„Пролетта показва какво може да направи Бог
с един мрачен и мръсен свят.“
Виктор Крафт
Дългоочаквана, свежа и топлеща… това е пролетта. Като книга! Несъмнено идва за радост на хората от всички възрасти.
В очакване на този хубав сезон, след пандемичните, военните действия в Украйна се явиха тест в реално време за работа в един заплашителен свят. А пленителните истории и сюжети за изкуството, маниакалността, чувството за притежание и превъзходство, които несъмнено лъхат от страниците на най-актуалните мартенски предложения на издателство „Колибри“, предизвикаха неизмерим интерес.
Някои от хитовите заглавия и четенето на книги остана единствената ни възможност да избягаме поне за малко от свирепата реалност и да защитим европейския си начин на живот.
С новата пролет се пробужда всичко и в тези мрачни времена, освен светлите слънчеви лъчи, има и лъчи на надежда за добро, съпричастност и подкрепа, за да запазим позитивизма си, който остава спасение по време на всякакви кризи, преодолявайки реалността.
Книгите, с които ни вдъхновяват световните автори, дават знаци за избягване от всякакви проблеми. В тях хората намират свои съмишленици, сприятеляват се, сбъдват мечти…
Наслаждавайте се на книгите и не спирайте да мечтаете!
1. „Пробуждането“
Лоран Гунел
Повечето от книгите на Лоран Гунел съчетават романовия сюжет с популярната психология. Не и тази, която държите в ръцете си. Тази книга не ни учи как да живеем по-добре. Тази книга ОБВИНЯВА. Обвинява онези, които манипулират всички нас: едрия бизнес и многонационалните компании, правителствата и народните избраници с активното съучастие на медиите.
Няколко ситуации, колкото измислени, толкова и напълно възможни, ако не и вече съществуващи, ни пренасят в един откровено оруеловски свят, свят на манипулациите. Ще се пробуди ли главният герой Том и дали ако това стане, няма да е твърде късно?
В романа се спирам на моите лични ключове за декодиране на някои събития, които според мен не са никак безобидни. За да избягна всяка двусмисленост, държа веднага да уточня, че в него не става дума за антиковид ваксините… Те просто не са темата на тази книга. Съсредоточих анализа си върху… всичко останало.
Затова пък всички исторически препратки са истински, както и споменатите икономически теории и психо-социологически изследвания.
Лоран Гунел
2. „Географските ширини на копнежа“
Шубанги Суаруп
„Географските ширини на копнежа“ ни превежда през времена и светове, обитавани от разнолики и взаимосвързани герои:
учен, изучаващ дърветата, и красивата му съпруга, която говори с тях; геолог, опитващ се да предотврати бъдещи войни, докато работи на ледник; двама осемдесетгодишни влюбени; суеверен диктатор и майка, опитваща се да освободи от затвора своя син революционер; чудовище, което търси човешка компания, и костенурка, която се превръща в лодка и после в жена; духът на един изпарил се океан и духовете на всичко живо и неживо на планетата.
С изключително въображение и огромно стилистично майсторство Шубанги Суаруп преплита естественото със свръхестественото, земното с отвъдното, хвърляйки очарован поглед върху способността на човека да обича и неразбиваемата му връзка с природата.
3. „Качестволандия“
Марк-Уве Клинг
Добре дошли в Качестволандия – страната на суперкачеството и суперлативите!
Всичко в Качестволандия изглежда като от далечното бъдеще, но всъщност това е нашето най-близко „утре“. Тук цялостната организация на живота е насочена към максималното му оптимизиране: работата, свободното време, взаимоотношенията се ръководят от безпогрешни алгоритми.
Компютрите решават какво да купуваме, кого да обичаме, за кого да гласуваме. Така човечеството ще бъде предпазено от непоправими грешки! Но защо у Петер Безработния все повече се усилва чувството, че нещо все пак не е наред? Ако системата е така перфектна, както я представят, защо има дронове, страдащи от страх от летене, и сексроботи, които се борят с ерекционни смущения? Защо машините все повече заприличват на човеци, а хората – на машини? Накъде се е запътил нашият дигитален свят?
Приятно пътуване в бъдещето с „Качестволандия“ – поразително визионерска, плашеща, но забавна дистопична сатира в традицията на Кърт Вонегът, Дъглас Адамс и Джордж Оруел.
4. „Работилница за кукли“
Елизабет Макнийл
Работилница за кукли е дебютният роман на Елизабет Макнийл и разказва пленителна история за изкуството, маниакалността и чувството за притежание.
Мястото е Лондон, годината – 1850. В Хайд Парк се строи павилионът за Голямото изложение и сред тълпата зрители на впечатляващата гледка се срещат двама души. За амбициозната млада художничка Айрис тази среща е мимолетна и тя забравя за нея само след миг, но за Сайлъс, който колекционира разни предмети, опиянен от необикновената им красота, срещата бележи ново начало в живота му.
Когато художникът прерафаелит Луис Фрост моли Айрис да му позира, тя се съгласява, при условие, че той ще я научи да рисува. Изведнъж светът й започва да придобива по-широки измерения и да се превръща в територия на изкуството и любовта.
Но след запознанството си с Айрис Сайлъс мисли само за едно и маниакалността му го тласка към все по-мрачни селения…
5. „Берта Исла“
Хавиер Мариас
В този роман Хавиер Мариас поднася същинска дисекция на шпионажа – засегнати са всички негови аспекти: от вербуването на агента с използване на подло изнудване, през секретната му дейност, та до изоставянето му, когато вече е ненужен на тайните служби.
Чрез страшната история на британския агент Том Невинсън – по рождение едновременно испанец и англичанин – авторът демитологизира цялата стандартна романтика, с която литературата и киното са обвили шпионажа, показвайки само едната му страна.
Без да спестява неприятни подробности, Хавиер Мариас по неповторим начин описва трагедията, неминуемо сполетяваща внедрените агенти – провала на техните бракове, психологическия срив, отчуждението на личността.
Паралелният разказ за Том и съпругата му Берта разкрива незавидната съдба на жените, свързали живота си с такива мъже – те са осъдени да живеят в непрестанен страх и неизвестност, без да имат правото да задават въпроси.
6. „За изкуството и литературата“
Марсел Пруст
„По следите на изгубеното време“ е преломна книга, която носи редица белези на класическия роман и същевременно поставя жалоните на модерната литература.
В нея се говори за любовта, и най-вече за трагедията от невъзможното ѝ споделяне; за обществото, и най-вече за комедията на светския живот; но това, което обединява различните ѝ нишки и ги повежда в една посока, е темата за творчеството и неговата същност. Настоящото издание представлява подборка на пасажите от книгата, посветени на тази тема.
Още в първите страници на романа героят изпитва смътното усещане, че дълбоко в нещата се таи невидима реалност, която трябва да бъде разбулена. Многобройните душевни и интелектуални перипетии, през които преминава, му помагат да осъзнае, че единственото средство за осветляването ѝ се състои в творческия акт.
Пътят към съзряването на героя като писател се откроява най-ясно в пасажите, посветени на изкуството и литературата, представени в този сборник.
Из Предговора към изданието
7. „Всичко опитах“
Изабел Филиоза
Рев, тръшкане, истерични кризи – всеки родител се е сблъсквал с тези изнервящи прояви на детето си.
И често ги е тълкувал като съзнателна съпротива, умишлено непослушание, откровено нахалство. А може би те не са това, което изглеждат.
Откритията на невронауките и експерименталната психология предлагат други обяснения, популярно представени във „Всичко опитах“ – едно занимателно и полезно, прекрасно илюстрирано четиво, което хвърля нова светлина върху поведението на „невъзможните“ деца.
И показва как може да се преживее безболезнено и от родителя, и от детето периодът от една до петгодишна възраст.
Изабел Филиоза е психотерапевт, страстна застъпничка на позитивното родителство, създателка на работилници за родители и професионалисти, автор на близо 30 книги за психо-афективното развитие на детето, преведени на 20 езика.
8. „Дървесна история“
Ричард Пауърс
Пилот от американските военновъздушни сили във Виетнам е прострелян в небето и се спасява, като се приземява в бананово дърво. Един художник наследява фотографски портрети, правени в продължение на сто години, на все един и същи прокълнат кестен.
Колежанка, любителка на веселия живот, получава токов удар в края на осемдесетте, умира и се връща към живот благодарение на същества от въздух и светлина. Учен с проблеми със слуха и говора открива, че дърветата общуват помежду си. Тези герои и петима други непознати се срещат в последна и жестока битка, за да спасят няколкото акра девствена гора, останали на американския континент.
Ричард Пауърс обхваща тема, необятна като Вселената: природата и връзките ни с нея. Съдбите на главните герои се преплитат около първата и последна загадка в света: общуването между дърветата. В центъра на тази еко-фантастика със симфонични измерения е историята на една секвоя, застрашена от унищожение.
Ричард Пауърс изследва екологичната драма и бавното ни удавяне в киберсвета и ни напомня, че без природата нашата култура не съществува, тя е тази, която предпазва душите ни от разруха.
9. „Нощна порта“
Питър Мей
В тихо френско село в корените на паднало след буря дърво е открит заровен човешки труп. Седмица по-късно в близка къща е убит прочут търговец на предмети на изкуството.
Двете произшествия ги делят седемдесет години.
Прочутият експерт по криминология Енцо Маклауд е помолен от колега да разследва първото произшествие, при което той се натъква и на второто. Двата случая се преплитат – единият е исторически, от времето на Втората световна война в окупирана Франция, докато вторият е от наши дни, когато Франция влиза във втория локдаун поради ковид епидемията.
Разследването на Енцо разкрива връзката между тях – картината „Мона Лиза“ на Леонардо Да Винчи.
Сюжетът на „Нощна порта“ обхваща три поколения и ни води от поразения от войната Лондон към Външните Хебриди в Шотландия, от Берлин и Франция по времето на правителството във Виши до смъртния враг, пред който се изправя човечеството през 2020 г.
С тази книга Питър Мей остава на нивото си като един от най-големите автори на криминална литература.
10. „Последна спирка Русе“
Ерик Ноло
Деляна и Серж, българка и французин. Тя – блестяща студентка, франкофон и франкофил, той – журналист и писател, избрал да живее в България. Свързва ги влечението им към френската литература. Ала Деляна изоставя учението, постъпва като стриптийзьорка в нощен клуб и след бурно съжителство пътищата им се разделят. За да се срещнат отново, когато, уволнена най-безцеремонно, тя ненадейно отмъква от сейфа на собственика на клуба плик с пари, в който обаче има и компрометиращи снимки на могъща публична личност, и търси убежище при бившия си съпруг.
Но дългата ръка на мафията надвисва над тях и те се впускат в безумно бягство от София до Русе, белязано с престъпност, насилие и една хаплива, упорита любов.
В напрегнатата криминална интрига Ерик Ноло умело вплита сюжети и персонажи от близкото минало и от днешния ден на България, картини от Русчук, града на Елиас Канети, и едно поклонническо пътуване в творческия свят на Нобеловия лауреат.
„Последна спирка Русе“ е любовен трилър, разгърнат на фона на българския градски и природен пейзаж и на родната действителност през погледа на французин българофил.
Издателство „Колибри“ добавя още и за най-малките си читатели, за да ги зарадва и вдъхнови заедно с техните родители за едно завладяващо пътешествие на един мистериозен остров с една детска книга. Всеки ден може да бъде и приказен, мечтаейки с…
„Невероятната история за гигантската круша“
Якоб Мартин Стрид
Животът в Слънчев град си протича мирно и тихо, докато Мичо и Себастиан не откриват писмо в бутилка на пристанището.
Дали то наистина е от ИБ – кмета на градчето, който е изчезнал още преди година? Съществува ли Мистериозният остров? Как да се справят с пиратите, Ужасяващия морски змей и Катраненочерното море? И не на последно място: какво ще се случи, ако посеят семенцето от бутилката?
Отговорите ще намерите във вълнуващата приключенска история с картинки за деца на всякакви възрасти от датския писател Якоб Мартин Стрид.
Нека и с една книга да даряваме човешка топлина!
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
