На днешната дата през 2021 година цяла България беше потресена от злополучния инцидент с Атанас Скатов по време на опита му да изкачи най-смъртоносния връх на Земята – К2.
Какво повече обаче знаем за абсолютно самоукия ни аплинист? Атанас Скатов имаше за цел да покаже на света, че защитата на природата, която ни заобикаля, е наша отговорност и не изисква кой знае какви лишения от страна на отделния индивид.
Но обединени усилията биха довели до осезаеми резултати. А как убеждаваше околните в това и защо му беше да го прави изобщо – ще разберете в следващите редове.
1. Живот преди появата на „голямата идея“
Роденият в Сливен през 1978 г. Атанас Скатов по образование е инженер-агроном по растителна защита (защитил магистърска степен в Аграрния университет в Пловдив). След това продължава своето развитие в тази сфера, като защитава доктурантура в берлинския Хумболдт университет. Естественото продължение на неговото професионално развитие е спазено – става научен сътрудник в университети, както и работи като мениджър в частния сектор – и двете професии упражнява както в България, така и в Германия.
Казваш си „Добро образование – има го. Професионална реализация – има я. Какво повече може да иска човек от живота?“. Ами има какво. Около своята 30-та годишнина нещо в него се преобръща. Започва да се усеща непълноценен за заобикалящия го свят и решава да промени това.
2. Проектът, задвижил всичко следващо в живота му
Докато е студент в Германия, Атанас Скатов участва в конференция, на която изнасят данни, показващи как всяка следваща година популацията на населението на Земята расте, а количеството обработваеми площи – намалява. 70% от тези площи се използват за отглеждането на храна за животни, с които в последствие ние хората се храним. Огромните ферми, в които се отглеждат тези животни пък, произвеждат прекомерно количество метан, който разрушава озоновия слой на планетата ни. А това води до засилване на Глобалното затопляне. Всичко това неизменно променя заобикалящата ни среда. Всеки ден.
А Скатов силно се вълнува от Опазването на околната среда. Затова решава да проведе експеримент със себе си – да тества как се отразява на човешкия организъм живот само на растителен режим при висока физическа и психическа натовареност. Как ще стане това? Отговора му дава височинният алпинизъм, защото той изисква силни физика и психика, които да са в изключително добра кондиция. Ако експериментът му е успешен, това ще означава, че повече хора биха могли да последват примера му. А това да доведе до значително намаляване на замърсяването на планетата ни.
3. Веганството като част от живота
Когато Скатов започва да прилага върху себе си растителния режим на хранене, дори не е попадал на определението „веган“. Причините, поради които избира този хранителен метод са първоначално морални – от грижа към природата. Но в последствие прерастват в научни, духовни, а и здравословни. Защото според него животът е твърде кратък, за да бъде пропилян в отглеждането на храна, която и без това не е предназначена за хората.
Повече от 3 години не консумира животински продукти и твърди за себе си, че се чувства в отлична форма и кондиция. За това говорят и постиженията му – става първият веган в света, който успява да изкачи най-високите върхове на седемте континента на Земята. Още по-големият му успех е, че е и първият веган в света, изкачил връх над 8000 метра без да ползва изкуствен кислород и помощ от шерпи.
4. Подготовка за изпълнение на проекта
До 2010 година доктор Скатов не се е занимавал никога активно със спорт. След като си поставя за цел изкачването на седемте континентални първенци, съзнава, че това трябва да се промени. Започва с физическата си подготовка без помощта на специални треньори или учители. Стартира с планинско ходене, бягане, колоездене, катерене. За поддръжка на духа и гъвкавост на тялото практикува йога. За да види дали се справя добре, тества бързината и уменията си в различни състезания по колоездене и планинско ходене. Прави и скоростно изкачване на седемте първенци на България само в рамките на 5 дни.
5. Изкачени върхове
Преди да се концентрира изцяло върху 8000-ниците на планетата, Скатов се подготвя плавно. Първо през 2013 изкачва двата 5-хилядника – Ухуру и Елбрус. В 2014 г. катери 6-хилядника Аконкагуа, а след него стъпва на „покрива на света“ от северния склон. Така става първият веган в света качил всички тези върхове и то в рамките на две години. До края на 2018 г. покорява още върховете Манаслу (8163 м), Анапурна I (8091 м), Дхаулагири (8172 м), Макалу (8485 м), Лхотце (8516 м), Еверест (от непалската страна), Денали (6194 м), Чо Ою (8201 м).
През 2019 г., след 8 изкачени 8-хилядника, за първи път доктор Скатов нарича себе си алпинист. В същата година развява българския флаг на върховете Канчендзьонга (8586 м), Гашербрум I (8068 м), Гашербрум II (8035 м) и Дхаулагири (8167 м).
