За Нобеловата награда са чували мнозина, но малко хора знаят каква е причината, подтикнала швейцарския химик, инженер и изобретател Алфред Нобел да създаде фонда.

Факт е, че когато брат му Лудвиг умира, френски вестник погрешка публикува некролог на самия Алфред със заглавие „Търговецът на смърт е мъртъв“. Знаете, Нобел е откривател на динамита.

Статията кара изобретателя да се замисли над това, как ще го запомни човечеството. Така стига до решението, че основаването на Фондация „Алфред Нобел“, която да присъжда награди за забележителна научноизследователска работа, ще реабилитира името на семейството му пред обществото.


Нобеловата награда се връчва за принос в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология. Първите награди са връчени през 1901 година, а днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание.

Въпреки това, историята на наградите познава случаи, при които лауреати са отказвали да приемат отличието. Какви са техните подбуди? Вижте 10 лауреати, отказали се Нобеловата награда.

10. Лев Толстой (1906 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Писателят-бунтар Лев Толстой е сред първите претенденти за Нобелова награда в областта на литературата. Ненавистта му към парите обаче го подтикнала да откаже отличието, тъй като то е придружено с крупна сума.

„Първо, това ме избави от големите трудности да се разпореждам с тези пари, които, както и всички пари, по мое убеждение, носят само зло; и второ, това ми достави честта и голямото удоволствие да получа разбиране и съчувствие от страна на много хора, макар и непознати ми, но дълбоко уважавани от мен”, пише по-късно Толстой.

За тази година наградата получава италианският поет Джозуе Кардучи, а както ще се убедим и по-късно, примерът на Толстой последвали и други писатели.

9. Рихард Кун (1938 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Германският диктатор Адолф Хитлер налага със закон забраната германски граждани да получават Нобелова награда. През 1938 година австрийско-германският биохимик Рихард Кун става първата „жертва“ на ветото.

Отличието е присъдено на Кун за приносите му в областта на каротеноидите и витамините, но ученият така и не успява да получи приза си. След края на Втората война той получава диплома и медал, но не и парично възнаграждение. За съжаление това няма да е последният път, когато процесът по връчване на наградите ще среща спънки по политически причини.

8. Адолф Бутенанд (1939 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

През 1939 година Нобелов лауреат за химия става немският биохимик и физиолог Адолф Бутенанд, в сътрудничество с швейцарския химик Леополд Ружичка.

Наградата се присъжда за изследванията му, свързани с половите хормони. Бутенанд е ученият, който за първи път отделя тестостерона като вещество. Нобелова награда обаче така и не получава – заради закона на своя съименник Хитлер, за който вече споменахме.


7. Герхард Домаг (1939 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Друга жертва на политическите амбиции на немския диктатор става бактериологът Герхард Домаг. Въпреки че концепцията за личната хигиена и нейното влияние върху разпространението на заразните болести по онова време все още не била силно застъпена, Догмаг разработва напълно нов клас лекарства, които ефективно лекували пневмония, менингити и други бактериални заболявания.

Така Догмаг остава в историята като откривателя на първия комерсиално достъпен антибиотик.

6. Борис Пастернак (1958 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Кандидатурата на големия писател Борис Пастернак е предложена за обсъждане от Нобеловия лауреат за 1957 г. Албер Камю за романа „Доктор Живаго”. Наградата обаче донесла на автора не само световна слава, но и лавина от критики.

Според съветската власт решението на Нобеловия комитет било пореден опит за засилване на студената война. Затова върху писателя бил оказван силен политически натиск да се откаже от приза.

Два дни след номинациите, Пастернак изпраща телеграма до Шведската академия: „Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен“. Само четири дни по-късно обаче той изпраща нова телеграма: „Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ“.

5. Жан-Пол Сартр (1964 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

За разлика от Пастернак, френският писател, философ и драматург Жан-Пол Сартр се отказва доброволно от Нобеловата награда. Заради своите убеждения. Той заявява, че писателите не бива да се обвързват с институции и отстоява този си принцип – той дори е отказал членство във френския Почетен легион

С отказа си от Нобеловата награда, Сартр губи и паричното възнаграждение, което в днешно време се равнява на около 1 милион долара.

4. Александър Солженицин (1970 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Още един руски писател, който не получава наградата си, благодарение на „доброжелателите“ от властта. Номинацията на Солженицин е “за моралната сила, с която той поддържа живи традициите на руската литература”. След като научава за отличието, писателят заявява, че има намерение да я получи лично.

Но, както и в случая с Пастернак 12 години по-рано, съветското правителство намира решението на Нобеловия комитет за „политически враждебно“. От страх, че след пътуването няма да може да се върне в родината, Солженицин с благодарност приема високата награда, но не присъства на церемонията по награждаването. Няколко години по-късно писателят е лишен от съветско гражданство и е прокуден от родината си.


3. Ле Дък Тхо (1973 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Виетнамският политик Ле Дък Тхо е удостоен заедно с американеца Хенри Кисинджър с Нобелова награда за мир за 1973 година за т.нар. „Виетнамско мирно споразумение“ от Париж.

Споразумението трябва да сложи край на войната във Виетнам. Мирната спогодба обаче се оказва толкова крехка и деликатна, че Тхо отказва да получи наградата. Очевидно политикът е бил прав, тъй като войната продължава още няколко години.

2. Елфриде Йелинек (2004 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Писателката-феминист Елфриде Йелинек стана известна още през 1983 година, когато написа романа „Пианистката“. По книгата беше заснет филма, спечелил Гран-при на фестивал в Кан през 2001 година. Нобеловата награда ѝ бе връчена за „музикалния поток от гласове и контра-гласове в нейните романи и драми“.

Самата Йелинек не уважи церемонията по награждаването, а изпрати своята издателка да получи отличието. Йелинек обаче на драго сърце прие паричната награда от 1,1 млн. евро от Нобеловия комитет, която щяла „най-сетне да я освободи от необходимостта да изкарва хляба си с преводи и да ѝ позволи да пише, каквото си иска“.

1. Григорий Перелман (2006 година)

10 лауреати, отказали се от Нобеловата награда

Нобелова награда за математика не съществува, затова за „математическата Нобелова награда“ се счита отличието „Филдсов медал“ – най-значимата награда, присъждана за постижения и открития в областта на математиката. Именно от нея се отказа руският гений Григорий Перелман през 2004 година.

И не само това, тогава брилянтният математик отказа да приеме и паричната награда от 1 милион долара. Освен с екстравагантния си външен вид, математикът е известен с това, че успява да реши една от загадките на хилядолетието – Теоремата на Поанкаре, едно от най-големите предизвикателства на математиката.




Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *