Пътуване във времето! Най-старата мечта на човечеството… или най-новата… Когато става въпрос за прескачане от ера в ера, нещата много бързо могат да станат изключително сложни, но това кога е спирало човека.
Предпочитанията ни за пътуване във времето може да варират между няколко опции като например: DeLorean, зареден догоре с плутоний; английска синя полицейска кутия от 50-те години, която ти носи странното усещане, че отвътре се крие нещо много повече, отколкото показва отвън; заинтригуващ медальон, който носи още по-интересното име „времеврът“ или дори някои биха се спрели и на класическата машина на времето, създадена от английски учен, благодарение на Хърбърт Уелс.
Кадър от сериала „Легендите на утрешния ден“
Забелязвате тенденцията, че изборът ни се върти около художествени истории. Няма лошо. Все отнякъде трябва да започнем, а и не можем да сме напълно сигурни, че някой пътешественик във времето не е отскочил до правилния момент, за да подшушне на точните хора, как би изглеждала една истинска машина на времето.
Без значение от начина на придвижване, факт е че всеки от нас си е мечтал да може да се заиграе със стрелките на часовника и поне веднъж не те да диктуват темпото в живота ни, а обратното. Затова ето 10 дестинации, които са добро начало за всеки, който иска да стане пътешественик във времето на пълен работен ден.
PS: Преди да потеглим няколко задължителни правила, защото иначе може да създадем неописуеми проблеми на себе си, близките си, света и… Вселената като цяло. Експедицията ни е чисто туристическа. Прескачаме, разглеждаме, обикаляме и не пипаме и не променяме нищо! А сега… Allons-y!
1. Дом, мил дом! 100, 1000, 100 000 години по-рано…
Скачаме в машината на времето и веднага се чудим накъде да потеглим. Може би едно от най-добрите места, от които можем да започнем е родното ни място. Нека се върнем назад и да видим какво е съществувало на земята, по която стъпваме днес. Малко предистория винаги е добре дошла. Колко точно години назад да се върне човек, за да усети истински атмосферата на миналото? Вие сте капитанът, вие решавате! Колко силно ви се иска да завъртите кормилото в посока „минало“?
2. Дом, мил дом! 100, 1000, 100 000 години по-късно…
Така! Вече се отчетохме в миналото, време е да надникнем в бъдещето и какво се е случило с родното ни място. Съществува ли все още? Разраснало ли се е или се е смалило? Дали пък случайно няма построена огромна статуя във ваша чест, заради невероятните ви постижения, които ще извършите, веднъж щом се върнете в правилното време? Или, когато се върнете в собственото си време, ще извършите тези велики дела, защото вече сте видели, че има статуя във ваша чест, заради това, което сте направили… Опа, навлизаме в проблематичен въпрос от ранга на „Кое е първо? Кокошката или яйцето?“ Бързо! Обратно в машината на времето!
3. Кой каза „Роурррррр“
Кой не е искал да види истински динозавър на живо?! Дали това желание е събудено от интересните детски книжки с множество илюстрации, от една от най-популярните филмови поредици „Джурасик Парк“ (вдъхновена от романа на Майкъл Крайтън) или просто смятаме, че динозаврите са готини… то всеки се е замислял поне за момент, какво е да видиш истински! Какво чакаме тогава?! Палете машината, ръчка на… приблизително 200 милиона години назад ииии потегляме! Конкретно за това начинание се напомня да не се отдалечавате много от машината си на времето. Тиранозаврите имат склонността да ви изяждат, ако ви видят.
4. Сър Бос?
Докато още сме в зоната на миналото… защо не отскочим и до Средновековието и не видим какво е наистина да живееш като рицарите. Преди да пристигнем, нека да се обзаложим кой филм е представил епохата най-правдоподобно. „Хенри V“ на Кенет Брана, „Първият рицар“ с Шон Конъри? Или пък може би борбата е между комедиите „Като рицарите“ с Хийт Леджър и „Един рицар в Камелот“ с Упи Голдбърг? Може да разберем след 3… 2… 1…
5. Какво изпуснах?
Всеки човек принадлежи към определена епоха и има привилегията да се порадва на всичко, което тя може да му предложи. Но какво може да направи човек, ако с цялото си сърце и душа иска да види неща, които не принадлежат на неговото време? Може да се надява да се добере до машина на времето и да разглежда на воля! Избирайте между античните гледки като Александрийския фар или нещо по-съвременно, като Лазурният прозорец в Малта, който съвсем наскоро се срути.
6. Някои неща се случват само по веднъж
Едно от най-променливите изкуства на света е театърът. Дори да гледаш една и съща пиеса, тя никога не може да се повтори две вечери поред. Всяко едно представление е различно и уникално. Енергията, актьорите, играта, публиката, реакциите и дори гафовете са постоянно променящи се и всеки любител на театъра би искал да може да изгледа всяка една вариация на любимата си пиеса.
7. Музиката е вечна, но концертите – не
Подобно на театрите, концертите се случват веднъж и остават завинаги в историята, благодарение на хората, които продължават да говорят за тях години по-късно. Но няма друго усещане, като това да присъстваш лично на подобно събитие. Бихте ли отказали разходка до 1972 година за турнето на Дейвид Бауи – Ziggy Stardust and the Spiders from Mars?
8. Да опитаме нещо различно?
Вместо да се лутаме напред назад в минало и бъдеще, нека опитаме да станем свидетели на историята по този начин. Изберете си място или сграда, отидете там от момента на създаването им и превъртете през цялото им съществуване до последните им моменти на изчезване. Не е ли прекрасно?
9. Познаваме ли се?
Това предложение може да е малко спорно, имайки предвид, че още в началото се разбрахме, че няма да се месим в историята. Но при възможността да се срещнеш с всичките си идоли от миналото, как можеш да пропуснеш нещо такова. Разбира се, всякаква информацията за бъдещето трябва да бъде сведена до абсолютния минимум, за да не стигне до необратим парадокс. Но колко може да навреди, ако „случайно“ се срещнеш с Чарлз Дикенс около 1842/1843 година и „случайно“ разговорът ви тръгне в посока свързана с духове… или Коледа… Всичко се случва.
10. Абсолютно забранено
За финал, преди да отстъпим машината на времето на следващия пътешественик, можем да си позволим някоя малка, безобидна, дребничка шега с всички бъдещи археолози. Изберете си предмет, който да е достатъчно модерен, че да бъде различим, но не и достатъчно функционален, че да промени хода на историята, в случай, че бъде разкрит по-рано от нужното. След това го заровете на място, където знаете, че ще бъде открит около вашето собствено време. Върнете се у дома и се радвайте на добре свършената работа. Да оставим на бъдещите поколения малко мистерия, върху която да се чудят.
Разказвач, в ежедневно търсене на нови истории. Дали ще бъдат намерени в някой добър филм, сред страниците на многотомна поредица или из върховете на българските планини… никой не знае, но търсенето продължава!