6. Заслужени постижения
Големият брой успешни експедиции води и до много постижения за Атанас Скатов. Той е единственият българин, изкачил 11 различни 8-хилядника, като 4 от тях покорява в рамките на една календарна година. Единственият българин, който е изкачвал Еверест и по двата маршрута – северен и южен. Успява единствен засега сред българските алпинисти да изкачи първенците на всички континенти.
Атанас Скатов е и един от най-скоростните ни алпинисти. Той прави най-бързите български изкачвания на един осемхилядник (Макалу – за 94 часа); на два осемхилядника (Еверест и Лхотце – за 5 дена и 11 часа) и на три осемхилядника (Канчендзьонга, Гашербрум I и Гашербрум II – за 64 дена).
7. Национални отличия
Като един от малкото изявени български височинни алпинисти, Скатов се радва на голям интерес от страна на сънародниците си и неговите усилия са широко оценени. Присъдени награди има много, като някои от тях са за „Спортист на месец май“ през 2014 г., когато изкачва Еверест и през 2018 г., когато покорява връх Чо Ою. Два пъти е избиран за „Спортист на Варна“ през 2019 г. – през май (поради изкачването на връх Канчендзьонга) и през юли (след качването на Гешербрум I и II). В родния град Сливен го правят Почетен гражданин през 2015 г., а на следващата година му връчват Грамота за цялостен принос за развитието на града. През 2019 г. е избран за „Зелена личност на България“, също е награден с почетния знак на БТС за особени заслуги. През 2020 г. е избран за „Почетен Факлоносец на мира“.
8. Книги
По време на своите експедиции Наско Скатов води дневници и записва всичко, което съпътства цялостния му престой, където и да се намира по света. Така събира достатъчно интересен материал, който след време структурира и издава под формата на книги. А те са общо 7 – „Еверест:Богинята майка на Вселената“, „Над 8000 метра: Манаслу“, „Над 8000 метра: Анапурна, Дхаулагири, Макалу“, „Над 8000 метра: Гашербрум“, „Над 8000 метра: Лхотце и Еверест на един дъх“, „Над 8000 метра: Чо Ою“ и „Седемте Континентални Първенеца“. Четейки ги, може да съпреживеете всички интересни ситуации, с които се сблъскват аплинистите, а ние – обикновенните хора, дори не подозираме за тях.
9. Последна експедиция
През 2021 г. започват да се полагат основите на цел, която отдавна е мечта за постигане от страна на височинните алпинисти в цял свят – изкачване на връх К2 през зимния сезон. Това е връх, доста по-сложен и труден за качване от Еверест, въпреки че е малко по-нисък от него. Изисква силна мотивация, умения, внимание и подготовка, за да посмееш да тръгнеш към върха. Един от тези смелчаци, които поемат по пътя нагоре, е Атанас Скатов.
На 16 януари група непалски специалисти във височинния алпинизъм изкачват К2. Така вдъхновяват останалите, чакащи в базов лагер, че е възможно това да бъде постигнато в зимни условия! На 5 февруари алпинистите, сред които и доктор Скатов, тръгват по пътя към върха, обнадеждени и окрилени от мисълта, че мечтата им е на косъм от това да стане реалност…
10. Фаталната развръзка
Климатичните условия, при които алпинистите се оказват в подножието на върха К2, не са никак добри – доста ветровито е и то в порядъка на около 10 дни. Два дни преди атаката от страна на Скатов към върха, умира един от най-близките му приятели сред катерачите, който е и един от най-добре подготвените сред тях. На групата алпинисти им се налага също да се преборят и с пожар в лагера им – една от палатките, в които се хранят, се запалва. Все неща, които сякаш не вещаят нищо хубаво. Въпреки това планинарите тръгват. Дали неблагоприятните климатични условия, лоша климатизация или недобро здравословно състояние, но нещо кара Скатов да слезе от Лагер 3 надолу към подножието. Явно не се е чувствал добре за атака към върха на тази височина и е поел на обратно към Базов лагер. Това слизане обаче се оказва фатално за българина.
Пакистанската агенция, която обслужва експедицията, казва, че най-вероятната причина за падането му е умора, която е повлияла на Скатов и не е успял да закачи предпазителите си при смяната на опорните въжета по пътя. Тялото на българина е открито от хеликоптер на местната армия около 15:00 ч. и е транспортирано към болница. Така Атанас Скатов остава в историята на алпинизма като единствения до момента веган, изкачвал осемхилядници и като българина, изкачил 11 върха над 8 000 метра. Ще помним делата му и идеята за една по-чиста природа! Поклон!
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
