„Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството“. Тези думи на Атанас Буров срещаме в новия български роман „Море от мечти“, който е по книжарниците отскоро.
Лека и многопластова, забавна и смислена, книгата ухае на лято и се чете на един дъх. Отвежда ни на любими български локации, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета, и сменя пред нас като на калейдоскоп Несебър, Велека, Созопол, селца в Струмската долина. Озоваваме се на цветните тераси на Ботаническата градина в Балчик. Политаме с балон над залива на Албена. Улавяме дъха на Родопите. Разхождаме се по калдъръмените улички на Стария Пловдив.
От страниците ни трогва българска песен, която напомня за Балкана и морето, за полет на чучулига и долина от рози. Гледаме звездите в мастилено небе над крепостта Калиакра. И на този красив фон се разказва историята. Виждаме България през погледа на двама чужденци. И през очите на възрастния български таксиметров шофьор Камен – някогашен учител, който не се отказва от мечтата си, въпреки натиска на битието.
Увлекателно и свежо, романът поставя вечни въпроси: Как да водиш смислен живот? Как да дръзнеш и да осъществиш мечта? И да свържеш мечтата с обичта към родината. Не спестява и сериозни теми – за мъжделеенето на духа, за обезлюдените села, за унищожаването на земята, за грабежа на златните ни залежи…
Неусетно научаваме къде са лети камбаните, които възвестяват Освобождението на България. Откъде се виждат Родопите, Рила и Пирин едновременно. Кое цвете символизира силата на българския дух и не се среща другаде по света. Книгата е дебютен роман на Мари Робес – автор на две книги за интериорен дизайн и декорация, станали бестселъри в Германия и Китай.
„Третото ми дете се роди тук. През четирите дни, когато бях в родилното отделение, не се роди друго дете. И усетих, че България изчезва. Трябваше да направя нещо. Да опиша Балкана и морето така, че повече млади хора да се влюбят в родината. Така, както я обичам аз. Да създам книга, която се чете на един дъх – дори от тези, които не обичат да четат“, споделя Мари.
„Написах „Море от мечти“, защото липсват романи с красиви български локации и защото вярвам в смисъла на романа. Разпространявам го безплатно в български библиотеки в чужбина. Надявам се да е парченце вдъхновение за българи в чужбина да се върнат обратно. Както и хора от България да не заминават навън. Като късче към „зърно за посева“, за което говори Шекспир в Сонет 14“, допълва авторката.
Представяме ви 10 вълнуващи цитата от романа на Мари Робес „Море от мечти“, които могат да го превърнат в бестселър на българското сърце.
1. Ширна се безкрайна гледка в синьо-зелена палитра. Гладкото море имаше цвят на синчец. Килим от гори и хълмове, покрити с дъб, остролистен ясен и полски бряст, тънеше в светлина. В прегръдката му беше Албена, която траките наричали Долина на пролетта. Между зелено великолепие и морска шир златееше широката и́ плажна ивица и увенчаваше панорамата като изящна разтворена огърлица.
2. В България не е лесно. Но дори само Родопите да имахме, пак бих останал. Такова е сърцето ми. Тук иска да бие.
3. Пътят бе притихнал в очакване на залеза. Виеше се успоредно на брега между поля и високи треви, хълмове и изоставени складове. Минаваше през Балчик, Каварна и Българево, докато стигнеше удивителната панорама на Калиакра — полуостров, вдаден два километра навътре в морето, с отвесни скали в червеникав оттенък, които се извисяваха седемдесет метра над водата, облени в пурпурни ивици от залязващото слънце.
4. Според мен не е нужно да вървим до Сантяго. Най-важният път никога не е далеч. Просто не дръзваме.
5. Не ми трябват плоскоекранни телевизори. Нито екскурзии до Гърция и изкуствени дубайски острови. Но искам справедливи битки. Хуманност. Свобода. А реалността става все по-несвободна. Не стига за размаха на крилете ми.
6. Мястото се стигаше по пътя Ахтопол — Синеморец. По отбивка така скрита между дървета, че човек не можеше да не я подмине, ако идва за първи път. Табела липсваше. Том зави вляво по черен път, който криволичеше между брястове и ясени, цъфнaли ружи и магарешки бодили. Колата заподскача като ледче в шейкър.
7. Не ни трябва консуматорство, а смисъл.
8. Том бе уловил в кадър очарованието на тесни ждрела и мистични светилища, на скални образувания с чудни форми и сапфиреносини язовири. Фотографиите излъчваха омая на гора и енергия от неземен звук на гайди. Имената на местностите съдържаха лавина от ж и ш. Изглеждаха като сцена от приказен исторически филм — Рожен, Белинташ, Перперикон, Караджов камък.
9. Албена беше курортен комплекс на брега на морето, наречен на героиня на Йордан Йовков, прочута с изключителна красота. Уединено кътче, останало непокътнато от застрояванията, плъпнали по Слънчев бряг и почти цялото българско Черноморие. Дивата природа зад плажа обхващаше и лонгозна гора до река Батова, където се срещаха блатно кокиче, див зюмбюл, лютичета, бяла върба и увивни растения, които се спускаха от дърветата като лиани и на места наподобяваха джунгла.
10. Ако можех да достигна до всички мои сънародници от устието на Тимок до Резово, от Дуранкулак до Златарево, бих им казал да дръзнат и да следват мечтата си, не мнимата сигурност. И да свържат мечтата с обичта към родината.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
