Василий Кандински е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия и Франция. Освен един от най-влиятелните художници на ХХ век, Кандински е провъзгласен за баща на абстракционизма. Художникът се вдъхновява от цветовете и вярва, че може да предаде различни емоции чрез тях.
Кандински е роден на 4 декември 1866 година в заможно московско семейство. Следва право, икономика и етнология, тогава започва и да рисува. През 1892 г. става асистент към Юридическия факултет на Московския университет и се жени за братовчедка си Анна Чимиакин.
Избира да продължи да се занимава с рисуване и затова се мести в Мюнхен, където между 1897 и 1899 г. следва в частна школа по рисуване, а от 1890 г. в Художествената академия в Мюнхен. През 1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група „Фаланга“ и принадлежащото към нея училище по рисуване. Отзивът е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 г. След началото на Първата Световна война Кандински се завръща в Русия, където заема различни ръководни постове в областта на изкуствата. Междувременно се развежда с първата си жена, за да се ожени за Нина Андреевска.
В Русия художникът все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз – най-вече с орязването на свободата на изкуството. Заедно с жена си се изселва в Берлин през 1921 година и започва да преподава във Ваймарската школа Баухаус. След закриването на школата семейство Кандински се мести в Париж. Василий продължава да рисува до юли 1944 г. и умира няколко месеца по-късно, на 13 декември в Ньой сюр Сен.
1. Черни линии
Периодът между 1910 и 1914 година се смята за връх на художественото майсторство на Кандински и платното „Черни линии“ е едно от най-добрите му постижения от този период. Картината е от първите наистина абстрактни творби на художника. Преди Първата световна война неговите картини са определяни като „апокалиптични пейзажи“ и в тази работа разбираме защо – художникът използва силните черни линии като контраст на живите цветове, за да създаде това, което самият той определя като „дисонанс“.
2. Композиция Х
Музиката, като абстрактна част от природата, играе важна роля в творчеството на Кандински. Той нарича някои от спонтанните си творби „импровизации“ със сложност на „композиция“. Композиция Х е последната от серията подобни. Художникът използва черен фон, за да подобри визуалното въздействие на ярко оцветените форми на преден план. Композиция X е най-известната картина от късното творчество на Кандински, в която се отличава стремежът да се създаде духовен резонанс у зрителя.
3. Няколко кръга
Кандински създава множество творби с геометрични форми, в които според него „кръгът е синтезът на великото противопоставяне“. Той комбинира ексцентричното и концентричното, като ги поставя в една форма и ги балансира. Тази космическа живопис с припокриващи се кръгове и хармонични цветове е кулминацията на усилията му да улови значението на кръга като форма.
4. Синият ездач
Картина от предабстрактния период на Кандински и най-известното му произведение от ранния му период. Художника изобразява ездача чрез цветове, а не с конкретни форми. Тази техника за привличане вниманието, ще бъде използвана от Кандински в следващите му абстрактни творби. Славата на тази картина се дължи и на факта, че тя носи същото име като влиятелната художествена група, основана от Кандински и други негови съмишленици.
5. Жълто-червено-синьо
Жълто-червено-синьо е рисувана в периода, когато Кандински преподава в модернистичната школа Баухаус. Картината може да се разглежда като симфония, създадена чрез сливане на неговия уникален стил с техниките на Баухаус и идеите на суперматизма – направление в абстрактната живопис, зародено в Русия.
6. Акварел без заглавие
Първата абстрактна картина не само на Кандински, но и в света въобще. С тази творба Кандински за първи път напълно се отдалечава от представителните традиции до този момент и се отдава на художествената абстракция. През 1911 година Кандински публикува своя трактат „За духовното в изкуството“, в който обяснява философията на новото течение в изкуството.
7. Композиция VIII
Картината съчетава елементи от супрематизма, конструктивизма и техники от училището Баухаус. Със своята рационална геометрична подреденост Композиция VIII е пълната противоположност на предишното платно от серията – Композиция VII. Творбата е една от най-известните картини от серията.
8. Проучване на цветовете: Квадрати с концентрични кръгове
Кандински се вдъхновявал от силата на цветовете и вярвал, че те могат да предават емоции, без да има нарисувани фигури. Художникът наричал цветовете „одушевени същества“ и извеждал връзки, според които жълтият цвят напомня на звуците на флейтата; на синия пък съответства небесното спокойствие, тъгата, кръгът; червеният е вътрешен кипеж, форма на квадрат; зеленият е неподвижност и антиемоционалност.
9. On White II
Смятана за една от най-важните картини в изкуството от ХХ век, On White II съчетава различни геометрични форми в прекрасна цветова схема. Черното в картината символизира смъртта и как възможностите в живота ни могат да бъдат отнети. Белият цвят е символ на мира, докато черният може да бъде символ и на нищожност.
10. Композиция VII
Според Кандински това е най-сложното произведение, което някога е създавал. Въпреки, че я рисува само за три дни, за тази картина художникът прави повече проучвания, отколкото за което и да е друго негово произведение. Кандински рисува общо 10 картини, наречени „композиции“, като само 7 от тях са оцелели до днес. Композиция VII е най-известното произведение на художника.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
