Често в ежедневието си чуваме изрази като „българите за нищо не стават“, „то хубава работа, ама българска“. Питаме се – ти вярваш ли в това? Независимо какво ще отговориш, ние сме готови да подкрепим тезата си, че тези твърдения са в разрез с действителността. Ето и нашите 10 примера – българи, които вдъхновяват:
1. Евгени Серафимов
иноватор в изкуството
Много хора си представят, че изобразителното изкуство е нещо елитарно и че среща с него имаш само ако посетиш изложба в галерия. Евгени Серафимов чупи този модел чрез своите идеи за модерно представяне на изкуството и начин да запали млади последователи по него.
Ходил ли си някога в Кюстендил? Ако да, няма как да не ти е направил впечатление гигантският саламандър, „полегнал“ по стълбите към Хисарлъка. А може би си бил там заради мащабния портрет на Владимир Димитров – Майстора, разположен на централния площад? Или си чувал, че „Момиче със слънчогледи“ е „плавала“ по повърхността на язовир „Дренов дол“ – разбира се, в увеличено копие, докато оригиналът се съхранява на сигурно място.
Всички тези проекти са по идея на младия художник Евгени Серафимов – създател и на школата „Новите майстори“. Той съзнава, че съвременният човек има нужда от изкуство, поднесено по съвременен начин. И намира точните форми на този модерен прочит.
Със своята дейност увлича и млади хора – децата, на които преподава, помагат в създаването на изображенията; други младежи заснемат и монтират видеа за новите проекти. И всичко това се случва доброволно. За удоволствие. Учат се не само на вкус, но и на това, че доброто ражда добро. Вдъхновяващо, наистина.
2. Доц. Леандър Литов
физикът, открил божественото в науката
Всички знаем за вечната битка между науката и вярата. Той обаче е доказателство, че двете не е задължително да се противопоставят – напротив. Науката може да помогне за обяснение на божественото.
Доц. Леандър Литов е част от екипите в ЦЕРН, работили по откриването на т.нар. „божествена частица“ – Хигс бозона. Освен това е преподавател по атомна физика в Софийския университет.
Той е двукратен носител на националната награда „Питагор“ – през 2010 г. за най-успешен ръководител на докторанти и през 2013 г. за изключителни постижения в областта на природните науки.
Така един българин доказва, че не е важно от колко голяма държава идваш, а колко големи са знанията ти. А знанието отваря врати – дори и тези на ЦЕРН.
3. Валери Гюров
архитектът визионер
Когато дядо ти е сред инженерите, участвали в изграждането на НДК и комплекс „Камбаните“, естествено е да поемеш по този път. Така се случва и с архитект Валери Гюров.
Той не само продължава семейната традиция, но и я надгражда. Работи активно за трансформиране на градската среда, пречупена през артистичен поглед. Сред проектите му са облагородяване на детски площадки и училища, както и преобразяването на трансформаторни кутии по ул. „Иван Шишман“ в София чрез изкуство.
Гюров създава и лаборатория за градски дизайн и дигитално прототипиране – своеобразен „инкубатор“ за млади творци. Той разглежда социалистическото наследство не като порок, а като възможност за културен туризъм. В този дух създава „Червения апартамент“ – музей на бита и дизайна от епохата на социализма, който привлича множество чуждестранни посетители.
Арх. Гюров показва, че може да се балансира между минало и бъдеще. И резултатът е повече от впечатляващ.
4. Проф. Минко Балкански
съвременният възрожденец
Сърцето ни е един юмрук голямо. Колко любов ще разпръсква – зависи от нас. Проф. Минко Балкански е пример за човек с огромно сърце.
Вярвайки в способностите на младите българи, той основава фондация „Миню Балкански“ – на името на своя баща – в родното си село Оряховица, Старозагорско. Там изгражда образователен център, който дава достъп на талантливи деца до високо ниво на обучение.
Със собствени средства и с подкрепата на доброволци той създава пространство за наука, изследване и развитие. Защото богат е не този, който взема, а този, който дава. Особено когато става дума за знание.
5. Теодосий Теодосиев
създателят на златни умове
Наричан е „учителят новатор“. Тео вярва, че ролята на учителя е да научи детето да мисли, а не да го затрупва с факти за наизустяване.
Методиката му изгражда увереност, устойчивост и аналитично мислене. В своята благотворителна школа, която работи целогодишно през уикендите, учениците не заплащат за знанието.
Негови възпитаници са спечелили 7 от общо 11-те златни медала на България от Международната олимпиада по физика.
Сред тях е проф. Теньо Попминчев. През 2010 г. защитава докторска дисертация в Университета на Колорадо – Боулдър, която е отличена сред четирите най-добри в областта на атомната, молекулната и оптичната физика. През 2016 г. е включен в класацията SN10 на Science News – десет учени в света, които променят бъдещето.
И основите на този успех са поставени в безплатната школа на един учител в България.
6. Проф. Николай Овчаров
българският Индиана Джоунс
Проф. Николай Овчаров стои в основата на археологическите разкопки на Перперикон и на праисторическия комплекс край с. Татул. Благодарение на неговия труд тези обекти се превръщат в едни от най-разпознаваемите археологически дестинации в страната.
През 2017 г. е удостоен с отличието „Златен век“ на Министерството на културата.
Той доказва, че историята ни продължава да чака своите откриватели.
7. Проф. Христо Пимпирев
полярният изследовател
Още през 1987 г. участва в първата българска антарктическа експедиция. От 1993 г. е ръководител на българските научни експедиции до Антарктида.
Основател е на Българския антарктически институт. България е страна по Антарктическия договор, който обединява 58 държави.
Проф. Пимпирев е автор на книги, документални филми и стотици научни публикации. През 2013 г. става първият българин, развял националния флаг на Южния полюс.
8. Д-р Ваньо Везиров
медикът на бъдещето
Д-р Ваньо Везиров получава награда за иновации в медицината, връчена му от посланика на Швейцария у нас по време на дипломирането му.
Той основава компания, специализирана в 3D принтиране на анатомични модели и персонализирани импланти за хора и животни. Технологията позволява създаване на обучителни модели за студенти по медицина и хирургия, както и индивидуално изработени импланти, съобразени с конкретния пациент.
Иновация, която отваря нови хоризонти пред медицината.
9. Проф. Станимир Сираков
да оперираш мозък през крака
Проф. Станимир Сираков е сред малцината специалисти в Европа с най-високото, трето ниво на Европейската диплома по интервенционална неврорентгенология.
Той въвежда в България ендоваскуларното лечение на артериовенозни малформации – метод, при който достъпът до мозъка се осъществява през кръвоносната система, без отваряне на черепа.
Съавтор е на специализирано международно издание в областта на интервенционалната неврорентгенология.
10. Атанас Вилнер
повелителят на тунинга
Атанас Вилнер започва пътя си през 90-те години, като през 1996 г. създава първия си модифициран волан. През 2000 г. основава собствено студио.
Днес Vilner е разпознаваемо име в автомобилния интериорен и екстериорен дизайн, с близо три десетилетия опит.
Историята му доказва, че талантът, подкрепен от труд и постоянство, може да превърне хоби в световно разпознаваем бранд.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
