Датата е 21.12.2020 г… За повечето хора е ден на еуфория, няколко дни преди коледните празници. За момчетата от една българска музикална група обаче това се оказва най-мрачният ден. Вокалистът им – Димо Стоянов, губи битката с поразилия ни коронавирус.

Днес ви предлагаме едно пътуване във времето. Нека леко носталгично и с бучка горчивина, заседнала в гърлото, си спомним за група P.I.F. – нейната история, развитие и успехи досега. Нещо като ретроспекция на цялостната им дейност.

Защото няма какво да се лъжем, след загубата на стожера ѝ, нищо няма да е същото. И не защото останалите момчета от групата няма да положат усилия да запазят духа и енергията на P.I.F. Но когато създателят на тези дух и енергия си отиде, промяната е неизбежна.

Толкова кратко беше с нас, а толкова много остави. А ние можем само да си напомним, че всичко на този свят е прах и пепел; „море-небе, небе-море… луни-мечти, мечти – луни“…

1. Срещата

Често истински значимите неща се появяват в живота ни сякаш случайно, някак на шега, неочаквано. Такава се оказва и срещата между Димо Стоянов и Иван Велков – основателите на група P.I.F. Димо иска да си направи група в ученическите години във Варна и негов приятел го запознава с Иван – кандидат за член в бъдещата банда.

Така, тази на пръв поглед абсолютно случайна среща, се оказва знакова в живота и на двамата. Белязва ги и ги обвързва завинаги – в творчеството, в идеите за развитие, в живота им. И от хора, незнаещи дали ще могат изобщо да сформират банда, се превръщат в основателите на една от най-разпознаваемите и обичани групи в българската музика от 90-те години на XX век.

2. Името

В своите първи сценични изяви съставът се представя с името Resemblance. Под това име започват да се прочуват из Варна със свои авторски парчета. Първите им 10 песни се оказват 10 тотални хита. Като един от тях е „Невидимо дете“, но на английски. Идвайки в София, сменят името си на P.I.F.

Собственик на заведение, който ги кани да свирят при него, им дава тази идея. Resemblance му се струва доста сложно за произнасяне и за запомняне. Съветва ги да е нещо лесно и кратко. Тогавашният пианист на групата – Павлин Бъчваров, казва „Защо не „P.I.F.“? И така се превръща несъзнателно в кръстник на бандата.

3. Големият прогрес

Преходът от Варна към София не е никак лесен. Дошли в столицата, без никакъв останал лев в джоба, момчетата от групата започват да свирят в новооткрито заведение в Студентски град, с общо 5-ма посетители на вечер, ако не броим персонала на бара.

Много трудно и гладно начало. Но за мечтите няма граници и изрази като „Не мога, не става!“. Въпреки ниската посещаемост, групата не се пести и свири като за цял стадион публика. Собственикът на бара забелязва това, харесва ги и ги препоръчва на свой познат, който също има бар.

Така с много труд и талант P.I.F. успяват да си проправят път към софийската музикална сцена, като малко по малко я завладяват със страхотните си текстове, брилянтния звук на инструментите и чудесните композиции на авторските си песни. Не случайно те остават в златната класация на българските вечни класики в жанра!


4. Членовете

През различни етапи от живота на групата, много талантливи музиканти са ставали част от нея. Зад барабаните са заставали Божидар Атанасов, Валери Ценков, Димитър Симеонов, Желяз Желязов, Атанас Касабов, Никола Джоков-Никсъна и свирещият до момента Мартин Профиров.

Китаристи, които са се изявявали в състава, са Христо Христов и Иван Велков, който е неизменна част от групата, освен в периода 2010-2012 г. На баса са били Филип Атанасов, Георги Пехливанов, Емилиян Бонев, Стойко Милев, Юрий Божинов и актуалният към днешна дата Христо Михалков.

Клавиристи са били Георги Ангелов-Гечето, Павлин Бъчваров, Любомир Петков. Единственият несменен кадър в групата остава нейното сърце – вокалистът Димо Стоянов. Магнетичният му и чувствен глас е в основата на цялостното излъчване на P.I.F., което всъщност я отличава от всички останали.

5. Песните

Чуваш акорди от китара, примесени с лека меланхоличност, но и доза рок звучене. Долавяш и клавир. Слухът ти е погален от леко дрезгав на моменти, нежен, но същевременно стабилен мъжки глас. Заслушваш се в думите, които ти говорят. Текстовете винаги са семпли, но пълни със съдържание. Без нищо излишно. И докосващи душата. Това са група P.I.F. – рок чувственост!

Този неподражаем стил се открива и до днес във всяка тяхна песен. И не случайно. Автор на текстовете на песните е самият Димо Стоянов. Защото той успява да създаде с гласа си онова необхоДимо нещо, което ти грабва вниманието, слуха и погледа, приковава ги в себе си и не те пуска до края на песента… на всяка песен всъщност.

