове – Томас Майлс Стайнбек и Джон Стайнбек IV. През 1950 година Стайнбек се жени за Илейн Скот, след като тя се развежда с актьора Закари Скот. Двамата се местят в Ню Йорк и бракът им продължава до смъртта на автора.
6. “За мишките и хората”
Първоначално Стайнбек кръщава “За мишките и хората” със съвсем обикновеното заглавие “Нещото, което се случи”. По-късно обаче решава да отдаде почит на Робърт Бърнс, взимайки за заглавие стих от негова поема, писана през 1785 година: “На полевата мишка, която моят плуг разкъса”. Кучето му – Тоби, пък явно не е одобрило съдбата на своя събрат в книгата и изяжда целия първоначален ръкопис на повестта.
7. Улица “Консервна”
Снимка: LordHarris/CC BY-SA 3.0
По време на Втората световна война, писателят заминава като военен кореспондент за “Ню Йорк Хералд Трибун”. Работи и за Службата за стратегическо планиране, която е ранен вариант на ЦРУ. От ужаса на войната Стайнбек се прибира с психологически травми и депресия. Успява да се измъкне, единствено благодарение на писането. И въпреки обстановката той пише най-забавния си роман – “Улица “Консервна”. Романът става толкова популярен, че “Оушън Вю Авеню” в Монтерей, където се развива действието, е прекръстен на улица “Консервна”.
8. “Гроздовете на гнева”
За да напише един от най-добрите си романи “Гроздовете на гнева”, Стайнбек обикаля лагерите на сезонните работници в Калифорния. Романът се разпродава в предварителен тираж от 19 804 копия, още в средата на април 1939. В началото на май само за седмица се продават още 10 000 бройки. Печели и “Пулицър”. Но има и критика. Когато романът се появява, конгресменът Лил Борън го характеризира като “лъжа – черна, низка измишльотина на болен мозък”. Либералните политически възгледи на Стайнбек и показаните негативни аспекти на капитализма са причина за нападки срещу автора. През август 1939 година книгата е забранена за разпространение в обществените училища и библиотеки под претекст, че е обидна и изопачава условията в страната. Стига се дотам, че в Салинас при два отделни случая книгата е изгаряна публично. Забраната трае до януари 1941 година.
9. Наградите
През 1962 година писателят получава Нобелова награда за литература за “реалистичното си и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществени възгледи”. В деня на съобщаването на победителя, когато преди церемонията е попитан от репортер дали заслужава наградата, той отвръща: “Честно, не.” През септември 1964 година получава “Медал на свободата на САЩ” от Линдън Джонсън. На 5 декември 2007 година губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер и първата дама Мария Шрайвър въвеждат Стайнбек в Калифорнийската зала на славата. Синът му Томас Стайнбек приема наградата от негово име.
10. Смъртта
Снимка: Jewbacca/CC BY-SA 3.0
Краят на Джон Стайнбек настъпва на 20 декември 1968 година, след два последователни инсулта в период от четири години – между 1961 и 1965 година и масиран инфаркт, който го покосява в дома му в Ню Йорк. Умира от кардиопатия и сърдечна недостатъчност. Отива си на 66 години, след като цял живот е бил заклет пушач. Аутопсията показва почти пълно запушване на главните артерии. По негово желание е кремиран и погребан в семейната крипта на рода на майка си в Салинас на 4 март 1969 година.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
