Една от вечните теми, по които хората се делят, е тази за развлекателната култура – или харесваш киното, или театъра. Ще се запиташ какво толкова има да се обсъжда – и в двете участват актьори, и в двете се разказват истории (може да са измислени или по действителни случаи). Какъв е проблемът?
Ами именно затова ще ти покажем основните им различия – ако не си се замислял за тях, ще видиш колко различни вида изкуство са. Разбира се, няма по-добро или по-лошо – всичко е въпрос на лично предпочитание. По-важното е да имаш интерес към творчеството, защото то развива въображението и усещането за околния свят по особен, специален начин, който е много ценен за всеки, успял да го изгради у себе си.
1. Живо изкуство
Първата, най-впечатляващата, най-забележителната отличителна черта на театъра е, че е живо изкуство. Всичко се случва тук и сега, пред теб, и затова е много по-наситено с емоции. Всичко, което се изиграва в момента, въздейства много по-силно. Понякога актьорите толкова успяват да те увлекат, че дори забравяш, че си публика – започваш да се чувстваш един от тях. Все едно не си до, а в действието. Тази връ
зка между публиката и актьорския състав няма как да бъде създадена в киното.
2. Възможност за среща с актьорите
Рядко са случаите, в които можеш, след филм, да се докоснеш до някой от участниците в него. При театъра това е възможно – и то почти след всяко представление. А да влезеш в контакт с актьор, който ти е идол, не просто дава крила – направо може да те накара да полетиш. Неведнъж сме чували истории, в които именно някой известен актьор е казал добра дума на почитател, който на свой ред също поема по артистичния път благодарение на тези слова. Тази магия е трудно постижима в кино средите.
3. Всеки път е различно
Едно и също представление никога не е еднакво с предишния път, когато си го гледал. Това се дължи на факта, че обстоятелствата винаги са непредвидими. Но и винаги са там. Един път някой от участниците няма да е в добра форма, друг път ще стане нещо необичайно на сцената – ще падне я декор, я актьор. Може да има еднократна замяна на някого от екипа поради здравословен проблем, неотложен ангажимент, лична причина или уважителен повод. Но едно е сигурно – след всяко ново гледане на една и съща пиеса човек си тръгва с различна емоция. Някак си е открил нещо, което предишния път му е убягнало.
4. Няма допълнителни ефекти
Чистота на действието. Набляга се на истинските емоции с опростени декори, но със силно послание. В киното (особено в днешно време) намесата на изкуствен интелект или програми за допълнителни ефекти, които да потопят зрителя в обстановка (а понякога дори да изградят цял нов свят), е широко използван прийом. В театъра се залага повече на индивидуалното въображение, на играта на актьорите и на добрия сценарий – впечатляващ с обрати, с завръзки и развръзки, с темите, които засяга, и начина, по който те се преплитат. Визуалните ефекти остават в киното.
5. Уж една и съща, а различна пиеса
Една и съща пиеса може да бъде поставяна от различни театри. Съответно в нея ще участват различни актьори. Виждането на режисьора – на какво да се наблегне и какво да отпадне – също е различно. И така, уж гледаш все една и съща пиеса, но когато е представена от различна театрална трупа, тя носи различно усещане и въздействие.
6. Продължителността
Освен ако няма предварително обявена програма, в която да е посочен антракт в постановката, в повечето случаи представлението трае около час и малко. При филмите, знаеш, има и по 3 часа. Друго, което е различно, е самото поведение на публиката в залата. Изисква се да няма голямо движение по време на театралното събитие, следователно излизането от залата трябва да се сведе до минимум. Това се изисква основно, за да не се разсейват актьорите. Нещо, което в киното би разсеяло само публиката.
7. Взаимодействие с публиката
Има постановки, които изискват публиката да участва в тях – понякога само в определени моменти, понякога – по време на цялото представление, а друг път – около реакциите на зрителите и темите за размисъл, към които подтикват ситуациите, се изгражда театърът. Но ако представлението е класическо, аплаузите на публиката подсказват на актьорите какво се харесва, и нерядко се е случвало леко да се измени в движение представлението според зрителския интерес.
8. Обстановката
Цялото действие се случва пред теб. Промяната на локациите (ако се изисква такава) също се прави пред очите ти – дали ще е динамична сцена, която може да се завърти, да се прибере в пода или да се издигне във височина, или ще е с изкарване на част от реквизита и внасяне на друг – нищо не остава скрито от публиката. А във филмите, знаеш, че се избират специално подбрани локации, които най-реалистично да паснат на епохата, в която се снима (стига да не е свръхфантастика, изискваща основно компютърно изграждане на околния свят).
9. Действителна представа за уменията на актьорите
Най-добрият начин, по който можеш да се убедиш дали един актьор е въздействащ, играе ли наистина с душа и сърце, носи ли онази харизма, с която грабва вниманието на публиката, е театърът. Тук няма лъжа, няма измама. Или магията става от раз, или не се случва изобщо. И този тест не се издържа от всеки. Затова и определени актьори не ги канят в театрални постановки – просто нямат този „X factor“ в себе си. Но тези, които го имат – със сигурност си чувал имената им!
10. По-голям избор
Когато един филм е актуален, той е включен в програмата на киното за определен период от време, който в повечето случаи е кратък (не повече от месец). Когато една постановка е актуална, тя се играе поне 1 година. Тоест имаш много по-голяма възможност да отидеш на избрана от теб постановка, отколкото на харесан от теб филм (като тук говорим за филмова прожекция в кино, а не в домашни условия – нека не забравяме това).
Също така, извън големите градове почти няма кинозали, но театрални представления се играят не само в театри, а и в читалища и други големи зали. Това прави театъра много по-достъпен за хората, отколкото киното.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