Музиката основно се композира от Иван Велков и Димо Стоянов, а аранжиментите са дело и на останалите момчета в групата, независимо в какъв състав са били.

6. Концертите

Първият концерт на групата, още с името Resemblance, е в „Дома на транспортните работници“ във Варна през 1993 г. Пускат билети в деня на събитието и концертът се оказва разпродаден до следобед. Заети седалки, седящи хора по земята и всички дошли да слушат група, която няма един рекламен клип из медиите, нито разлепени плакати из града. Реклама само от уста на уста.

Още тогава момчетата разбират, че има публика за тяхната музика и затова се осмеляват да мечтаят и за голяма сцена. Срещата с нея никак не закъснява. След преместването си в София имат клубни участия, но те искат повече. Едномесечно турне от концерти успяват да направят чак през 2000 г. след излизането на първия им албум. През 2005 г. правят още по-мащабно турне – европейско (Париж, Кьолн, Бохум, Карлсруе, Прага), което повтарят и през 2008 г.

През 2011 г. взимат участие в един от най-грандиозните музикални фестивали в страната по това време – Spirit of Burgas. А през 2015 г. изнасят съвместен концерт с Остава в Берлин.

Малко преди Димо да се разболее, групата взима участие и в първите по рода си „концерти у дома“, провеждащи се на живо, но излъчвани онлайн. Техният беше най-гледаният от всички случили се на артисти от всякакъв стил. Това за пореден път доказа колко обичани са – те самите и творчеството им.

7. Албумите

В своята дискография P.I.F. имат 6 албума. Първите три албума носят имена, чиято абревиатура е името на групата. Стартират с „Patriots In Fashion“, който става албум на годината на наградите на телевизия ММ.

След него издават „Pictures In Frames”. Трети излиза „Passion In Fact”, който пък е пуснат за свободно сваляне в официалния сайт на групата. Останалите просто продължават по реда си на издаване, предшествани само от името на групата.


8. Инициативи

През цялата си активна музикална кариера групата е подкрепяла много и различни обществено ангажирани инициативи. Част от тях са „Шофирай разумно, спаси живот!“, насочена към борба с войната по пътищата; „Записвай с професионалистите“ – даваща шанс на млади музиканти да се учат от най-добрите в занаята; „От любов към живота“ – насочваща вниманието към борбата с рака; „Не затваряй очи!“ – кампания срещу насилието в училище.

За инициативата „Невидимата МС“, информираща хората за симптомите на множествената склероза и ефектът им върху диагностицираните с това заболяване, P.I.F. правят песен и я подаряват на организацията. Кръщават я „Понякога“.

9. Загубата

Абсолютно шокираща. Неочаквана. Като гръм от ясно небе. Едва на 45 години. Толкова млад и деен. В разцвета на силите си, работещ по последния албум на групата. Явно ще го пее не на земната, а на небесната сцена обаче.

Толкова тежка и трудна загуба. Не само за близките на Димо, не само за групата и почитателите им. А за цялата музикална и артистична гилдия в България. Защото един слънчев лъч угасна. Но днес ни напомня, че не е важно какво си взел, а какво си дал. А Димо преди всичко даваше. С пълни шепи. Всичко и на всички – на семейството си, приятелите си, на публиката си. А даващият човек, няма как да бъде забравен. Само вечно помнен като „Приказка една…“.

10. Неизвестното бъдеще

А оттук накъде? За всички е ясно, че нов вокал, значи нов облик на групата. Не само при изпълнение на класическите техни хитове, те ще звучат различно. Но и новите текстове на бъдещи песни ще са други. Защото талантът и усетът на Димо към думите е изключително рядък и няма как друг да пише текстове като неговите. А текстът е 50% от песента.

Музикантите от P.I.F. направиха серия от прощални по някакъв начин концерти с гост-вокали, изпълняващи личното творчество на групата, в памет на Димо Стоянов. Рекламираха и издаването на последния си албум – „P.I.F.6“. В него са включени последните разработени песни във вида, до който самият Димо е участвал в създаването им. Отново в негова чест. Случи се и издаването на книга, посветена на групата – „Приказката P.I.F.“. В нея влизат голяма част от истории, разказани от самия Димо.

Все пак някакво по-дългосрочно решение трябва да бъде взето. Това зависи само от момчетата. Знаем, че времето само ще им покаже кой е най-правилният вариант. Дотогава обаче, чакайки да видим в каква посока ще поеме групата, тихичко в съзнанието ни ще звучи нежният тембър на Димо, шептящ „рам тарари рарарера рарура рейра, тури рам там там…“. А ние ще припяваме с него… със сълза, стичаща се по бузата и поглед към небето.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *