Мечтата на всеки писател е да създаде толкова уникално и неповторимо изречение, с което да започне книгата си, че да накара читателя да погълне цялата история наведнъж.
Със сигурност не е невъзможна цел, но не е и лесно постижима. Ето десет примера на хората, които са се доближили най-много до мечтата.
1. „Казват, че светът е плосък и се подпира върху гърбовете на четири слона, които пък са стъпили върху гигантска костенурка.“ („Петият слон“, Тери Пратчет)
- Звучи логично. Кажи ми още…
2. „Беше денят, в който баба ми експлодира.“ („The Crow Road“, Иън Банкс)
- Тук нещата ескалираха бързо… Със сигурност трябва да разбера как и защото горката баба е експлодирала.
3. „Имаше едно момче, което се казваше Юстас Кларънс Скръб, и почти си го заслужаваше.“ (Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване“, К.С. Луис)
- Кой не би искал да продължи да чете страница след страница, само и само да разбере какво е сторило това момче, че да заслужи подобно име. Дори и хората, които не са фенове на Нарния и не мечтаят постоянно да се гмурнат в страниците на книгата, за да могат отново да стъпят на приказната земя, ще се изкушат да попаднат на непознати места и заедно с Юстас да преживеят едно-две приключения.
4. „Не знам как се чувстват другите мъже, когато жените им ги напускат, но аз помогнах на моята да си събере багажа.“ („Breaking Up„, Бил Манвил)
- Хумор. Не може да сбъркате, ако накарате читателя да се усмихне или дори засмее още в самото начало. С едно забавно изречение и той вече е готов да чуе историята, която искате да споделите с тях. Така небрежно, като между приятели.
5. „Беше добър ден.“ („Добри поличби“, Тери Пратчет и Нийл Геймън)
- Авторите на тази книга са достатъчни да убедят повечето читатели да я прочетат без да се замислят. Фактът, че двамата са събрали гениалността си в история, в която се разказва за Антихриста, който е едно обикновено симпатично хлапе, също е голям бонус. Но черешката на тортата е, че започват разказа си за Апокалипсиса на света с невинната реплика – „Беше добър ден.“ Спечелихте ме. И какво става след това?
6. „Всички деца, освен едно, пораснаха.“ („Питър Пан“, Джеймс Матю Бари)
- Това трябва да е едно наистина необикновено дете. Със сигурност достойно за вниманието на читателя.
7. „Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.“ („Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс)
- Понякога не е толкова важно какво точно казваш, а как точно го казваш. А Дъглас Адамс определено знае как да казва нещата, така че да нямаш друг избор освен да продължиш да четеш.
8. „Общоизвестна истина е, че млад мъж, в притежанието на голямо състояние, трябва да е в търсене на съпруга.“ („Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин)
- Кои сме ние, че да спорим с фактите? Нека видим дали въпросните млади господа са си открили съпруги.
9. „Преди много години живееше човек, наречен Лауридс Мадсен, който отиде до рая и се върна обратно долу, благодарение на ботушите си.“ („Ние удавниците“, Карстен Йенсен)
- Това е пътешествие, за което бихме искали да разберем всичко.
10. „Когато бях малък, си мечтаех да стана влак.“ („Machine Man“, Макс Бари)
- Всеки човек си има своите странни мечти. Някои от тях обаче са достойни за началото на романи.
Разказвач в ежедневно търсене на нови истории. Дали ще бъдат намерени в някой добър филм, сред страниците на многотомна поредица или из върховете на българските планини… никой не знае, но търсенето продължава!
