Класиката е модерна! И модерното е класика! А днес ви предлагаме да се разходим из литературата в търсене на доказателство на тези две колкото допълващи се, толкова и взаимоотричащи се твърдения.

И така… Може ли една книга да превърне автора си от непознат млад писател в истинска литературна звезда и да остави отпечатък в историята на литературата? Лесно ли се става класик? Кога? Как? Защо?

Отговорите на тези въпроси изглеждат безкрайно лесни, но същевременно биха могли да станат повод за безкрайни литературни спорове. Защото авторите и техните романи, чиято съдба е именно такава, не са никак малко.

Днес ще обърнем специално внимание на 10 такива заглавия – 10 книги, които можем да наречем модерна класика.

1. „Звуци и други истории. Разкази“, том 1
Владимир Набоков

10 книги, които можем да наречем модерна класика

Различни са нишките, които свързват избраните тук първи две дузини рускоезични разкази на Владимир Набоков. Музикалната тема дава тон на тома, прозвучава и мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи. Следват темата за случайното, ролята на съдбата и измамното щастие и за писането, мистифицираното авторство, отношенията с критиката и читателя.

Своеобразна поанта на първата дузина в подбора се явява дванайсетият разказ, „Рождество“, след което игривата „Приказка“ превключва стрелката на релсите с темите за диктатора, насилието в следващата група разкази. В съзвучие с Набоковото настояване, че човек не чете, а винаги препрочита, разказът „Кръг“ се явява финално обръщане към началото и същевременно циклично припомня фантазията на тринайсетото, което се оказва отново първото: „Моля, заповядайте: в един горещ летен ден в средата на юни…“

2. „Красавица и други истории. Разкази“, том 2
Владимир Набоков

Този втори том тръгва от история за една руска красавица, но същинската красавица тук е Набоковата проза. Подредбата не е хронологична, а следва тематичен принцип, като проследява изграждането на стила (сиреч същината) на писателя през годините и през езиците (английски и руски).

Избраните тук две дузини разкази са свързани от темите за любовта, реалното и фантастичното, разчитането на знаците и символите, творчеството. Включени са най-добрият разказ на Набоков („Сестрите Вейн“, чието първенство оспорват „Ланс“ и „Въртележката на времето“), един от любимите му („Пролет във Фиалта“), най-изследваният („Знаци и символи“), игривият и скандален „Сваляч“, последните му разкази на руски (първа и втора глава от недовършен роман: Ultima Thule, Solus Rex) и други, а всичко по пътя подготвя и води към поантата в последния разказ, който описва един изящен кръг.

3. „Хладнокръвно“
Труман Капоти

„Хладнокръвно“ е забележително произведение, което издига Капоти на най-високото стъпало, може да се каже, на пиедестала на американската литература и дори за писател от неговия ранг се превръща в жалон – всяка негова книга вече ще се съизмерва с „Хладнокръвно“.

Произведението е забележително също с това, че се превръща в образец на документално-художествената проза и поставя в световен мащаб началото на нов жанр – true crime.

Завладяващият разказ на Капоти навлиза в непознати дълбини на престъпния ум и запознава читателя с психологическите и емоционалните аспекти на безсмисленото избиване на едно семейство в сърцето на Америка.

Капоти изпъква със своя динамичен и красив стил, изпълнен с изключителни детайли, както и тройният наратив, който проследява живота на жертвите, убийците и общността на град Холкъм след трагедията. Писателят е обърнал специално внимание върху предисторията и психологията на Ричард Хикок и Пери Смит, както и комплексните и променящи се отношения, които двамата имат по време на престъплението и след него.


4. „Стаята на Джейкъб“
Вирджиния Улф

10 книги, които да прочетеш в дъждовен ден

„Стаята на Джейкъб“ (1922 г.) е първият истински експериментален роман на Вирджиния Улф след традиционните й „Далечно плаване“ и „Нощ и ден“. Романът е портрет на млад мъж и проследява живота му от детството, годините на учение, после сред светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да започне и промени съдбата му завинаги.

Отначало виждаме малкия Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а после и като студент в Кеймбридж, докато неуловимият му, подобен на хамелеон характер се разбулва бавно и постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война.

В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието и именно тук намира своя истински писателски почерк, с който ни е добре позната от „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Вълните“. „Стаята на Джейкъб“ представлява експериментална импресия, литературна игра, в която времето и реалността се смесват със спомените и желанията.

5. „Дъблинчани“
Джеймс Джойс

10 книги, които можем да наречем модерна класика

Той е едва на двайсет и три години, когато пише повечето от петнайсетте разказа в „Дъблинчани“ – тази необикновена творба за обикновени хора. Сборникът създава натуралистично изображение на живота на ирландците от средната класа в Дъблин в началото на двайсети век, като разкрива детството, юношеството и зрелостта на героите.

Повествованието в първите разкази е от името на деца, които в хода на историите се сблъскват с живота и тревогите на възрастните, докато достигнат себеразбиране или просветление. Сборникът шокира тогавашния литературен свят с графичния подход при описанието на интимни сцени и съчетанието от безпрецедентен документален реализъм с кинематографичен изказ. Много от героите в „Дъблинчани“ се появяват с малки роли и в емблематичния роман на Джойс „Одисей“.

