Той е активен не само в литературата, но и в журналистиката. Неговата най-популярна книга е “Приключенията на Пинокио“. Участва в няколко революционни битки. С преводите на друг известен детски писател – Шарл Перо, той прави първи стъпки в превода на детската литература.
Карло Колоди рисува детето такова, каквото си е в действителност – не образец на съвършенство или въплъщение на злост и вироглавство, а весел и здрав немирник, който има много недостатъци, но и много добри качества. Популярен и обичан от малки и големи по целия свят, представяме ви 10 интересни факта за Карло Колоди, който е роден на днешния ден.
1. Родителите
Историята на Карло Лоренцини започва на 24 ноември 1826 г. в италианска Тоскана, град Флоренция. Карло е първото от десетте деца в семейството на домашната прислужница Анджолина Орзали и готвача Доменико Лоренцини. Родителите на Карло работят в къщата на богати флорентинци – маркиз и маркиза Джинори. Бъдещият класик завършва училището в родния град на майка си – Колоди, а след това по решение на родителите си учи в семинария.
2. Битките
На 22-годишна възраст Карло участва в няколко революционни битки и е доброволец в армията по време на войните за независимост на Италия през 1848 г. и 1860 г. Конфликтът приключва с разгрома на италианските патриотични сили и засилена реакция от Австрия.
3. Началото
Всеки път, след като се върне от война, Карло Лоренцини се посвещава на литература и журналистиката. Колоди пише есета, кратки разкази, фейлетони за вестници и списания, редактира патриотични публикации и публикува в политически и сатирични списания – „Лампата“ и „Престрелка“.
4. Преводът
Първите си стъпки с превода на детска литература Карло Лоренцини прави с приказките на известния френския писател Шарл Перо. Година по-късно Колоди написва „Giannettino“, „The Minuzzolo“ и „Il viaggio per l’Italia di Giannettino“ – поредица, представяща обединяването на Италия през вижданията на главния герой Giannettino.
5. Цензурата
С романа си „In vapore“ Лоренцини става популярен, като същевременно с това се развива с активна журналистическа дейност. По същото време той започва работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории.
6. Популярността
През 1856 г. Карло Лоренцини публикува първата си творба, с която става популярен писател. Романът е „Par“ („Un romanzo in vapore“). Необичайна и оригинална е формата на романа: това е исторически и хумористичен наръчник, предназначен за четене във влака.
7. От разкази до романи
След 60-те години на XIX век Колоди пише много произведения от различни жанрове – от кратки разкази до романи. Прави комбинации с различни творби – „Контури“, „Смешни истории“ , „Очи и носове“, „Забавни хумористични бележки за изкуството“, „Забавни бележки“ и др.
8. Пинокио
През 1880 г. започва работа върху „Приключенията на Пинокио: историята на дървена кукла“. Лоренцини прави Пинокио като жива кукла изработена от едно парче дърво от Джапето, който е дърводелец.
9. Котката и Лисицата
През 1881 г. в римския вестник за деца „Il Giornale dei Bambini“ са публикувани първите глави от книгата за Пинокио и те набират голяма популярност сред децата. Карло избира за свой псевдоним името на родния град на майка си и така за литературата се ражда Карло Колоди. Първоначално историята на дървеното момче завършва в трагичния момент, когато Котката и Лисицата са окачени на едно дърво. Недоволни читатели обаче започват да изпращат писма до вестника, в които настояват продължение на историята да с добър завършек… Което и Колоди направи. През 1883 г. издателят Феличе Паджи събира всички глави на „Приключенията на Пинокио“ от други периодични издания и издава книга, която е с илюстрациите на Енрико Мацанти.
10. Disney
Днес „Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди е преведен на много езици (според различни източници от 87 до 260), като е популярен сред децата и възрастните по света. Историята на дървеното момче е екранизирана повече от 400 пъти. А компанията Walt Disney създава един от най-популярните анимационни филми за Пинокио през 1940 г.
Иван учи „Книгоиздаване“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Обича книгите, а любимият му жанр са автобиографичните. Мечтае един ден да пише пътеписи. Неговото мото е: „Никога не се предавай!“
