Равната и много плодородна област, в чиято длан се намира село Хайредин, се нарича Златия, а за скъпоценното ѝ име има няколко легенди, които се преплитат като венче от полски цветя върху челото на момиче…
Село Хайредин (на диалект Ередин) според едни е кръстено на добър местен владетел (турчинът Хайреддин, който според османски архивни документи през ХV в. бил управител на областта), който бдял над поданиците си и не позволявал безчинства, според други – на Ередин войвода, покръстен мюсюлманин, който започнал живота си като лют разбойник, а по-късно станал хайдутин – закрилник на раята.
Хайредин в превод от турски език означава „добро от вярата” или „вяра в доброто”. Дали Хайреддин паша е вярвал, че с добро се постига много повече, отколкото с репресии, или Ередин войвода е започнал своите подвизи, облагороден и променен от новата, по-хуманна вяра, не знам… Но и двамата били влюбени в красивата мома Злата, която имала златноруси коси, които според легендите стигали до глезените ѝ.
Една вечер пашата причакал хубавицата на извора и ѝ предложил да я направи своя ханъма, тя поискала да си помисли една нощ, но вместо да плаче и кърши пръсти, побягнала извън селото да търси любимия си – Ередин войвода.
На сутринта, след като пашата разбрал за бягството ѝ, изпратил няколко от войниците си на коне да я настигнат и да я върнат, със заръката „Косъм да не падне от главата ѝ!”. Като чула приближаващия се тропот на потерията, момата със сетни сили се покатерила на единственото дърво, което стърчало насред безкрайното пусто поле, увила около шията си дългата си, здрава плитка, завързала я за як клон, скочила и се обесила.
Оттогава местността носи името Златия и ражда най-едрото, златно и високо жито в цялата Дунавска равнина, а селото се казва Хайредин/Ередин, на двамата, които обичали мома Злата и я загубили.
Носи се и друго предание, че площта на Златията се разширява с всяка изминала година (в момента според геодезичните измервания е 600 кв. км), защото в онзи трагичен ден земята започнала да се разпъва, за да увеличи разстоянието между преследвачите и мома Злата, за да не могат те никога да я стигнат – нито във времето, нито в пространството…
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
