Талантът на Бетховен е безспорен и нечовешки, но наследството му – твърде скромно. Поради болезнената си самокритичност, той унищожава всичко, което е написал до 25-годишната си възраст. Оставя ни 9 незабравими симфонии, 7 концертни увертюри и няколко пиеси, 16 струнни квартета и не достатъчен брой други свои композиции. А ще се слушат ли творбите му, докато свят светува? Не знаем. Но трябва! А вие трябва да прочетете какво открихме за живота на един от най-великите композитори – Лудвиг ван Бетховен.
1. Корените
Семейството на дядо му – Лодевейк ван Бетховен, е с фламандски произход. Бетховен-старши е роден в град Мехелен, но по-късно се мести в Бон. Впоследствие той става капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон. Именно на него е кръстен и прочутият му внук. А ако се чудите откъде идва необичайната фамилия, една от най-разпространените версии я свързва с фламандските „beet“ и „hoven“ – думи, означаващи съответно „цвекло“ и „двор“. На фламандски фамилията звучи различно от немското ѝ произношение и приблизително може да се предаде като „Биетховен“, което обяснява и част от различните варианти на името в другите езици. В България също се срещат както „Бетховен“, така и „Бетовен“, макар първата форма да има дълга традиция в езика ни.
2. Родителите
През 1767 година единственият син на Лудвиг – Йохан ван Бетховен, се запознава по време на свое пътуване с Мария Магдалена Кеверих – прислужница, дъщеря на придворен пивовар и готвач, която се слави с нежността и доброто си сърце. В края на същата година Йохан и Мария се женят. По това време Йохан е тенор в ерцхерцог-архиепископската капела в Бон.
3. Раждането
Няма сигурна информация за точната рождена дата на Бетховен. Знае се, че е кръстен на 17 декември 1770 година в Бон, Германия и заради това се предполага, че рождената му дата е 16 декември. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оцелели момчета.
4. Бащината амбиция
Малкият Лудвиг е лишен от щастливо детство, защото баща му посяга към алкохола и решава да печели слава и пари на гърба на сина си. Става негов преподавател по пиано и солфеж, а уроците са мъчение. Прибирайки се пиян, Йохан често го измъква посред нощ от леглото, за да се упражнява на пианото. Всяка грешка е последвана от удар с пръчка и обиди. Понякога затваря момчето в зимника по цял ден. Не му позволява и да играе с останалите деца. Проблемът с алкохола се задълбочава още повече след смъртта на Мария Магдалена, която умира от туберкулоза. Най-голямото желание на Йохан е да превърне сина си във дете-чудо като Моцарт. Когато е на 8 години, Лудвиг изнася първия си концерт. Йохан обаче го представя като 6-годишен, за да направи по-голямо впечатление. Така Бетховен през целия си живот има грешна представа за своята възраст.
5. Правописът
Заради пиенето на баща си, Бетховен е принуден да стане глава на семейството. Напуска училище на 11 години, за да се грижи за благосъстоянието в дома. Загърбвайки образованието си, правописът и умножението така и не стават неговите силни страни. Пише с главна буква всички думи, на които иска да придаде значение, а не заради немското граматично правило всяко съществително да се пише с главна буква.
6. Слухът
Когато е на 26 години, великият композитор започва да чува шум и бръмчене в ушите. Има много теории за това какво е причинило загубата на слуха му, сред които сифилис, отравяне с олово и лупус. Той е ужасен от факта, опитва се да го прикрие, започва да избягва хора и събития и се съсредоточава върху творбите си. Започва да използва слухови тръби, изработвани от двама души специално за него. Единият бил Йохан Мелцел – изобретателят на метронома, а другият – брат му Леонард. През 1819 година общуването му с хората става само писмено – чрез така наречените “разговорни тетрадки”. До края на живота си Бетховен използва 400 такива разговорни тетрадки.
7. Взискателният гений
Освен с гениалността си Бетховен става известен и със своя чудат и педантичен характер, който обаче не се отнасял до външния му вид. Всяка сутрин потапял главата си в голям леген, пълен с ледена вода, след което отброявал точно 60 зърна за сутрешното си кафе. Сменя адреса си най-малко 68 пъти, защото държал на перфектните за него условия на живот. Не му допадало или кафето в кварталното кафене, или температурата на водата в жилището, или осветлението на стълбището. Щом усещал някакъв житейски дискомфорт, той просто си събирал багажа и тръгвал да търси ново, по-уютно място.
8. Жените
Бетховен не страда от липса на женско внимание и се влюбва лудо няколко пъти, но така и не създава семейство. Освен от всичко друго любовният му живот е усложнен от класовата система на Виена в началото на XIX век. Твърди се, че първата му любов е Йоханна фон Хонрат. След това се влюбва в младата графиня Жулиета Гуичарди, но не може да се ожени за нея, тъй като не е аристократ. „Лунната соната“ е посветена именно на Жулиета. Няколко години по-късно се влюбва и сгодява за Тереза фон Брунсвик – братовчедка на Жулиета и негова ученичка по пиано. Тя обаче се омъжва за граф и въпреки неговата смърт, не може да се омъжи за Бетховен от страх да не загуби попечителство над своите аристократични деца. За една от най-известните му композиции „За Елиза“ се предполага, че е писана за германската оперна певица Елизабет Рьокел. Но така и не се разбира със сигурност коя е „безсмъртната любима“ на композитора, на която той посвещава над 15 страстни любовни писма.
9. Смъртта
На 24 март 1827 година, след прогресиращо чернодробно заболяване и бъбречна недостатъчност, Бетховен изпада в кома, а два дни по-късно умира. Градските легенди твърдят, че вдига ръка, свита в юмрук, ужасяваща светкавица и силен гръм разтърсват небето и той издъхва. На погребението му във Виена идват над 20 000 души, всички учебни заведения са затворени, а гвардията следи за реда. Най-известните тамошни музиканти и хора на изкуството, между които и Франц Шуберт, изпращат великият творец. Поетът Франц Грилпарцер написва вълнуващо надгробно слово, което е прочетено от актьора Хайнрих Аншюц.
10. И след смъртта
Бетховен не може и няма как да бъде забравен. През 1972 г. Съветът на Европа избира последната част от „Деветата симфония“ – „Ода на радостта“, за свой химн. През 1985 г. тя е приета от лидерите на ЕС за официален химн на Европейския съюз. От 1977 година космическите сонди „Вояджър 1 и 2“ пътуват в космоса извън Слънчевата система. На борда си те носят “златен запис” – позлатена медна плочка с графики, шумове и музика. Сред общо 27-те заглавия, две произведения на Бетховен са сред обикалящите космоса: първата част на „Петата симфония“ и част от струнният квартет №13. Когато създателите на компакт-диска се допитват за мнение до прочути певци и диригенти, всички са на мнение че CD-то трябва да може да побира „Деветата симфония“ на Бетховен. Така композиторът индиректно става причина дисковете да са с продължителност от 74 минути.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