6. „Улица „Консервна‘‘
Джон Стайнбек

10 книги, които можем да наречем модерна класика

Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица „Консервна“ – това са събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти.

Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са „проститутки, сводници, комарджии и негодници“, с което е искал да каже „всички“. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, при което смисълът не би се изменил.“

7. „Жюл и Жим“
Анри-Пиер Роше

10 книги, с които да започнем годината

Анри-Пиер Роше (1879–1959), френски писател, журналист, художествен критик, ценител и колекционер на предмети на изкуството, дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен.

Три години по-късно излиза и втората му книга – „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена. Автобиографични по характер, творбите му черпят от огромен дневник, хроника на един живот, отдаден на страстта да се живее. По думите на Марсел Дюшан: „Най-хубавото му произведение е начинът, по който прекарваше времето си“.

Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.

Романът е увековечен и на екрана във филма на Франсоа Трюфо „Жюл и Жим“ (1962), програмен за френската „Нова вълна“, обявен за един от най-добрите на всички времена, превъзходно уловил и претворил изтънчената атмосфера и волния дух на Бел епок.


8. „Недоразумение в Москва“
Симон дьо Бовоар

10 книги за ценителите на интелектуална проза

Предлагаме на читателите неиздаваната у нас дълга новела „Недоразумение в Москва“ (1966–1967), предназначена първоначално за сборника „Сломената жена“, но изоставена впоследствие и публикувана във Франция през 1992 година. Ставаме свидетели на съпружеската и личностната криза, която изживяват Никол и Андре, двойка пенсионирани учители, по време на едно пътуване до Москва при дъщерята на Андре от първия му брак – Маша.

Редувайки гледните точки, Симон дьо Бовоар разбулва взаимните огорчения и обвинения на героите, в които без мъка разпознаваме нея и Сартр, както и страха от наближаващата старост. В новелата тясно се преплитат личната и колективната история – недоразумението между съпрузите, възникнало по време на пътуването, и политическото разочарование. Творбата предоставя завладяващо критично свидетелство за Съветския съюз в средата на шейсетте, а прозрачният, въздействащ стил я сродява с най-добрите страници от творчеството на писателката.

Една февруарска вечер, спуснатите завеси, светлината на лампите върху възглавниците в багрите на дъгата и внезапно зейналото отсъствие: „Той ще живее с друга, на друго място“. Какво да се прави, ще трябва да се примиря! – рече си тя. Водката беше ледена, хайверът – кадифеносив, Маша ѝ харесваше, Андре щеше да е само неин в продължение на цял месец. Почувства се напълно щастлива.

9. „Нови разследвания“
Хорхе Луис Борхес

10 книги, които можем да наречем модерна класика

През 1925 г. Борхес публикува скромен сборник с есета под наслов „Разследвания“. Заглавието шеговито се стреми да върне към първоначалното ѝ безобидно значение испанската дума inquisición – разследване, покрита със зловеща слава покрай горящите клади на Светата инквизиция. Авторът включва този пръв есеистичен опит в своеобразен списък на забранени за преиздаване свои книги и едва двайсет и седем години по-късно със сборника есета „Нови разследвания“ реабилитира и за себе си, и пред читателите безспорното си умение да твори в този жанр.

В книгата, събрала есета, писани между 1934 и 1952 г., откриваме любимите теми на аржентинския писател: времето и вечността, безкрайната Вселена, кабалистичния прочит на Свещеното писание, имената на Бога, загадката на Сътворението, пантеизма, нереалността на Аза, природата на сънищата. Метафизични игри на един ироничен ум, който не се бои да подлага общоприетото на съмнение.

Един нов подход към литературата, въплътен в по-кратки или по-дълги текстове за Сервантес, Кеведо, Колридж, Кийтс, Хоторн, Кафка, Уайлд, Честъртън, Уелс, Шоу, Валери, които преминават пред нас като брънки във великолепна верига, част от която за нас е самият Борхес.

10. „Дневникът на една камериерка“
Октав Мирбо

„Дневникът на една камериерка“ (1900), най забележителната творба на Октав Мирбо, вижда бял свят през 1900 година. Чрез дръзкия и саморазголващ разказ на съблазнителната Селестин, камериерка в семейство земевладелци в Нормандия, писателят сваля маската на буржоазната благопристойност в безжалостна сатира на провинциалните и парижките нрави, с надигащия се след аферата Драйфус антисемитизъм и национализъм.

Макар и обявен при излизането си за „скандално четиво“, вадещо наяве мръсното бельо в семейните отношения, романът и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес и е обект на множество екранни и театрални адаптации – от първата екранизация на Жан Реноар (1946), през великолепния едноименен филм на Луис Бунюел (1964), с Жана Моро и Мишел Пиколи, до най-новата екранна версия на Беноа Жако (2015), с Леа Сейду и Венсан Лендон в главните роли.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *